Определение № 1835 от 15.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1835 гр. София, 13.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103484 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. С. З., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. М. Н., против Решение №229 от 16.05.2023г. по в. гр. д. №269/2023г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, с което е потвърдено Решение №374 от 06.03.2023г. по гр. д. №2556/2022г. на Районен съд- Велико Търново, с което са били отхвърлени предявените от касатора против Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ- за признаване за незаконно извършеното със Заповед №947/19.09.2022г. на ректора на учебното заведение уволнение на ищеца и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент“ в Исторически факултет, катедра „Нова и най- нова история на България“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9600 лв.- обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, чрез пълномощника му адв. Д. Н., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на 1 касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Великотърновският окръжен съд е приел следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответния ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ длъжност „главен асистент“ в Исторически факултет, катедра „Нова и най - нова история на България“ при пълно работно време. Със Заповед №947/19.09.2022г. на ректора на ответния ВТУ „Св Св. Кирил и Методий“- гр.В.Търново, връчена на ищеца на 21.09.2022г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.58, ал.1, т.6 от Закона за висшето образование /ЗВО/ във връзка с чл.2, ал.1 и ал.3, т.2 и чл.35, ал.1, т.3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, и чл.27, т.13 от Правилника на ответния ВТУ, поради две последователни отрицателни атестации.

С решение от 06.06.2019г. на Атестационната комисия на Исторически факултет при ответния ВТУ, утвърдено с решение от 11.06.2019г. на

Факултетния съвет на

Исторически факултет, на ищеца е била поставена

„отрицателна“ комплексна атестационна оценка за периода март 2016г.-март 2019г. Така приетите решения са били връчени на ищеца на 15.06.2019г., като по делото липсват твърдения и данни решението на факултетния съвет да е обжалвано от ищеца пред ректора по реда на чл.15 от Правилника за атестиране на преподавателските, научно- преподавателските и изследователските кадри във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /Правилник за атестиране на ВТУ/.

С решение от 23.06.2022г. на Атестационната комисия на Исторически факултет при ответния ВТУ, утвърдено с решение от 23.06.2022г. на

Факултетния съвет на

Исторически факултет, на ищеца е била поставена

„отрицателна“ комплексна атестационна оценка за периода март 2019г.-май 2022г. Така приетите решения са били връчени на ищеца на 29.06.2019г., като по делото липсват твърдения и данни решението на факултетния съвет да е обжалвано от ищеца пред ректора по реда на чл.15 от Правилника за атестиране на ответния ВТУ.

Съдът е приел, че от показанията на св. Л. Д.- ръководител катедра „Нова и най - нова история“ в ответния ВТУ се установява, че З. имал чести отсъствия от катедрени заседания, през двата процесни атестационни периода нямал научни публикации, не е участвал и в научни форуми, Същият е представил отчета си и е присъствал и на двете катедрени заседания, но не е оспорвал оценките.

От показанията на св. В. С.- председател на Атестационната комисия на ИФ при ВТУ, се установява, че З. рядко е присъствал и реализирал административна дейност. Учебният процес по време на пандемията не е бил прекъсван, научни конференции се провеждали чрез видеовръзка и електронни ресурси.

При така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че преобразуващото право на работодателя да прекрати ТПО на ищеца на специалното уволнително основание по чл.58, ал.1, т.6 от ЗВО е законосъобразно упражнено, доколкото ищецът е получил две последователни отрицателни атестации за атестационни периоди 2

2016г. -2019г. и 2019г. -2022г. Приел е, че при атестирането на ищеца в двете атестационни процедури са били спазени редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл.57 от ЗВО и в Правилника за атестиране на ответното учебно заведение.

Изложил е съображения, че след като решенията на факултетния съвет за приемане на атестациите на ищеца не са били обжалвани от него по реда на чл.15 от Правилника за атестиране на ВТУ, то същите са влезли са в сила и са породили обвързващото си действие и правни последици спрямо него. При това положение е бил осъществен съставът на специално уволнително основание по чл.58 ал.1 т.6 от ЗВО и уволнението на ищеца се явява законосъобразно, а конститутивният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаването му за незаконно и неговата отмяна- неоснователен. Счел е за неоснователни оплакванията на ищеца, че при проведените му две последователни атестации не са били спазени реда, условията и процедурата за атестиране, установени в чл.57 от ЗВО и в Правилника за атестиране на ответното ВТУ в редакциите му в сила към момента на съответната атестация. Изложил е съображения, че съгласно чл.57, ал.1 от ЗВО висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено- творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните преподаватели, какъвто е ищецът по делото, като проведените на ищеца две процесни последователни атестации за атестационния периоди 2016- 2019г., 2019-2022г., са при спазване на изискването за атестиране веднъж на 3 години по чл.57 ал.1 от ЗВО. И при двете атестации на ищеца е спазена процедурата за атестиране, като съгласно чл.11а от Правилника за атестиране на ВТУ по доклад на декана ректорът е утвърдил график за атестиране на съответните лица, ищецът е бил писмено уведомен, че подлежи на атестиране, като в съответствие с чл.11б, ал.1 от Правилника атестирането на З. е извършено по методика, основана на три групи критерии за оценка, като резултатите от прилагането й са отразени в атестационни карти, връчени му съответно на 15.06.2019г. и на 29.06.2022г. При спазване на чл.12 от Правилника е извършено атестирането на ищеца на ниво катедра, като ищецът е представил и при двете последователни атестации писмен отчет за работата си за съответните атестационни периоди по посочените критерии и показатели /чл.12 ал.1/, изготвени са от ръководителя на катедрата писмени преценки по групата показатели за работата на атестираното лице /чл.12 ал.2/; писмените отчети на атестираното лице- ищец и преценката на ръководителя на катедрата и при двете последователни процесни отрицателни атестации, съобразно чл.12, ал.3 от Правилника са обсъдени на заседание на Катедрения съвет в присъствието на ищеца. Спазена е била и процедурата по атестиране на ниво Атестационна комисия /чл.13 от Правилника за атестиране на ВТУ/ и на ниво факултетен съвет /чл.14 от същия/, като решенията на атестационните органи на ниво катедра, атестационна комисия и факултетен съвет са приети при спазване на предвидените изисквания за кворум и мнозинство. В съответствие с чл.5, ал.6 от Правилника за атестиране и при двете последователни атестационни процедури е взето под внимание и студентското мнение на база попълнени анкетни карти от представително проучване. Съобразно чл.5, ал.1 от Правилника за атестиране на ВТУ са оценени учебно- преподавателската, 3 научноизследователската, административната и др. дейности на атестирания З., като при спазване на чл.6, ал.1 от Правилника за атестиране на ВТУ са му поставени комплексни оценки по всяка група показатели, изразени текстуално- за учебно- преподавателска дейност– „добра“, за научноизследователска дейност– „незадоволителна“, за административна дейност, квалификация и академична етика– „незадоволителна“ и окончателна оценка– „отрицателна“, като оценките по чл.5 от Правилника за атестиране на ВТУ, съобразно чл.6а от същия, са взети предвид при формирането на комплексната оценка.

Съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца, че атестирането му не е извършено съобразно критериално- оценъчната рамка за атестиране на научно- преподавателския състав на ВТУ /образец 2 към чл.18, ал.3 от Правилника/. Изложил е съображения, че непосочването на точки, съобразно критериите, въз основа на които се посочват комплексни оценки и се формира окончателна атестационна оценка, не опорочава проведените две последователни отрицателни атестации на ищеца, тъй като съгласно чл.6, ал.1 от Правилника за атестиране комплексните оценки по всяка група показатели се изразяват текстуално: „незадоволителна“, „добра“ и „много добра“, а окончателната оценка е „положителна“ или „отрицателна“. Приел е и че съгласно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Правилника за атестиране на ВТУ критериално-оценъчният модел за атестиране /образец 2 към чл.18, ал.3/ е само примерен и служи единствено на атестационните комисии като атестиращ орган при определяне на комплексните оценки на трите групи дейности на атестираното лице. В Правилника за атестиране на ВТУ не е въведено изискване атестиращите органи да посочват и утвърждават конкретен брой точки по всеки отделен критерий, респ. по отделните показатели в рамките на съответния критерий, съобразно примерния критериално- оценъчен модел за атестиране. Не се предвижда посочване на точки, съобразно критериите, въз основа на които се посочват комплексни оценки и се формира окончателна оценка и в атестационната карта на атестираното лице /образец 1 към чл.11б/, в която резултатите от атестирането се изразяват чрез поставените комплексни оценки за основните видове дейности и обща атестационна оценка. Независимо от горното съдът е посочил, че даже и при двете процесни атестации на ищеца да е бил приложен критериално-оценъчният модел за атестиране /образец 2 към чл.18, ал.3/, то това не би променило крайните резултати от атестирането. При положение, че в отчета си за периода март 2016-март 2019г. самият ищец не е отчел никаква дейност по критерия „научно-изследователска и художествено- творческа дейност“, то същият не би могъл да получи никакви точки по този критерий съобразно критериално- оценъчния модел за атестиране, което води до формирането на „незадоволителна“ комплексна оценка по него и окончателна „отрицателна“ атестация съгласно чл.13, ал.5, б.Б от Правилника. По отношение на следващия атестационен период съдът е посочил, че неотчитането от ищеца в отчета му за периода март 2019-май 2022г. на никаква дейност по критерия „административна дейност, квалификация, академична етика и международна дейност“ обуславя логично липса на точки по този критерий и формирането на „незадоволителна“ комплексна оценка по него, а посочването от ищеца в отчета му за периода март 2019-май 2022г. досежно критерия „научноизследователска дейност“ на 4 цитирания, от които само 4 едно е от атестационния период, обуславя точки под минималния праг на примерния критериално- оценъчния модел за атестиране /образец 2 към чл.18 ал.3/, а от там и „незадоволителна“ комплексна оценка и окончателна „отрицателна“ атестация съгласно чл.13, ал.5, б.Б от Правилника. За неоснователно е счетено и оплакването за неяснота при формирането на „отрицателна“ оценка при двете последователни отрицателни атестации, доколкото, съгласно чл.13, ал.5, б.“б“ в редакцията му към 04.05.2018г., респ. чл.6 ал.4 в редакцията му към 05.07.2021г. от Правилника за атестиране на ВТУ, при наличие на една незадоволителна оценка в научноизследователската или учебнопреподавателската дейност задължително се дава окончателна отрицателна оценка.