Решение № 22 от 04.02.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 350/2025
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 04.02.2026
- Състав
- Боряна Ангелова Димитрова, Кремена Илиева Лазарова, Албена Янчева Зъбова Кочовска
Други актове по делото
- Протокол № 271 от 17.12.2025 · Боряна Ангелова Димитрова, Кремена Илиева Лазарова, Албена Янчева Зъбова Кочовска
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, т.3 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, т.3 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 , ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.119 · Кодекс на труда
- чл. 128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.62 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 2 - 7 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 2 - 7 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 2 - 7 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 2 - 7 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 2 - 7 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 2 - 7 · Кодекс на труда
- чл.66, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.74, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.75 · Кодекс на труда
- чл.3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Бургас, 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Боряна Анг. Димитрова
Членове:
Кремена Ил. Лазарова
Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252000500350 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Н. Ж. Н., чрез пълномощника адв.
И. против Решение №551/09.07.2025 г., постановено по гр. дело №132/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е осъден да заплати на И. В. В., ЕГН **********, сумите от 36 388,53 лева, представляваща уговорено и неплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за 2021 г., което възлиза на 12 % от облагаемия доход на работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна декларация, като се приспадне платения годишен данък, ведно с лихва за забава в размер на 9942,31 лева, дължима за периода 01.05.2022 г. - 29.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1200 лева, представляваща уговорено и неплатено трудово възнаграждение за придобит ценз за 2021 г., платим на 31.12. за текущата година, ведно с лихва за забава в размер на 367,87 лева, дължима за периода 01.01.2022 г. – 29.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на исковата молба на 01.08.2024 г. до 1 окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че решението е недопустимо поради пороци на исковата молба. Обосновава недопустимостта на решението с доводи, че съдът е нарушил правилата на родовата подсъдност, тъй като дадената правна квалификация на главния иск- чл. 128, т.2 КТ обуславя родова подсъдност на районен съд, който го разглежда по реда на особените производства. Наред с това, според въззивника, главният иск и евентуалният, чието правно основание е чл.79 , ал.1 ЗЗД, не могат да бъдат предявени в едно производство, съгласно чл.210 ГПК, тъй като не са родово подсъдни на един съд и не подлежат на разглеждане по един и същ ред.
Навеждат се оплаквания, че съдът е нарушил процесуалните правила, като не е обсъдил фактите, доводите и съображенията на ответника за нищожност/ недействителност на процесния договор, сключен с цел заобикаляне на закона.
Не са събрани доказателства за установяване на действителната воля на страните и в нарушение на разпоредбата на чл.164, т.3 и т.5 ГПК са допуснати свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които страната е участвала, както и за установяване на договори на стойност, надвишаваща 5000 лв. Не е направена и преценка за достоверността на тези показания като не е отчетено обстоятелството, че свидетелите са заинтересовани лица по смисъла на чл.172 ГПК, тъй като са съответно съпруг и близка приятелка на ищцата. Според страната, показанията са възприети безкритично, без да бъдат обсъдени декларациите на ищцата, съдържащи извънсъдебно признание на факти от значение за спора, които декларации не са оспорени от нея. Счита, че неоснователно са игнорирани и показанията на друг свидетел, които са единствено допустими по делото, които се подкрепят от декларациите и от другите писмени доказателства– служебни бележки, удостоверения за получени доходи и справка от НОИ.
Като е приел, че договорът за поръчка е анекс към съществуващия трудов договор, съдът не е обсъдил обстоятелството, че бонусите като процент от чистия доход/печалбата не са с постоянен характер, а са в зависимост от добросъвестното изпълнение на задълженията на довереника и от финансовите резултати на кантората, като именно затова не е посочен падеж за получаването им. Твърди се в тази връзка, че преценката на 2 работодателя относно определяне на допълнително възнаграждение не подлежи на съдебен контрол. премиално
Според въззивника, решението е необосновано, като счита, че основният спор по делото не е този за характера на договора, а относно действителността му.
Сочи развитието на трудово- правните отношения с ищцата чрез представени писмени доказателства- трудовото досие на ищцата, съдържащо всички документи във връзка с тях. Обръща внимание, че назначаването й на длъжността „правен съветник“ според документалните отразявания, предхожда с шест месеца датата, на която се твърди, че е сключен договорът за поръчка, което оборва показанията на свидетелите относно факта, че договорът е подписан след придобиване от нейна страна на образователен ценз и договарянето на допълнително възнаграждение, което е целяло задържането и на работа. Противопоставя се на приетите и ценени като доказателство свидетелски показания във връзка с получени суми на ръка, поради тяхната недопустимост, както и, защото твърди, че такива суми не са начислени във ведомостите, а предвид размера им, следва да бъдат превеждани по банков път. Според въззивника, първоинстанционният съд не е съобразил, че от съставяне на процесния договор за поръчка- 22.12.2010г. до настоящия момент, не е налично писмено доказателство, което да сочи, че той е породил действие.
На следващо място сочи като порок на първоинстанционното решение неправилното тълкуване на разпоредбата на чл.74, ал.1 КТ, в противоречие с цитирана съдебна практика. Сочи, че основанията за недействителност по общите разпоредби на ЗЗД намират субсидиарно приложение и относно недействителността на трудовия договор. Недействителността на трудовия договор не се приравнява автоматично на нищожност/унищожаемост на договорите според уредбата по ЗЗД, но установен порок на трудовия договор, обуславящ унищожаемост или нищожност по смисъла на ЗЗД, опорочава и трудовия договор, съответно, води до недействителност по смисъла на КТ.
Заявява, че процесният договор е наименуван „договор за поръчка“, съставен е като граждански и разпоредба в него урежда приложимостта на ЗЗД. Плащането на дължимите данъци и осигуровки е уредено по начин, различен от приложимия за трудови договори.
3
Според въззивника, не е изследвана хипотезата защо вместо анекс, страните са съставили фиктивен договор като процесния, като очевидната цел според него, е заобикаляне на закона, което обстоятелство се твърди, че е признато от ищцата в подписаните от нея декларации.
Съдът е тълкувал понятието „заобикаляне на закона“ в противоречие със задължителната практика на ВКС в цитираното решение, според което „всяко превратно упражнение на субективните права, което е укоримо, с оглед обществения интерес и правните последици, са отказ от защитата им”.
В обобщение намира, че съдът неоснователно и необосновано е приел за действителен фиктивен и симулативно съставен договор, чието съществуване и действие не е доказано.
Претендира разноски по делото.
В отговор на въззивната жалба, подаден от И. В. В. – А., чрез нейния пълномощник адв. А., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.
Относно допустимостта на съдебното решение се сочи, че подсъдността на Бургаския окръжен съд е определена по ч.гр.дело №34/2025 г. по описа на БАС, сезиран със спор за подсъдност, повдигнат между БРС, пред който първоначално са предявени процесните искове и БОС. В случая, родовата компетентност е определена със стабилен съдебен акт.
Въззиваемата страна счита за правилни изводите на съда относно характера на процесния договор- допълнително споразумение към трудов договор от 01.10.1998 г., с което е променена длъжността, заемана от ищцатаот „технически сътрудник“ на „правен съветник“ след завършване на специалността „право“. Според клаузите, трудовият договор е неразделна част от договора за поръчка, прекратяването на трудовия договор е автоматично, а договореното възнаграждение е сумата от 1000 лв. месечно и допълнително възнаграждение, обвързано с финансовите резултати на кантората, но изцяло в зависимост от изпълнението на трудовите й задължения в рамките на трудовия договор.
Твърди, че от събраните по делото доказателства е видно, че отношенията между страните винаги са били единствено трудовоправни и подчинени на разпоредбите на КТ и съдът основателно е приел договора за действителен. Поддържа, че той не противоречи на закона и не го заобикаля, 4 тъй като не е установено по делото със сключването му страните да са целели неправомерен резултат, посредством сключване на няколко правни сделки, не е посочен от въззивника и този резултат. Договорът не накърнява добрите нрави, негов предмет е увеличението на заплатата на работника, а правните последици от сключването му са целени от страните. Договорът е в предписаната от закона писмена форма съгласно разпоредбата на чл.62 КТ, а по делото не е установена и неговата нищожност.
Намира, че във въззивната жалба, макар и бегло, се съдържа признание, че договорът е действителен и е анекс към трудов договор, с допълнително възнаграждение, уговорено под условия.
Обръща внимание, че оспорването на собствения подпис в договора от страна на ответника в първоинстанционното производство, поради което е допусната и приета съдебно- графологическа експертиза, е неуспешно, като авторството е установено безспорно. Същевременно, твърдението за неподписване на договора от страна на ответника е в противоречие с твърдението, че той е използван като учебна форма. В тази връзка счита, че събраните свидетелски показания не са кредитирани правилно от първоинстанционния съд, тъй като чрез тях не са установени релевантни за производството факти и обстоятелства, както е взето предвид и, че свидетелката е в йерархична и икономическа зависимост от ответника.
По отношение на представените в производството декларации, подписани от ищцата, се твърди, че не са недействителни, тъй като са подписани под натиск, упражнен от работодателя и не удостоверяват действителната воля на И. А.. Дори да се приеме, че са действителни, тяхното съдържание не опровергава твърденията на ищцата по делото за характера на отношенията между страните. Според страната, от декларациите не става ясно кои договори са считани за недействителни и на какво основание.
Декларациите са подписвани и по различно време, което повдига въпроса за тяхната необходимост. А от текста им е видно, че при неподписване, ищцата не би получила допълнително възнаграждение. Посочването, че тя следва сама да заплаща дължимите осигурителни вноски и данъци в контекста на трудовите правоотношения между страните сочи нищожност на тези клаузи.
Твърди се, че ответникът се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение и, че е злоупотребил с положението си на 5 работодател и с доверието на ищцата.
Намира, че във въззивната жалба се съдържат признания от страна на нейния подател за извършени от него нарушения на трудовото, данъчното и осигурителното законодателство на страната, а искането му за обявяване на договора за недействителен, ако бъде прието, че има характер на допълнително трудово споразумение, е недопустимо да бъде предявено във въззивното производство.
В обобщение се сочи, че целта на сключване на процесния договор като средство да бъде задържана ищцата като служител на ответника посредством заплащане на допълнително възнаграждение, е безспорно доказана по делото.
Ищцата е работила за ответника 25 години, допринасяйки за финасовите му резултати, изпълнявала е задълженията си усърдно и предвид притежавания от нея опит, образование и професионални качества, е невъзможно да получава минимална заплата, както твърди ответната страна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Иска се присъждане на направените от нея по делото разноски.
Бургаският апелативен съд при проверка на жалбата констатира, че тя е редовна и допустима, поради което е допусната и разгледана в открито съдебно заседание.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания, след извършване на собствена преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема следното:
Предявеният от ищцата И. В. В.- А. иск е за осъждане на ответника Н.
Разпечатката съдържа 40 от 185 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3c2ff0d-d362-467c-884c-70880817b185