Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 03.07.2025, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 438/2025
Вид
Решение № 93
Подписан
03.07.2025
В сила
22.07.2025
Състав
Радостин Стоянов Радиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ямбол, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно наказателно дело № 20252330200438 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по жалба на И. М. К. от гр. Сливен, ЕГН: ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 8810833, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш, поради изтекла давност по чл.82 , ал.1 от НК, както и че е издаден в нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН и се иска неговата отмяна.

Претендират се направените по делото разноски.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител с които се оспорва жалбата, иска се потвърждаване на ел. фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.03.2023 г. в 17:00 часа, автоматизирано техническо средство с 1

ARH CAM S1 с № 120сс8а заснело т.а. Скания с рег. № СН 3524АМ, движещ се в с. Могила ул. Христо Ботев до кръстовище с ул. Пеньо Пенев в посока с.Зимница с превишена скорост – 62 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от ОД на МВР- Ямбол електронен фиш серия К № 8810833 на законния представител на 4Дими 76“ЕООД – И. М. К..

По делото не са представени доказателства кога е връчен ел. фиш на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок на чл.

59 ал.2 ЗАНН от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Към административно наказателната преписка е приложена снимка № 120СС8А/0029031 . Издадения електронен фиш съдържа изискуемите в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.

В случая нарушението е установено от мобилна система за контрол на скоростта CAM S1 с № 120сс8а , преминала проверка на 06.04.2022 год., видно от Протокол № 20- СГ-ИСИС/06.04.2022 год. на Български институт по метрология.

Нарушението се установява и от приложения протокол за използване на АТСС с рег. № 813р-12760/07.03.2023 год. от който е видно, че на 02.03.2023 год. имено АТСС ARH CAM S1 с № 120сс8а e използвано в с.Могила ул.

Христо Ботев до кръстовище с ул. Пеньо Пенев за времето от 13:50 часа до 18:00 часа.

Правилно контролният и наказващият орган са посочили нарушената от жалбоподателя материална разпоредба от ЗДвП. Правилно и законосьобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т. 2 от ЗДвП, където е предвидена глоба в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 km/h, тъй като жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 12 км/ч., след приспадане в негова полза на 3 км/ч, допустимата грешка при измерването. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и не може да бъде намаляван от съда.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е изтекла давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК.

С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че 2 е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН.

В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение. Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.

В процесния случай не е изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три години. Атакуваният електронен фиш е издаден за нарушение, извършено 02.03.2023 год. и три годишния давностен срок би изтекъл на 02.03.3036 год.

Не е нарушен и срока по чл.34 от ЗАНН , тъй като той касае съставянето на АУАН, но не и на ел. фиш. Разпоредбата на чл.189 , ал.4 от ЗДвП не изисква посочване на дата на съставяне на ел. фиш, а само датата на извършване на нарушението.

Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, че не му е ясно за какво е наказан – дали , че е управлявал въпросното МПС или за това , че е заснето нарушение с него. В обжалвания ел. фиш ясно е посочено , че жалбоподателят е санкциониран, като законен представител на „Дими 76“ ЕООД, която е собственик на МПС. Същият е имал възможност на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

При този изход на делото , жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Ямбол направените разноски за юристконсулско 3 възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.27е от Закона за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 8810833, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол , с който на И. М. К. от гр. Сливен, ЕГН:

********** , за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА И. М. К. от гр. Сливен, ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 100/сто/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4