Решение № 369 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501452 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Нафтекс петрол“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 121904244, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 12, представлявано от синдика Мариян Иванов Нейков, подадена чрез пълномощник адв.Т., против Решение № 260630/22.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 1459/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Нафтекс петрол“ ЕООД (в несъстоятелност) против „Еврокапитал – България“ ЕАД ( в несъстоятелност), ЕИК 130487974, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от Димитър Димитров чрез синдика Н.А. Г., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лв. по издадена фактура № 1856/30.11.2013 г., представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги и действия от 01.09.2007 г., сключен между „Еврокапитал – България“ ЕАД и „Юрекс консулт“ АД, което вземане е прехвърлено в полза на „Нафтекс петрол“ ЕООД с договор за цесия от 25.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 4584/05.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 8974/2018 г. по описа на БРС.

1

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на БРС, че вземането на ищеца не съществува, тъй като било погасено с извънсъдебно прихващане и поради погасяването му давност, като се сочи, че съдът неправилно не е възприел тезата за преклудиране на възраженията, поради неподаване от ответника на отговор в срока по чл.131 ГПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивника, възражението за извършено извънсъдебно прихващане е неоснователно и съдът неправилно го е уважил, като не е обсъдено становището на ищеца за липса на идентичност на твърдените като прихванати вземания с процесните. Не е съобразено от БРС и обстоятелството, че твърденията на ответника са взаимноизключващи се, тъй като ако „Еврокапитал – България“ ЕАД е считало вземанията по договора за погасени чрез прихващане, не би следвало да предяви тези свои вземания в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/, като за установяването им е представил като доказателство същата нотариална покана, връчена на ищеца на 23.06.2015 г., представена и с отговора на исковата молба, с което са опровергани твърденията на ответника, че представения отговор-уведомление от управителя на ищцовото дружество от 29.05.2015 г. е бил подаден в отговор на нотариалната покана, защото това е станало преди връчването й. Сочи се също, че с процесния договор за цесия ищецът не е придобивал вземания, възникнали в размера и в периода, посочени в изявлението за прихващане, като до момента ответникът не е противопоставял възражение за извънсъдебно прихващане, още повече, че това вземане на ответника е признато от съда за несъществуващо и прихващане с такова вземане е лишено от предмет. Излагат се съображения за неоснователност и на възражението за погасяване на претенцията по давност, като се счита за неправилен извода на БРС относно приложимия давностния срок, като не е взето предвид, че с договора за заместване в дълг от 23.07.2014 г. страните са договорили новация на вече натрупани задължения по договора за консултантски услуги и новираното със спогодба задължение се погасява с изтичане на петгодишна давност, а не с тригодишна давност. По горните съображения въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и ако не бе допуснал това нарушение, би приел, че към датата на образуване на заповедното производство давността не е била изтекла. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество като уважи изцяло предявения иск. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Еврокапитал – България“ ЕАД /н/, не се взема становище по жалбата.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

2

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, при извършена самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД, предявен от „Нафтекс петрол“ ЕООД – в несъстоятелност против „Еврокапитал-България“ ЕАД за приемане да установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лв. по издадена фактура № 1856/30.11.2013 г., представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги и действия от 01.09.2007 г., сключен между „Еврокапитал – България“ ЕАД и „Юрекс консулт“ АД, което вземане е прехвърлено в полза на „Нафтекс петрол“ ЕООД с договор за цесия от 25.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 4584/05.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 8974/2018 г. по описа на БРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че между “Юрекс консулт“ АД – изпълнител и ”Еврокапитал-България“ ЕАД – възложител е бил сключен договор за консултантски услуги и действия от 01.09.2007 г., по който „Юрекс Консулт АД“ е предоставило на ответника консултантски услуги и в полза на изпълнителя са възникнали вземания в общ размер от 144 218.98 лв. Твърди се, че с договор за цесия от 25.07.2014 г. „Юрекс консулт“ АД е прехвърлил на ищцовото дружество, част от вземанията си по договора за консултантски услуги от 01.09.2007 г. в размер на 124 406 лв., в които е включено и процесното вземане от 3600 лв. по фактура № 1856/30.11.2013 г. Ответникът е бил уведомен за извършената цесия със съобщение, връчено на 26.07.2014 г., но до момента не е изпълнил задължението си. Предвид неизпълнението, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8974/2018 г. на БРС, против която ответникът депозирал в срок писмено възражение и в изпълнение указанията на заповедния съд е предявен настоящият установителен иск.

За образуваното исково производство е изпратено съобщение до ответника „Еврокапитал-България“ ЕАД, връчено на 09.03.2019 г. на лицето „Т. И.– *“, видно от върнатата по делото разписка, като в срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

С протоколно определение от 16.05.2019 г. производството по делото е било спряно от БРС на основание чл.637, ал.1 ТЗ, поради открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Еврокапитал-България“ ЕАД с решение № 97/25.03.2019 г. по т.д.№ 354/2018 г. на БОС. С разпореждане на БРС от 10.03.2020 г. настоящото производство е възобновено от районния съд на основание чл.637, ал.3, т.1 ТЗ, като делото е продължило с участие на синдика.

3

На 09.09.2020 г. е депозирано становище от ответника „Еврокапитал-България“ ЕАД, чрез изпълнителния директор Димитър Димитров, с което исковата претенция се оспорва като неоснователна, за което са изложени съображения. Направени са и възражения за погасяване на вземането по давност, както и възражение за извънсъдебно прихващане.

За установяване на твърденията и възраженията си страните са ангажирали по делото писмени и гласни доказателства и съдебно-икономическа експертиза.

След обстоен анализ на събраните доказателства, с първоинстанционното решение съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен. Прието е, че между “Еврокапитал-България“ ЕАД и “Юрекс Консулт“ АД е бил сключен договор за консултантски услуги от 01.09.2007 г., по който е било уговорено извършване на абонаментно правно обслужване срещу възнаграждение в размер на 3000 лв., а впоследствие с договор за продажба на вземания от 25.07.2014г., “Юрекс Консулт“ АД е продало на “Нафтекс Петрол“ ЕООД вземанията си към “Еврокапитал-България“ ЕАД в размер на 124 406 лв., като прехвърлените вземания са описани детайлно по фактури и последната посочена фактура № 1856/30.11.2013 г. за сумата от 3600 лв., касае процесното вземане. Прието е за установено, че на 26.07.2014 г. длъжникът (ответника по делото) е уведомен от предишния кредитор за извършената цесия и са изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което ищецът “Нафтекс Петрол“ ЕООД се легитимира като кредитор на вземането. Преценено е, че представеният договор за заместване в дълг от 23.07.2014г., не е породил правни последици с оглед подписаното на 24.07.2014г. споразумение към този договор, поради което длъжник е останал “Еврокапитал-България“ ЕАД. С оглед констатациите на вещото лице, съдът е приел, че фактурите, издадени от “Юрекс Консулт“ АД на “Еврокапитал-България“ ЕАД, в т.ч. и процесната фактура са осчетоводени от ответника, което сочи на извънсъдебно признание за дължимост, същите са включени в дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество, поради което сумата по процесната фактура в размер на 3600 лв. се дължи, т.е. вземането за нея е възникнало.

Първоинстанционният съд е разгледал и възраженията на ответника в писменото му становище от 09.09.2020 г., които е намерил за основателни. В тази връзка, БРС е приел, че исковата молба не е била надлежно връчена на ответното дружество, чрез посоченото разписката лице Т. И., обозначен като *, тъй като от доказателствата по делото е установено, че такова лице не е работело в този период при ответника, а от данните на НАП и от експертизата е видно, че лицето не е било в ТПО с ответника, не фигурира във ведомостите за заплати, нито с него е бил сключван граждански договор. Поради това, съдът е приел, че становището на ответника от 09.09.2020 г., в което се съдържат редица възражения против иска, е подадено в срока по чл.131 ГПК и възраженията в него подлежат на разглеждане. По отношение на възражението за погасяване на вземането чрез извънсъдебно заявление за прихващане, 4

БРС е приел, че по повод отправена нотариална покана от “Еврокапитал-България“ ЕАД до “Нафтекс Петрол“ ЕООД за заплащане на задължения по сключен между страните договор за наем от 01.08.2010 г. в размер на 223 720.21 лв. и прекратяване на наемния договор, от страна на ищеца е бил подаден отговор-уведомление, с който е заявено, че извършва прихващане на задълженията си към „Еврокапитал-България“ ЕАД по договора за наем от 01.08.2010 г. в общ размер на 148 386.33 лв. със вземанията си от ответното дружество в размер на 146 382.55 лв. по договора за цесия от 25.07.2014 г. и по предявените в периода от 31.05.2013г. до 21.05.2015г. данъчни фактури. Поради това е формиран извод, че разпоредбата на чл.104 ЗЗД е изпълнена и двете вземания са погасени до размера на по-малкото, т.е. самият ищец със заявлението си за прихващане е погасил вземанията, придобити от него с цесията, включително вземането по процесната фактура. В тази връзка е счетено за неоснователно възражението на ищеца, че прихващането не е произвело правен ефект, тъй като вземанията на ответника по договора за наем били приети за несъществуващи със съдебно решение, като е преценено от БРС, че с решение № 48/27.04.2018 г. по т.д.№ 41/2017г. на ОС-Ловеч вземането на „Еврокапитал-България“ ЕАД по договора за наем е било отречено само поради неспазване на срока по чл.688 ТЗ за неговото предявяване пред съда по несъстоятелността. За основателно е счетено и възражението на ответника за погасяване на процесното вземане по давност, като е прието, че в случая е приложим краткия тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като с уговорения в договора за консултантски услуги месечен абонамент за правно обслужване се касае за периодични плащания и кратната тригодишна давност е изтекла преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. По горните съображения, районният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.

Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3c3c49d-bd30-4086-9661-a90c2f294586