Решение № 1295 от 14.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Бургас, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20232100501667 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Д. Р., ЕГН **********, от с. К., община С., област Х., чрез адвокат Пламен Вълканов от САК и съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Тинтява“ 13Б, ет.6, против Решение № 273 от 16.06.2023г., постановено по гр.дело № 439/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е отхвърлил иска на въззивника Р. против „Тринити-2010“ ООД, ЕИК 201699740, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Южен, ул. “Нестор Иванов“ № 7, представлявано от управителя Димо Марков, за допускане на делба при равни квоти на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска, одобрена със Заповед № 18-58 от 16.04.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК-Бургас, последно изменение със Заповед № 18-5866/30.04.2014 г. на Началника на СГКК-Бургас, на площ от 618 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване -ниско застрояване /до десет метра/, с административен адрес: с. Равда, ул. “Сирена“ № 7, при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

*** и ***, като е осъдил въззивника да заплати на

1 дружеството сумата от 1700 лв. - разноски по делото, а по сметка на Районен съд – Несебър - 100 лв., държавна такса за отхвърляне на иска.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно и необосновано. Моли съда да отмени обжалваното решение, като допусне извършването на съдебна делба между страните при равни квоти от по ½ ид. част върху описания в исковата молба и съдебното решение недвижим имот, находящ се в с. Равда.

Излага съображения. Счита, че НРС позовавайки се на т.1 и т.10 от ППВС № 2/1982 г., неправилно е заключил, че процесното дворно място като обща част на етажната собственост не следва да се допуска до делба. Посочва, че въззивникът не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, поради което делбата би била недопустима само в случай, че въззивникът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл.183, ал.4 от ЗУТ, съобразно предвижданията на действащия ПУП. Позовава се на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, за това, че в дворното място не може да се построи нова сграда или да се извърши допълващо строителство съобразно чл. 183, ал.4 от ЗУТ. Цитира практика на ВКС в своя подкрепа.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат П. А., процесуален представител на „Тринити-2010“ ООД, с който счита подадената въззивна жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Изразява несъгласие с постановения съдебен акт досежно изложението мотиви, касаещи съсобствеността върху имота и неизтеклата придобивна давност в полза на клиента му. Излага съображения.

Претендира заплащане на разноски от 1500 лева.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд - Несебър е разгледал иск за делба на недвижим имот.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

2

Не се спори по делото, че въззивникът заедно със своята съпруга придобива в режим на СИО процесния имот, видно от нотариален акт №***, нот.дело № ***/**** г. на Д. Попов – районен съдия в Несебърски районен съд. През 2010 г. въззивникът и съпругата му – Р. В. Р.а, продават на Т. Я. С. и Г. Т. С. процесния недвижим имот пред нотариус Линка Чуткина. През 2011 г. Т. и Г. С. прехвърлят процесния недвижим имот на въззиваемото дружество с нотариален акт № *, нот.дело №3072/2011 г. на нотариус Стоян Ангелов.

Р. В. Р.а предявява срещу въззивника и преобретателите С. претенция по чл. 24, ал.4 от СК за това, че сключеният на 07.04.2010 г. с нот.акт №**/07.04.2010 г. на нотариус Чуткина с рег. № 600 договор за покупкопродажба е недействителен по отношение на Р.а. В последствие въззиваемото дружество предявява срещу въззивника иск за това, че дружеството е собственик на ½ идеална част от имота. С решение № 102/03.07.2017 г. по гр.д. № 4192/2016 г. ВКС е отменил потвърждаващото решение на БОС и е отхвърлил като неоснователен предявения от въззиваемото дружество срещу въззивника иск за признаване за установено, че „Тринити-2010“ ООД е собственик на ½ ид.част от процесния недвижим имот. Това е станало, тъй като върховната инстанция е приела, че първоинстанционният съд по решение от 16.10.2015 г. по гр.д. № 373/2015 г. на НРС, по предявената претенция по чл.24, ал.4 от СК, е обявил за недействителна цялата сделка, поради което имотът се е върнал в патримониума на въззивника и бившата му съпруга, която от своя страна с нотариален акт през 2014 г. е прехвърлила своята ½ ид.част на въззиваемото дружество с нот.акт № **, том Х, нот.дело № **** на нотариус Стоян Ангелов. Дружеството- ответник е признато за собственик на имота на основание замяна частно правоприемство и давностно владение с нот.акт № **, том ***, нот.дело № 2015/2019 г. на нотариус Стоян Ангелов.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел, допусната е съдебно-техническа експертиза, като първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която от своя страна на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че с оглед 3 събраните по делото доказателства не се установява въззивникът да не е собственик на ½ идеална част от процесния имот. От друга страна твърденията за изтекла в полза на дружеството полезна придобивна давност не се установяват. Това не е станало нито към момента в който дружеството е придобило имота и е уредило отношенията си с Р. Р.а, нито към настоящия момент, тъй като през цялото време е съществувала висящност на спорове между страните, които датират още от 2012 г. и приключват през 2017 г., настоящото дело е заведено през 2022 г. В този смисъл е безспорно, че въззивникът е собственик на ½ ид.част от процесния недвижим имот. За да отхвърли претенцията за делба първоинстанционният съд се е позовал на т.1 на ППВС №2 от 04.05.1982 г., където са дадени хипотезите в които делбата е недопустима. Позовал се е и на актуална практика на ВКС.

Настоящата съдебна инстанция, въпреки изрично цитираните решение №476/07.03.2013 г. по гр.д. №56/2012 г. на Първо гр. отделение на ВКС с докладчик Дияна Ценева и решение № 51/03.07.2020 г. по гр.д. №2387/2019 г., Второ гр. отделение на ВКС с докладчик Веселка Марева, намира, че в случая с оглед спецификата на казуса извършването на делба е недопустимо. Това е така, тъй като от една страна са налице основанията по б.“е“ на ППВС №2 от 04.05.1982 г. поради наличието на изградена сграда в процесния имот при условията на етажна собственост, а от друга страна, съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изградената постройка е на пет етажа, в която има нанесени 15 самостоятелни обекта и е със застроена площ от 175 кв.м., от парцела не може да се отдели част отговаряща на изискванията за повърхност и лице и не съществува участък извън прилежащата площ на сградата. Установено е, че е изчерпан предвиденият с регулационния план начин на застрояване, т.е. предвиденото с ПУП застрояване на урегулирания имот е осъществено. Това е заявило в съдебно заседание и вещото лице. Следва да се отбележи, че както правилно е приел първоинстанционният съд, при действията на аналогията на чл.58, ал.1 от ЗТСУ, а именно чл.183, ал.4 от ЗУТ, делба на урегулиран поземлен имот в който само част от съсобствениците на имота са построили сграда е допустима, ако от имота могат да се обособят поне два УПИ с размери и площ съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ при условие, че не може да се допусне застрояването на имота със сграда на останалите съсобственици в хипотезата на чл.183 ал.4 от ЗУТ – без съгласие на съсобствениците.

4

С оглед на това, настоящата съдебна инстанция намира предявеният иск за делба за неоснователен, а постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му.

На въззиваемото дружество се държи сумата от 1500 лева - разноски по делото.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 273 от 16.06.2023 г., постановено по гр.дело № 439/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА Д. Д. Р., ЕГН **********, от с. К., община С., област Х., чрез адвокат Пламен Вълканов от САК и съдебен адрес: гр. София, ж.к.

„Изток“, ул. „Тинтява“ 13Б, ет.6, да заплати на „Тринити-2010“ ООД, ЕИК 201699740, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Южен, ул.

“Нестор Иванов“ № 7, представлявано от управителя Димо Марков, сумата от 1500 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване препис от решението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5