Решение № 87 от 24.02.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Русе, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ирена И.а като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20254500500028 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

В. Т. Т. депозира жалба срещу действия на ДСИ при РРС по изп. дело №2067/2024- въвод във владение в недвижим имот с идентификатор *** в гр. Русе по ***, *****, извършен на 11.12.2024г. Твърди, че на 11.12.2024г. направил опит да влезе в жилището при което установил, че патронът на вратата е сменен, като противозаконно му е отнето владението върху имота. Твърди също, че от раждането си до настоящия момент непрекъснато обитава посоченото жилище, като в момента извършва скъпоструващи ремонти. Твърди, че има спор за собственост на посочения апартамент между него и Н. Н., по който спор има висящо гражданско дело. Прилага постановление на РРП от 17.05.2024г. съдържащо констатации, че на 16.12.2023г. Н. Н. е отишла в спорното жилище, в което се извършвал ремонт, заявила на работниците, че е собственик и сменила патрона на входната врата, но на следващия ден фактическото положение било възстановено, като Г. Т. (майка на жалбоподателя) сменила патрона на входната врата и предоставила ключ единствено на сина си. Прокуратурата приема, че Н. е извършила самоуправни действия, но случая е маловажен, тъй като предходното владение е върнато в рамките на 24 часа.

В. Т. твърди, че е извършен въвод във владение на посочения имот срещу Н. Н., но тя не е била владелец на имота, а владелец е бил той, за това 1 счита въвода за незаконосъобразен и го обжалва на основание чл. 435, ал.5 от ГПК.

Съдебният изпълнител депозира мотиви, в които сочи, че му е бил представен изпълнителен лист и заповед за изпълнение издадени въз основа на договор за наем с нотариална заверка на подписа. След предаване на ключа на взискатела се явила адв. Г. Т., която заявила права върху имота от името на нейния син. Излага доводи, че не е отложил въвода, тъй като това можело да стане само при условията на чл. 523 от ГПК, които не били налице, тъй като в имота не бил намерен никой и на входната врата нямало табела, както и че нямало никакви индиции, че имота се владее от лице различно от Н. Н..

Депозирани са и писмени възражения от П. Е. П. и Н. Т. Н., които оспорват жалбата и искат същата да бъде отхвърлена.

В открито съдебно заседание са представени писмени доказателства относно владението на имота.

Депозираната жалба е с правно основание чл. 435, ал.5 от ГПК- обжалва се въвод във владение от трето лице, което твърди, че е било във владение на имота от преди завеждане на иска, решението по който се изпълнява, поради което същата е допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата съдът намира следното:

Към момента на извършване на обжалвания въвод В. Т. е бил във владение на имота, което се установява от следните доказателства:

1. Представена е нотариална покана от Н. Н. до В. Т. от 14.12.2023г. с която Н. кани Т. да й предаване имот с идентификатор *** в гр.

Русе по ***, *****. Представен е и отговор от

02.01.2024г. от В. Т., с който той отказва да предаде владението на имота.

2. В постановлението на РРП, с което се отказва да се образува наказателно производство срещу Н. Н. за самоуправно отнемане на владението на спорния имот на 16.12.2023г. от В. Т., като основен мотив за малозначителност на деянието е посочено обстоятелството, че след отнемане на владението от Т. от страна на Н., фактическото положение незабавно е възстановено (възстановено е владението на В. Т.). Постановлението е писмено доказателство, официален документ, съдържащ констатации на прокурора. Тези фактически констатации не са обвързващи за съда, но в случая липсват каквито и да е причини да се поставя под съмнение констатацията на прокурора, че е било възстановено на В. Т. владението на имота.

3. В приложеното по делото копие от протокол от съдебно заседание от 24.10.2024г. по съдебно дело, в което се разглежда спора за собственост на процесния имот между Н. и Т. е посочено: „Няма спор между страните относно родствената им връзка, както и че към момента ответницата няма достъп до имота, дарен й на 13.12.2023г. …“ Съдебният протокол е официален 2 свидетелстващ документ. Изявлението на съда обективирано в протокола относно безспорните факти е пряка констатация за направените пред него изявления на страните, която констатация се кредитира от настоящия съдебен състав.

4. В съдебно заседание по настоящото дело са представени множество документи за извършвани ремонтни дейности и подобрения в спорния имот, които са възложени от В. Т.- монтаж на дограма, монтаж на климатик и др.

Представени са и призовки по различни съдебни дела до адв. Г. Т., в които съдебния адрес на последната е гр. Русе по ***, вх.1.

Като се съобразят изброените доказателства в тяхната съвкупност, както и обстоятелството, че при проведения въвод във владение няма констатации Н. Н. да е била във владение на имота, съдът приема за установено, че В. Т. е бил във владение на недвижим имот с идентификатор *** в гр.

Русе по ***, ***** към момента на извършване на въвода.

Следва да се съобрази също така, че в случая представеният изпълнителен лист не е за въвод във владение. Изпълнителният лист е издаден въз основа договор за наем с нотариална заверка на подписа и е за предаване на държането на имота. В ГПК няма предвиден изпълнителен способ за предаване на държане на недвижим имот, за това то може да бъде предадено при съответно прилагане на правилата за въвод във владение.

Съобразявайки, че се предава държане, по силата на облигационен договор действащ само между страните, принудително изпълнение може да се осъществи само и единствено срещу длъжника по изпълнителния лист. В протокола за въвод не е посочен нито един факт, който да сочи, че Н. Н. е била във владение на имота. В мотивите на ДСИ се сочи, че по делото не е имало индиции, че имота се владее от лице различно от Н. Н.. Този довод изопачава тежестта за установяване на фактите. По изпълнителното дело липсват индиции, че имота се владее от Н. Н. и именно този факт е следвало да се установи от ДСИ по несъмнен начин, като същият не може да се предполага.

По изложените съображения извършения въвод във владение е незаконосъобразен и следва да се отмени.

С жалбата се иска присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ. Към жалбата има приложено единствено пълномощно на адвоката, но не и договор за правна помощ, с който да е договорена безплатна такава, поради което исканото възнаграждение не следва да се присъжда. Други разноски не се претендират, поради което и не се присъждат.

Мотивиран така Окръжният съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ въвод във владение в недвижим имот с идентификатор *** в гр. Русе по ул. „Георги Сава Раковски“ ****, извършен на 11.12.2024г. от Държавен съдебен изпълнител от СИС при РРС по изпълнително дело № 2067/2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4