Решение № 391 от 09.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Пазарджик, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Борислав Ал. Илиев

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500622 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 178/18.05.2026 г., постановено по гр. дело № 20255220101031 по описа на РС – В. е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. Д. Г. с ЕГН **********, извършено със Заповед № ЗП-1/15.09.2025 г., издадена от инж. Л. Б., директор на ПГИТ „Алеко Константинов“ гр. В.. На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А.

Д. Г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител, практическо обучение“ в ПГИТ „Алеко Константинов“ В.. Осъдена е ПГИТ „Алеко Константинов“ гр. В. да заплати на А. Д. Г. сумата от 550,66 евро разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдена е ПГИТ „Алеко Константинов“ гр. В. да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на РС В. сумата от 520,88 евро – държавна такса и платено възнаграждение на вещо лице.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ПГИТ „Алеко Константинов“ гр. В.. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, а изводите на съда са незаконосъобразни и неправилни. Безспорно било установено, че ищцата е наказана за системни нарушения на трудовата дисциплина, които били посочени и индивидуализирани в издадената заповед за налагането на дисциплинарното наказание. Счита, че разграничението направено от съда между системни нарушения и множество нарушения било лишено от фактическо основание и изводите до които е стигнал били незаконосъобразни 1 и неправилни. КТ давал легално определение на понятието "Системни нарушения на трудовата дисциплина"-три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове. Нямало значение дали нарушенията са еднородни и при какви обстоятелства са извършени. Не можело да се приеме, че всички нарушения по време на изпита се считат за едно такова. Всяко отделно действие на ищцата съставлявало отделно нарушение и давало отделна възможност за санкция. Работодателят бил квалифицирал деянията й като системни нарушения съвсем правилно и в унисон с текста на закона.

Твърди се, че правните основания на заповедта са правилно дефинирани и съответстват на извършените нарушения.

Основният довод на въззивника е, че съдът не е взел предвид всички събрани доказателства и поради това е достигнал до неправилното, немотивирано и незаконосъобразно решение, сочещо на това, че при наказанието директорът не е спазил процедурата на чл. 195 и чл. 193 от КТ.

Счита, че процедурата по налагане на наказанието е напълно редовно реализирана, правилна и законосъобразна. Самият съд бил посочил в мотивите си, че нарушенията на ищцата за които тя носи отговорност съвпадат, така както са описани в констативните протоколи и така както за тях са поискани обяснения. От ищцата били поискани обяснения на два етапа, като на първия етап след нейното запознаване с констативните протоколи й е дадена възможност да изложи своята позиция по констатациите. След това работодателят поискал на основание чл. 193 от КТ повторно обяснения, каквито ищцата на практика не дала, защото потвърждава предходните.

Твърди се, че съдът не е обсъдил дадените обяснения от ищцата, в които тя всъщност признала всички посочени в заповедта нарушения. В тях била записала, че е считала, че е квестор в целия коридор. Квесторите се определяли от Началника на РУО, директорът само можел да размести някои от тях при необходимост, каквато е възникнала и тук, но коридорът на ищцата бил точно определен с разпореждане на директора, с което тя била запозната по време на инструктажа за самия изпит и знаела, че е квестор в коридора пред стаи от 201 до 206, а квестор на коридора пред стаи 208-211 била нейната колежка Т. В., като те не можели да действат извън обхвата на техния определен коридор. Т. В. е била на изпита и е участвала в него, за което имало доказателства.

Твърди се също, че ищцата по силата на заповедта за квестор нямала право да заговаря, вика или влиза в какъвто и да е било контакт с квесторите по стаи по нейна инициатива. Те можело да я повикат за нещо, но такова повикване нямало в нито един от записите от изпита. Тя заставала на вратата и викала определени колеги, комуникирала с тях и им подавала решенията на тестовете. Без значение било дори какво им подавала, защото подаването на каквото и да е било нарушение и нямало значение какво точно представлява предмета.

Неправилно и немотивирано съдът бил приел, че на ищцата не са 2 посочени точните нарушения за които дава обяснения. Във всички искания за обяснения били посочени констативните протоколи и те били приложени към исканията, което се допускало от съдебната практика.

Твърди се, че в заповедта са изложени подробни мотиви защо се приема, че нарушението отговаря по тежест на наказанието уволнение.

Твърди се, че съдията неправилно бил дал приоритет на заключението на вещото лице пред наличието на самите веществени доказателства записите. Заключението на вещото лице имало за цел само да внесе яснота за участниците и действията на ищеца, но в никакъв случай то не обхващало в цялост записите. Затова ако нещо не било установено с експертизата, не значело, че не е станало.

Твърди се, че неправилно били игнорирани показания дадени от лица преки участници в събитията. Не можело да бъдат игнорирани само защото са дадени от лица, служебно зависими от директора на училището.

Твърди се, че въз основа на тези доказателства се установявало, че ищцата виновно е нарушила трудовата дисциплина. Тези деянията на Г. били грубо нарушение, доколкото те дискредитирали политиката на държавата в областта на средното образование и не се приемала сериозно отговорността на образователната институция при осъществяване на политиките на МОН.

При налагане на наказанието директорът бил взел предвид обстоятелствата при извършването на нарушенията, а именно: деянията били извършени с умисъл, чрез активно действие, което е несъвместимо с професията на учителя; лицето знаело за наличие на видеонаблюдение, запознато било с Инструктажа на квестора и въпреки това извършва системни груби нарушения, което е несъвместимо с професионалната етика на учителя.

Било преценено и общото поведение на служителя - липсата на самокритичност и обяснение на недопустимото поведение с неприемливи факти; тежестта и характера нарушенията, които били изключително тежки, несъвместимо със заеманата длъжност и уронващо авторитета на цялата образователна система.

Била изискана от служителя и декларация за наличие на закрила при уволнение по реда на чл. 333 от КТ, от която работодателя установил, че подобни закрили липсват.

Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът по жалбата А. Д. Г., чрез процесуалните си представители адв. М. Г. и адв. А. К., е подал отговор, с който се оспорва подадената жалба, като се поддържа, че същата е неоснователна.

Счита за неоснователно възражението на въззивника за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че не е спазена процедурата по чл. 193 и чл. 195 от КТ. Твърди, че процедурата била формално, а не реално спазена.

Действително съдебната практика допускала работодателят да направи предварителна правна квалификация на фактите, за да формулира искането си 3 за обяснения, но това не отменяло задължението му да подходи обективно и непредубедено към дисциплинарната процедура. Ако още към момента на искане на обяснения работодателят вече бил формирал окончателна воля за налагане на дисциплинарно наказание, без реално да е готов да обсъди и оцени обясненията на работника, тогава защитната функция на чл. 193 КТ се обезсмисляла. Когато от съдържанието на документите, хронологията на действията на работодателя, използваните формулировки или последващото поведение се установява, че работодателят е третирал нарушението като вече доказано още преди да изслуша или разгледа обясненията на работника както било в настоящия случай, напълно обяснимо съдът бил приел, че процедурата по чл. 193 КТ е проведена само привидно.

Твърди, че макар съдебната практика на ВКС да допуска мотивирането на заповедта за дисциплинарно наказание да се извърши чрез препращане към други документи, тази възможност не била безусловна, а била допустима само ако са спазени изискванията за гарантиране правото на защита на служителя и възможността за съдебен контрол. Трябвало документът към който се препраща да е годен да замести липсващите мотиви в самата заповед, което означавало, че в него следва да са описани точно и ясно конкретните нарушения с обективни и субективни признаци, като по този начин служителят единствено би могъл да има възможността да разбере точно кои факти се приемат за дисциплинарно нарушение, както и защо се приема, че такова нарушение е извършено точно от него, и то виновно.

По отношение на наведените с въззивната жалба възражения относно преценката на доказателствата се твърди, че действително представеното от ответника видеозаснемане на проведеното НВО е от ключово значение за правния спор, но представените от ответника видеозаписи били десет на брой, като всеки от тях е с продължителност приблизително един астрономически час и съдът не разполагал нито с процесуалната възможност, нито с необходимия технически ресурс самостоятелно да извърши подробно изследване на цялото съдържание на тези записи, още по-малко да анализира всички обстоятелства, които страните извеждат от тях. Именно поради тази причина съдът уважил направеното от ищеца доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, въпреки че ответника носел доказателствената тежест относно законосъобразността на дисциплинарното уволнение. Задължението на ответника не се изчерпвало с формалното представяне на видеозаписите по делото. Самото им приобщаване като доказателства не установявало автоматично фактите, на които работодателят основавал уволнението. Ответникът е следвало активно да упражни предоставената му процесуална възможност, като формулира конкретни задачи към вещото лице, чрез които да бъдат изследвани именно онези обстоятелства, които според него доказват твърдените дисциплинарни нарушения. След като не бил сторил това, неблагоприятните последици от непроведеното доказване следвало да останат изцяло в неговата правна сфера, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, а не да бъдат компенсирани чрез служебна доказателствена активност на съда или на вещото лице. Вярно било, че експертизата не е имала за задача да опише подробно всичко, което се 4 виждало на видеозаписите, но невярно и спекулативно било твърдението на насрещната страна, че в записите се виждат твърдените от работодателя обстоятелства.

Твърди се, че в мотивите си Районен съд - В. бил извършил подробен анализ на всички събрани по делото гласни доказателства, като посочил на кои свидетелски показания дава вяра, на кои не дава вяра и по какви съображения. В действителност съдът бил отказал да кредитира част от показанията на свидетелите, доведени от ответника, и по-специално тези на свидетелката У., тъй като ги е намерил за несъвместими с назначената съдебно-техническа експертиза, от което се установявала фактическа обстановка, съществено различаваща се от интерпретацията дадена от свидетелката. Именно това противоречие е мотивирало съда да не кредитира показанията й в тази им част, а не обстоятелството, че тя се намирала в служебни отношения с работодателя.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за въззивната инстанция.