Разпореждане № 22552 от 11.10.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 49732/2021
- Вид
- Разпореждане № 22552
- Подписан
- 11.10.2021
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 22552 гр. София, 11.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно гражданско дело № 20211110149732 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 45794/26.08.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ..... срещу Р. КР. Т. .
Претендира се вземане в размер на 1920,97 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 3029053926 от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 26.08.2021 г. до изплащането на вземането, 887,16 лева – договорна лихва за периода от 26.07.2019 г. до 11.08.2020 г., 2063,77 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, 100,23 лева – обезщетение за забава за периода от 27.05.2018 г. до 11.08.2020 г. и 360,63 лева – обезщетение за забава за периода от 11.08.2020 г. до 26.08.2021 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса за предоставяне на различни услуги е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят 1 трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за различните допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи възнаграждение за допълнително услуги противоречат на горепосочените императивни законови норми, които ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 45794/26.08.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ..... срещу Р. КР. Т. ПО ОТНОШЕНИЕ НА сумата 2063,77 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 3029053926 от 01.03.2018 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2