Решение № 717 от 14.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Варна , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Галина Чавдарова

Тони Кръстев при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100500471 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 287854/09.12.2020 г. на В. Т. В., ЕГН **********, с местожителство в г**********************************, ап. 31 срещу Решение № 261296/19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 19690/2019 г., на ВРС, XLVI с., с което е прието за установено, че дължи на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата 261.27 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 23.01.2017 г. - 21.02.2019 г., по партида с аб. № 1347679, за обект – Апартамент № 31, находящ се в г**********************************, сумата 27.10 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 24.03.2017 г. – 24.08.2019 г., сумата 1043.95 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 23.01.2017 г. 21.02.2019 г., по партида с аб. № 1347680, за обект – Апартамент № 31, находящ се в г**********************************, сумата 185.56 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 24.03.2017 г. – 24.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда – 28.08.2019 г. до изплащането, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 13792/2019 г., на ВРС, XLVI с..

В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оплакванията на въззивника по същество се свеждат до следното: Съдът погрешно е приел, че за част от процесния период – до 01.02.2018 г., задълженията на ответника са признати в Споразумение от 21.03.2017 г., което всъщност касае доброволното уреждане на отношенията между същите страни, но по повод издадена заповед по ч.гр.д. № 2082/2017 г., на ВРС, XX с., с предмет задължения генерирани в период предхождащ процесния. Сочи, че представените карнетни листи не отговарят на процедурата за съставянето им и не притежават необходимите реквизити.

Подпис на потребител е налице само на три от отразените отчитания, а за останалите отчитания липсва както подпис на потребител, така и подпис на свидетел, каквито счита, че са изискванията заложени в разпоредбата на чл.

23, ал. 4 ОУ. Счита, че карнетните листи не са годни да установят съществуването на задължения в претендирания размер. Счита, че неоспорването на формалната доказателствена сила на представения талон за пломбиране на водомери от 09.10.2020 г., не санирало пороците, от които документът страда. Сочи, че са налице разминавания във фабричните номера на сменените водомери и техните пломби с отразените в представените карнети, както и било налице разминаване с показанията посочени в талона и в карнетите при последното отчитане на водомерите на 25.03.2019 г. Още излага, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че ответникът не е единствен собственик на имота, а е съсобственик заедно с друго лице. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК

103002253, не депозира отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, чрез особен представител поддържа жалбата по изложените в нея оплаквания. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

2

Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД моли да бъде прието за установено, че ответникът В. Т. В., в качеството на потребител на ВиК услуги, ползвани на адрес г**********************************, ап.

31 дължи сумата 261.27 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 23.01.2017 г. - 21.02.2019 г., по партида с аб. № 1347679, сумата 27.10 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 24.03.2017 г. – 24.08.2019 г., сумата 1043.95 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 23.01.2017 г. - 21.02.2019 г., по партида с аб. № 1347680, сумата 185.56 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 24.03.2017 г. – 24.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда – 28.08.2019 г. до изплащането, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 13792/2019 г., на ВРС, XLVI с..

Ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, на адрес ЖК „Възраждане“, бл. 51, вх. 2, ап. 31. Сочи, че ответникът е титуляр на партида с клиентски № 1347679, включващ абонатни номера №№ 1347679 и 1347680, по които се води отчета на консумираната вода. Сочи, че като потребител ответникът има задължение да заплаща предоставените ВиК услуги в 30дневен срок след датата на фактурирането, което задължение последният не изпълнил.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не са налице доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги, по см. на чл. 2, ал. 1 от ОУ и наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по делото. Счита, че от страна на ищеца не са налице доказателства и досежно реалното доставяне и потребление на услугите в обекта, както и, че претендираните количества не са отчетени съобразно изискванията на ОУ. По отношение на претенцията за обезщетение за забава сочи, че липсва какъвто и да е счетоводен документ, с който да се претендира задължение на ответника.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази 3 предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия – ищец, по ч.гр.д. № 13792/2019 г. по описа на ВРС, XLVI с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с която е разпоредено въззивникът да заплати сумата 261.27 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 23.01.2017 г. - 21.02.2019 г., по партида с аб. № 1347679, за обект – Апартамент № 31, находящ се в г**********************************, сумата 27.10 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 24.03.2017 г. – 24.08.2019 г., сумата 1043.95 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 23.01.2017 г. 21.02.2019 г., по партида с аб. № 1347680, за обект – Апартамент № 31, находящ се в г**********************************, сумата 185.56 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 24.03.2017 г. – 24.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда – 28.08.2019 г. до изплащането, както и разноските по делото.

Представени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г., доказателства за влизането им в сила, както и решения на КЕВР от 11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.;

30.06.2016 г.; 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. и 28.12.2018 г., за определяне регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.

По делото са представени Справки за недобора на частен абонат, клиентски № 1347679, с титуляр В.В., за обект, находящ се в г**********************************,, ап. 31, от които се установява, че задължението за консумирана вода за процесния период, отчетено по водомер № 61689, възлиза на 261.27 лв., главница като е начислено обезщетение за забава в размер на сумата 27.10 лв., а задължението за консумирана вода за процесния период, отчетено по водомер № 6520, възлиза на 1043.95 лв., главница като е начислено обезщетение за забава в размер на сумата 185.56 лв.

4

Представени са карнети за абонатни номера 1347679 и 1347680, на името на въззивника, обхващащи периода 2015 – 2019 г., в които са посочени начислени количества консумирана вода в куб.м.

Пред ВРС е представен и Талон за пломбиране на водомери № 079314/09.10.2020 г., от който се установява, че измервателните устройства в имота на въззивника са подменени като при това са установени показания 1282 куб.м. на водомер – баня и 1689 куб.м. на водомер – кухня. Талонът е подписан на мястото за получател.

Пред ВРС е представено и Споразумение от 21.03.2017 г., сключено между страните по делото, досежно задължения предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2082/2017 г., на ВРС, XX с.

По делото е представена Справка от АВ (л. 89) от персонална партида № 342361, разкрита на името на въззивника, от която се установява, че В.В. и Д.П. В. са собственици на имот, находящ се на административния адрес, на който са отчитани ВиК услугите.

Пред първостепенния съд е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се кредитира и от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че в рамките на исковия период общия сбор на задълженията по главницата за аб. № 1347679, възлиза на 261.27 лв., а размерът на лихвата за забава възлиза на 27.10 лв., а общия сбор на задълженията по главницата за аб. № 1347680, възлиза на 1043.95 лв., а размерът на лихвата за забава възлиза на 185.57 лв. Вещото лице посочва, че титуляр на партидите е абоната В.В.. По фактурите предмет на настоящото производство не са извършвани плащания.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение № 753/26.02.2021 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 13792/2019 г. на ВРС, XLVI с., произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени и от въззивната инстанция във възприетото по фактите, водят до категоричния извод, че през процесния период В.В. е потребител по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида с клиентски № 1347679, включващ абонатни номера №№ 1347679 и 1347680, за обект

–

Апартамент

№

31, находящ се в г**********************************, който е присъединен към водопроводната и канализационната система. В тази връзка като неоснователно се преценява оплакването на въззивника, че между страните не е налице сключен договор и не установяване на качеството абонат. С оглед характера на договора, не съществува изискване за форма с оглед доказването му, същият може да бъде сключен и при общи условия или с конклудентни действия. След като въззивникът има качеството потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество, то той е обвързан и от влезлите в сила и действащи Общи условия на дружеството, одобрени с Решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г.