Определение № 23 от 08.01.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Враца, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500588 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8873/23.12.2025г., подадена от Д.

М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „***“ № 14, ет. 7, ап. 26, чрез адвокат Д. К., член на САК, против определение № 724 от 11.08.2025 г. по гр. дело № 487/2025 год. по описа на РС-Козлодуй, с което е оставен без разглеждане предявеният от него против Е. К. А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, като недопустим, прекратено е производството по делото, върната му е исковата молба и е осъден да заплати държавна такса от 50 лв. по сметка на РСКозлодуй.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение на Районен съд-Козлодуй е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - непредоставяне на възможност да предприеме действия по осигуряване на защитата си и установяване на процесуалната си легитимация, както и липса на цялостен аргументиран анализ и несъобразяване на събраните по делото доказателства, евентуално установяващи процесуалната му легитимация, както и поради необоснованост. Твърди, че районният съд превратно е приел, че не разполага с правен интерес от предявяване на иск по чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 341, ал. 1 ГПК, поради ненастъпване на вещнопрехвърлителен ефект на сделка от 11.09.2017 г. в негова полза по отношение притежаваните от него квоти от делбените имоти. Посочва, че след като ответникът е възразил по отношение правото му на собственост, съдът неправилно не му е предоставил възможност да реализира защитата си и да се позове на обстоятелства, съответно да ангажира доказателства, установяващи твърдяното право на собственост в посочените квоти. Счита, че е процесуално 1 легитимиран да предяви иск за съдебна делба по отношение на недвижимите имоти, за които твърди, че е собственик в посочените квоти спрямо ответника на годно правно основание. Изтъква, че обжалваното определение е необосновано, тъй като съдът неправилно е приел, че не е собственик на 7/8 идеални части от процесните имоти, основавайки се на представени съдебни решения от ответника. Съдът е пропуснал да установи, че представените от ответника съдебни решения касаят единствено квотата на ответника в размер на 1/8 идеални части и не е обсъдил въпроса, че с Решение № 211 от 18.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 20231400500300 на Окръжен съд - Враца е установено, че не е изключителен собственик на недвижимите имоти, т.е. не е придобил по давност 1/8 идеална част, собственост на ответницата Е. А.. Моли съда, да отмени обжалваното определение на Районен съд - Козлодуй и да върне делото на същия съд за разглеждане и произнасяне от друг състав по подадения иск.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответницата Е. К. А. с постоянен адрес в гр. София, ул. „***“ № 36, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Ответницата твърди, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на иск по чл. 34 ЗС, тъй като с влязло в сила Решение № 211 от 18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 20231400500300 на Окръжен съд - гр. Враца, е отхвърлен предявения от ищеца Д. Г. иск за признаване за установено по отношение на нея, че е изключителен собственик на процесните недвижими имоти. Поддържа, че праводателя на ищеца В.П.С. е знаел, че не притежава правото на собственост върху процесните недвижими имоти, което се установява от Решение № 49 от 17.02.2016г., постановено по гр. д № 804/2015 г. по описа на ОС - гр. Враца, потвърдено с Определение № 30 от 24.01.2017 г., постановено по реда на чл.

288 ГПК по гр.д. № 3115/2016 г., II ГО, ВКС. Тъй като ищецът по настоящето дело се явява частен правоприемник на лицето В.П.С., съобразно правилото на чл. 298, ал. 2 ГПК, влязлото в сила решение по гр.д. № 804/2015 г. на ВрОС има действие и поражда сила на пресъдено нещо и спрямо него. Посочва, че изложените от жалбоподателя доводи, че не му е предоставена възможност да бъдат ангажирани доказателства, установяващи твърдяното от него право на собственост са голословни и не почиват на ангажираните по делото писмени доказателства. Изтъква, че в хода на посочените дела по безспорен начин е установено правото й на собственост върху процесните недвижими имоти, поради което счита, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация, затова и предявеният от него иск е процесуално недопустим.

Моли съда да остави без уважение частната жалба като неоснователна и 2 недоказана, и потвърди обжалваното определение на PC - гр. Козлодуй, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.275, ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от Д. М. Г., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д. К. от САК, против Е. К. А. с ЕГН **********, с която e предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК за извършването на делба на съсобствените им недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № *** и Поземлен имот с идентификатор № ***, и двата по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Михайлово, общ. Хайредин, обл.

Враца, одобрени със Заповед № РД-18-185/27.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност „Совата", при квоти: 7/8 идеални части от правото на собственост за ищеца и 1/8 идеална част от правото на собственост за ответницата.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът Д. Г. е придобил собствеността върху двата имота от В.П.С. чрез договор за покупко-продажба, сключен помежду им на 11.09.2017г., обективиран в Нотариален акт № 34, том III, peг. № 5582, дело № 268 от 11.09.2017г. на нотариус Е.К., вписана с peг. № 551 в НК, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2055 от 2017г., акт № 144, том V, дело № 908/2017г., като продавачът се е легитимирал като собственик на имотите с Нотариален акт за покупко-продажба № 71, том VII, peг. № 7611, дело № 547 от 2010 г. на нотариус В.М., с район на действие PC Козлодуй, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2514 от 28.09.2010г., акт № 86, том VI, дело 70/2010г. Посочено е, че преди сключване на договора за покупко-продажба от 11.09.2017г., ответницата Е. А. е предявила срещу В.С. пред Районен съд - Козлодуй иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване, че е собственик по наследство на двата имота, съобразно наследствената й част, по който районния съд се е произнесъл с Решение № 144/30.06.2015г. по гр.д. № 841/2014г., и че с влязло в сила Решение № 49/17.02.2016г. по гр. дело № 804/2015г. на Врачанския Окръжен съд е отменено първоинстанционното решение и е признато по отношение на В.С., че Е. А. е собственик по наследство върху 1/8 ид.ч. от всеки от гореописаните недвижими имоти.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила предявения иск за делба като недопустим и неоснователен с твърдения, че ищецът не е собственик на процесните имоти. Позовала се е на Решение № 211 от 18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 20231400500300, III-ти въззивен граждански състав при Окръжен съд - гр. Враца, с което е отхвърлен предявения от ищеца Д. Г. иск за признаване за установено по отношение на 3 ответницата, че е изключителен собственик на процесните недвижими имоти, поради това, че не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба от 11.09.2017 г., въз основа на който ищецът се легитимира като съсобственик на процесните имоти, и той не е станал техен собственик.

Посочила е, че с решението Окръжен съд - гр. Враца е приел, че ищецът по настоящето дело се явява частен правоприемник на В.П.С., при което и съобразно правилото на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение по гр.д. № 804/2015 г. на ВрОС има действие и поражда сила на пресъдено нещо и спрямо него. С оглед горното твърди, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация, поради което и предявеният от него иск за делба е процесуално недопустим. Ответницата е оспорила иска и по същество и съответно е изложила своите съображения за неговата неоснователност.

В обжалваното определение районният съд е установил, че п о отношение на процесните имоти са водени съдебни дела, приключили с влезли в сила решения на Врачанския окръжен съд - Решение № 49/17.02.2016г. по гр. дело № 804/2015г. и Решение № 211 от 18.10.2023 г. по гр. д. № 300/2023г. Съдът подробно е цитирал мотивите на двата съдебни акта - приетото от въззивния съд за установено от фактическа страна и приетото от правна страна. Посочил е, че с първото от посочените решения въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС с ищец Е. К. А. и ответник В.П.С., че покупко-продажбата, сключена с нот. акт № 71, том VII, рег. № 7611, дело № 547/2010г., приобретател по която е В.П.С., не е произвела вещноправен ефект, нито пък последния е придобил собствеността върху процесните имоти по давност, и че е признал за установено, че ищцата е собственик на 1/8 ид.ч. от двата земеделски имота, а В.П.С. е осъден да й предаде владението върху имотите в тяхната цялост. По второто дело ищец е бил Д. Г., а ответник - Е. А. и ищецът е искал съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че той е изключителен собственик на процесните недвижими имоти. Този въззивен състав е възприел изцяло изводите на съдебния състав на Окръжен съд-Враца по водения срещу праводателя на настоящия ищец ревандикационен иск, поради което също е достигнал до извод, че вещнопрехвърлителният ефект на договора за покупкопродажба от 11.09.2017г. не е настъпил и Д. Г. не е станал собственик на процесните имоти. Нещо повече, същият се явява частен правоприемник на ответника по предходното дело, при което и съобразно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение по гр.д. № 804/2015г. на ВрОС има действие и поражда сила на пресъдено нещо и спрямо него.

В обжалваното определение първоинстанционния съд е възприел изцяло изводите на съдебните състави на Окръжен съд - Враца по в.гр.д. № 804/2015г. и в.гр.д. № 300/2023г., че вещнопрехвърлителният ефект да договора за покупко-продажба от 11.09.2017г. не е настъпил и Д. Г. не е станал собственик на процесните имоти. Въз основа на тези съображения съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от търсената съдебна защита, респективно липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 34 ЗС, вр.чл. 341, ал. 1 4

ГПК срещу ответницата по делото.

Настоящия състав на Окръжен съд - Враца намира обжалваното определение за неправилно.

Решаващия извод в прекратителното определение на РС-Козлодуй, че предявеният иск за делба е недопустим поради липса на правен интерес, изведен от извода, че ищецът не е собственик на процесните имоти, по преценка на настоящия въззивен състав, е неправилен.

Съсобствеността е преходно правно състояние, което съществува докато съсобствениците постигнат разбирателство относно ползването, поддържането и подобряването на общото имущество и нямат интерес от прекратяването й. Стигне ли се до съществени и трайни разногласия по тези въпроси, всеки съсобственик може по силата на чл. 34 ЗС да поиска ликвидиране на имуществената общност и заместването и с множество индивидуални права на собственост върху отделни реални части или отделни имоти, обособени от прекратената общност. Такава е и целта на съдебната делба. Следователно, всеки съсобственик има правен интерес от ликвидиране на съсобствеността като предяви иск за делба.

Легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор - предмет на процеса. В този смисъл, процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск и тя следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната, която се определя от доказването на иска, което обуславя неговата основателност и по която съдът следва да се произнесе със съдебното решение. Процесуалната легитимация е положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска - от категорията на абсолютните. Наличието й обуславя допустимостта на иска, а липсата - недопустимостта му. Материалноправната легитимация е титулярство на гражданското правоотношение и обуславя основателността на иска. Съответствието между процесуалната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва в съдебното решение, и който обосновава основателността, не и допустимостта на предявения иск.