Решение № 110 от 19.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Росица Ант. Тончева

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600151 по описа за 2025 година Настоящото произнасяне е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e инициирано п о повод на въззивен протест, подаден от прокурор при ОП Варна срещу Присъда № 8/28.01.2025г., постановена по НОХД № 415/2024 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна.

С атакувания съдебен акт С. М. Ч. е бил признат за невинен и опрадван изцяло по предявеното му обвинение по чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това в периода от 13.01.2016г. до 13.11.2018г., в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ търговско дружество „Ера Макс“ (ново име „Ита Рум“) ЕООД с ЕИК:203183516, в условията на посредствено извършителство - чрез Р. Й.А., упълномощена от С. М. Ч., в качеството му на управител на „Ера Макс“ да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – „Данък добавена стойност“ в размер на 62 687.52 лева /шестдесет и две хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет и две ст./ и да е потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП -гр. Варна 30 справки-декларации, които се изискват по силата на чл. 125 от ЗДДС, и да е приспаднал неследващ се данъчен кредит.

С атакувания съдебен акт е бил отхвърлен и предявеният от Министъра на финансите, като представляващ Държавата, граждански иск за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието - 62 687.52 лева /шестдесет и две хиляди шестотин осемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, ведно 1 със законната лихва от момента на увреждането.

Във въззивния протест се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на първата инстанция.

Според публичното обвинение доказателствената съвкупност, приобщена основно в хода на съдебното следствие, по категоричен начин подкрепяла обвинителната теза, че инкриминирантие сделки не са били реално осъществени, и затова процесните фактури са с невярно съдържание. Наред с реално осъществени сделки, подс.Ч. прилагал към счетоводната документация на ръководената от него фирма първични счетоводни документи, за да се придаде вид на осъществени действително сделки. Този извод се подрекял не само от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство ССчЕ - изслушана и приета в с.з., но и от всички останали доказателства по делото. Изводът, че относно „Ера макс“ ЕООД не е възникнало право на данъчен кредит за общо 30 данъчни периода, не се основавал единствено на факта, че са били констатирани нередности в счетоводството на дружествата „Джи Ем Джи“, „Мобилджейм 1“, „Кали Инвест“ ЕТ, „Надежда“, „Автоваз“ и „Амина“.

Акцентирайки върху приложените от НАП документи и ревизионен доклад, констатациите и от извънредните насрещни проверки на съконтрахентите на „Ера макс“ ЕООД, прокурорът отново настоява, че дружествата-доставчици реално не са имали капацитета да предоставят съответните стоки или услуги.

Въззивната инстанция е сезирана с искане по чл.336, ал.1, т. 2 от НПК – за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият С. Ч. да бъде признат за виновен по предявеното му пред първаната инстанция обвениние, както и да бъде ангажирана и неговата гражданска отговорност Според защита по категоричен начин е установено по делото, че всички инкриминирани от обвинението сделки са били осъществени реално, представляванато от подс.Ч. дружество е издало и осчетоводило нужните счетоводни документи, била е заплатена и договорената по тях цен. Това, че дружествата-контрагенти по тези сделки са допуснали някакви нередовности при водене на счетовоството си, не може да бъде вменено във вина на подсъдимия Ч.. Договорените стоки и услуги са били доставени/извършени от изпълнителя, цената е била платена – поради това издадените от доставчика фактури към получателя на услугата /в случая възложителя "Ера макс" ЕООД/, отразяват действително извършена достака на стока или услуга.

Затова и инкриминираните фактури не са с невярно съдържание, както твърди публичното обвинение, а действията на С. Ч. обективно не са съставомерни по предявеното обвинение по чл. 255, от НК, поради което и той правилно е бил признат за невинен и оправдан от първата инстанция.

В съдебното заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста и становище за неправилност и необоснованост на проверяваната присъда. Намира атакуваната присъда за неправилна и незаконосъобразна със съображения, аналогични на изложените в протеста .

Подсъдимият С. Ч., упражнявайки правото си на последна дума, заявява 2 своята невинност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, включително и в проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие, и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е процесуално допустим – подаден е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по същество се преценява като неоснователен.

Настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 18.08.2014 г. в Търговския регистър било вписано търговско дружество „ЕРА МАКС“ ЕООД, ЕИК 203183516 със собственик и управител В. М. Ч. – съпруга на подсъдимия Ч.. Предметът на дейност бил търговия на едро с машини и оборудване за селското и горското стопанство и части за тях, а седалището и адресът на управление бил - гр.Аксаково, общ. Варна, п.к. 9154, ул. „Орлово гнездо“ № 30. На 07.08.2015 г. собственик и управител на дружеството станал съпругът на Ч.а - подс. С. М. Ч..

На 08.02.2019 г. била издадена от ТД на НАП - Варна заповед за възлагане на ревизия на ЕРА МАКС" ЕООД.

На 10.05.2019 г. седалището и адресът на управление били променен на гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Крайезерна“ № 51.

На 24.07.2019 г. подс.Ч. продал едноличното дружество „Ера макс“ на свидетеля - А.Р.А.. На същата дата в Търговския регистър била отразена и промяна на името на дружеството от „Ера макс“ на „Ита Рум“, със същия ЕИК.

На 29.08.2019 г. бил издаден ревизионен акт по отношение на „ЕРА МАКС“ ЕООД („Ита Рум“) с № Р-030003190000820-91-001/29.08.2019г., за данъчен период от 01.12.2015 - 31.12.2018г. Органът по приходите приел, че не били осъществени редица доставки по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС и затова отказъл да признае право на данъчен кредит в размер на 64 376, 87 лева. Допълнително установеният и начислен данък бил в размер на 91 523, 82 лева и лихви за периода в размер на 20 506, 47 лева.

През периода 13.01.2016 г. - 13.11.2018 г. подс.Ч. възложил счетоводното обслужване на „ЕРА МАКС" ЕООД на св. Р. Й.А., която притежавала счетоводна кантора в гр. Варна. Всички документи пред НАП се подавали от нея, чрез електронния й подпис. Предварително тя запознавала Ч. със счетоводните резултати.

В периода 07.10.2015 г. - 01.08.2019 г. „ЕРА МАКС" ЕООД имал само един служител - В. Ч.а. Търговската дейност на дружеството по покупки, продажби, доставки, връзка с доставчици и клиенти, както и изготвяне на част от 3 документите и др. се извършвала от собственика и управителя Ч..

Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 27.08.2014 г., като регистрацията била по избор, независимо от облагаемия оборот.

През периода 13.01.2016 г. - 13.11.2018 г. „ЕРА МАКС“ ЕООД, ръководено от Ч., осъществявало сделки с резервни части за селскостопанска, горска и друга тежка техника. Ч. търгувал с различни търговски дружества - „ОМВ България“ ООД, „Ариадна инвест“ ООД, „Гея комерс – 5“ ООД, „МТТ“ ООД, „Експерт Ойл“ ЕООД, „Ние 1“ ООД, „Велимар“ ООД, „Капитан Петко воевода“ ООД и др. За тези сделки в хода на ревизията порверяващите от НАП, след като анализирали представените документи - договори, приемно предавателни протоколи, фактури банковите сметки за заплащане на услугите, не установили нередности и преценили, че сделките са били реално осъществени.

По отношение обаче на друга част от контрагентите на „Ера макс“ ЕООД – „Надежда-В.В.“ ЕТ, „КЗУ-МК“ ЕООД, „Джи Ем Джи 92“ ЕООД, „Автовас“, „Мобилджейм 1“ ЕООД, „Ками Инвест 93“ ЕООД и „Амина 2013“ ЕООД, органът по приходите приел, че сделките били нередовни. При покана от страна на проверяващите от НАП не били представени от посочените контрагенти исканите документи. Затова и в хипотезата на чл. 37 ал.4 от ДОПК ревизиращите приложили презупцията, че изисканите и непредставени документи не съществуват, въпреки тяхното отразяване в дневниците за покупки на „Ера макс“ ЕООД и изготвените фактури. През периода от 13.01.2016 г. до 13.11.2018 г. за всеки един данъчен период подс.Ч. предоставял на св. А. тези документи и тя ги отразявала в месечните справкидекларации по ЗДДС. После Св. А. подавала чрез КЕП справките-декларации по чл.125 от ЗДДС в ТД НАП.

Както вече бе споменато – основната дейност на дружеството била търговия с резервни части за селскостопанска, горска и друга тежка техника, включително и втора употреба. За тази цел подсъдимият се снабдявал с необходимата стока основно от доставчици в Румъния. Това налагало подс.Ч. да пътува до Румъниял. Съпругата му се занимавала основно с оформянето на фактурите, които впоследствие предавала на счетоводителката. За продажбата на частите подсъдимият пък пътувал в страната, за да достави резервните части на клиентите си. Понякога подс.Ч. доставял на клиентите си резервните части посредством куриерски услуги.

Често се налагало дружеството на Ч. да почиства или да възстановява отделни детайли или възли от частите, преди да ги предложи на крайните си клиенти. Подс. Ч. от години се познавал със свидетелите Г.Д. и Ц.Д.. Ч. им предоставял за почистване или отремонтиране резервни части – те извършвали услугата и издавали фактури от някое от представляваните от тях дружествата – първоначално "Джи Ем Джи 92" ЕООД, по-късно "Мобилджейм 1" ЕООД, „Ками Инвест 93" ЕООД и „Амина 2013“ ЕООД.

Той самият не разполагал с такива възможности, тъй като нямал нает 4 специално за това персонал, както и наети складове, помещения или собствен транспорт. Плащането на услугите било в брой. В хода на досъдебното производство били представени и от дружествата контрагенти издадените от тях фактури и касови бонове, договори и приемателно предавателни протоколи по цитираните фактури. В показанията си всички те завявят, че много добре познават подсъдимия и са извършвали редовно сделки. Тези дружества били представлявани от свидетелите Г.Д., Ц.Д. (баща и син) Д.С.

(тъща) и В.В.. Те са имали търговски взаимоотношения с подсъдимия, който им предоставял резервните части, подлежащи на ремонт, от своя страна те ги предоставяли на различни подизпълнители, с оглед вида на съответния детайл.

За тази доставка те издавали фактури към подсъдимия, а плащанията найчесто били извършвани в брой.

Понякога подсъдимия изпращал резервни части, закупени от други дружества, чрез куриер, а цената получавал чрез наложен платеж. Тъй като той живеел в Аксаково, използвал офиса на ЕКОНТ в гр. Аксаково. Част от сумите подс.Ч. по наложения платеж получавал в качеството на физическо лице, въпреки че основанието била издадена от дружеството фактура. Тази практика провокирала и първоначалната данъчна проверка на подсъдимия като физическо лице. Едва тогава св.А. – счетоводителката на „Ера макс“ ЕООД, узнала за проблема. Подсъдимият до този момент смятал, че изпраща стоки и съответно получава суми от наложения платеж от името на дружеството „Ера макс“ ЕООД, а не като физическо лице. Св. А. по този повод поискала справка от куриерската фирма и действително се оказало, че подсъдимият е получавал част от сумите по доставките като физическо лице.

Същевременно обаче сумите, които подс.Ч. получавал от наложен платеж, той ги внасял в касата на дружеството. Цялата проблематика относно получаваните от „Ера макс“ ЕООД чрез подсъдимия плащания от Еконт и получените суми са били обект на ССчЕ по делото, макар да липсва каквато и да е инкриминация, свързана с тази фактология.Този въпрос бил предмет и на данъчната проверка на подсъдимия като физическо лице, а резултатите и констатациите на проверяващия орган били отразени в ревизионния доклад на дружеството “Ера макс“ ЕООД. В крайна смекта органът по приходите е приел, че всички получени суми по наложения пратеж са приходи на дружеството.