Определение № 1286 от 04.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1286 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20261800500390 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

С определение № 47 от 28.01.2026 г. по гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман е оставено без уважение искането на Л. Л. Л. за отвод на съдията-докладчик по делото, оставено е без уважение и искането му за съединяване на гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман и гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман в едно производството, върната е исковата молба на Л. Л. Л., по която е образувано гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман и е прекратено производството по гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.

Определението е обжалвано от Л. Л. Л. с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му, отстраняване на съдията-докладчик по делото и съединяване на гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман и гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман в едно производството и изпращането им след съединяването на РС – София за съединяване с гр. д. № 52457/2025 г. по описа на РС – София.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел

, че не са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Първоинстанционният съд е приел също, че не е налице което и да било основание по чл. 22, ал. 1 ГПК за отвод на съдиятадокладчик, както и че не са налице основания за съединяване на гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман и гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман в едно производството и изпращането им след това на РС – София за съединяване с гр. д. № 52457/2025 г. по описа на РС – София /в диспозитива на определението липсва надлежно произнасяне по искането за изпращане двете дела по описа на РС – Ихтиман след 1 съединяването им на РС – София/.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по първоинстанционното производство и преценка на доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално недопустима в частта срещу определението в частта, в която е оставено без уважение искането на Л. Л. Л. за отвод на съдията-докладчик по делото.

Частната жалба е недопустима в горепосочената част, тъй като определението в частта, в която съдията-докладчик се е произнесъл по искането за отвод, не подлежи на обжалване.

Това е така, тъй като упражняването на предвиденото в процесуалния закон правомощие на всеки съдия да прецени налице ли са визираните в чл. 22 ГПК основания за отвод принципно е личен акт. В още по-голяма степен упражняването на това правомощие е строго личен акт, когато основанието за отвод е чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което очевидно в случая визира жалбоподателят /доколкото по делото не се твърди, че по отношение на съдията е налице някое от обективно съществуващите и съответно проверими обстоятелства, изброени в чл.

22, ал. 1, т. 1 – т. 5 ГПК, даващи основания за съмнение в пристрастност/. Поради този строго личен характер на правомощието за преценка налице ли е основание по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдията-докладчик това правомощие не може да бъде иззето от другиго, вкл. и от съдебен състав на висшестояща инстанция. Поради това и законодателят не е предвидил обжалваемост на акта на съответния съдия, с който той се е произнесъл по искането за отвод, независимо дали същото е уважено или отхвърлено. В този смисъл неправилно в обжалваното определение е указано, че същото подлежи на обжалване изцяло, т. е. и в частта досежно произнасянето по искането за отвод.

С оглед изложеното частната жалба в горепосочената част следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част частната жалба е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

Видно от изложеното в исковата молба, Л. Л. Л. със същата е предявил претенция по сметки – разходи, направени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост върху съсобствени недвижими имоти, които са предмет на делба по гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, които разходи той претендира от останалите съделители. Изрично в заглавната част на исковата молба е посочено, че подател е Л. Л. Л. – ищец по гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, а от изложеното в исковата молба е ясна волята на ищеца, а именно, че претендира горепосочените разходи от съделителите. Също така изрично е посочено в исковата молба, че тази претенция се предявява към момента, тъй като производството по делба се бави, поради което е възможно да изтече давностният срок досежно претенциите. Неколкократно ищецът сочи, че предявява претенциите си във връзка с делбеното производство /дори е депозирал молба за продължаване на срока за вписване на исковата молба, каквито указания по настоящото дело не са давани, очевидно са дадени в делбеното производство/. На съдията-докладчик горните факти са известни, видно от 2 изложените в обжалваното определение мотиви, доколкото той е докладчик и по делбеното дело /което също е видно от мотивите на обжалваното определение/. При тези факти вместо да приеме исковата молба като молба, с която по делбеното дело се предявяват претенции по сметки, и съответно да разпореди да се приложи по делбеното дело, първоинстанционният съд я е приел за искова молба, с която се предявяват самостоятелни претенции /допустимостта на които при яснота за наличието на висящо дело за делба е дискутабилна предвид наличието на съдебна практика в насока за недопустимост на такива претенции в такава хипотеза/ и е образувал отделно исково производство, като е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, вкл. внасяне на държавна такса.

Обстоятелството, че Л. Л. Л. е именувал претенцията си искова молба не е причина за образуване на самостоятелно производство по нея при гореописаните факти. Съдът е длъжен да разтълкува волята на страната, а, както се посочи, от изложеното в молбата волята на подателя й е ясна. Не е основание за образуване на самостоятелно производство в случая и обстоятелството, че принципно съсобственици могат да предявяват облигационни претенции помежду си във връзка с имотите в самостоятелни производства, тъй като в случая волята на Л. Л. Л. е ясна и тя не е насочена към предявяване на самостоятелна претенция. Обстоятелството, че съгласно чл. 436 ГПК претенциите по сметки се предявяват в първото по делото с. з. след допускане на делбата също не е основание за образуване на самостоятелно производство в случая. Причината, поради която Л. Л. Л. е предявил претенцията си по сметки по-рано е посочена и тя е основателна, същевременно по-ранното депозиране на претенцията не я прави недопустима в делбеното производство, просто съдът не следва да я разглежда и да се произнася по нея в първата фаза на делбата, а във втората фаза на делбата, когато следва да направи и преценка за нейната редовност и съответно да даде указания за отстраняване на констатирани нередовности. Безспорно това е отклонение от общите правила на исковото производство, но същото произтича от спецификата на делбеното производство, което именно поради тази специфика се намира в глава II, дял IV от ГПК - „Особени искови производства“.

При депозиране на претенция по сметки в делбеното производство действително първоначално не се внася държавна такса /същата се определя с решението по втората фаза на делбата в зависимост от изхода на делото – чл. 355, изр. 2 ГПК/, поради което в случая неправилно са дадени указания за внасяне на държавна такса, съответно невнасянето й не може да доведе до настъпване на неблагоприятната последица връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Факт е, че претенцията не е конкретизирана и в тази връзка са дадени указания за конкретизирането й, но същите очевидно не са ясни на ищеца, съответно с оглед изложеното от него в допълнителните молби е следвало да му бъде указано допълнително, че следва да конкретизира претенцията си по отделни пера с посочване на вид и размер на всяка отделна претенция, както и да му бъде указано, че е длъжен да посочи и конкретизира претенцията, което задължение не може да бъде изпълнено чрез навеждане само на твърдението, че ще посочи доказателства за претенцията си. Същевременно, както се посочи, доколкото претенцията в случая не е самостоятелна, а заявена в рамките на делбеното производство, като същевременно по посочените причини е 3 предявена по-рано, не е необходимо към момента да се отстранява горепосочената нередовност, достатъчно е молбата да се приложи по делбеното дело и да се докладва в първото с. з. след допускане на делбата, като към този момент /или към момента на насрочване на това първо с. з. след допускане на делбата - за процесуална икономия/ се направи преценка за нейната редовност и се дадат съответните указания за отстраняване на нередовностите, при неизпълнение на които претенцията по сметки не следва да бъде приемана за разглеждане.

Доколкото към момента по претенцията по сметки е образувано отделно производство, единственият надлежен начин за прилагане на молбата към делбеното дело е съединяване на гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман и гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман в едно производство с указание, че относно приемането за разглеждане в делбеното производство на претенцията по сметки, заявена с молба, по която е било образувано гр. д.

№ 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман преди съединяването му с делбеното дело, съдът ще се произнесе в първото с. з. след допускане на делбата.

С оглед изложеното определението следва да бъде отменено в частта, в която е върната исковата молба на Л. Л. Л., по която е образувано гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман и е прекратено производството по същото дело, както и в частта, в която е оставено без уважение искането на Л. Л. Л. за съединяване на гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман и гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман в едно производството, като делото следва да се върне на РС – Ихтиман за продължаване на производствените действия чрез съединяване на двете дела, прилагане на молбата, с която са предявени претенциите по сметки, по делбеното дело и съответно даване на указания на страните, че относно приемането за разглеждане в делбеното производство на претенцията по сметки, заявена с молбата, съдът ще се произнесе в първото с. з. след допускане на делбата.

В частта по искането след съединяването на гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман и гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман в едно производство същите да бъдат изпратени на РС – София за съединяването им с гр. д. № 52457/2025 г. по описа на РС – София съдът не дължи произнасяне, тъй като искането е абсолютно неконкретизирано.

Само за яснота на жалбоподателя следва да се отбележи, че чл. 213 ГПК е приложим само за дела, които са висящи в един и същи съд. Относно дела, висящи в различни съдилища, за които се твърди, че имат връзка помежду си, правилото на чл. 213 ГПК за съединяването им в едно производство не намира приложение, а в зависимост от твърдяната връзка между делата се прави преценка дали е налице връзка не преюдициалност /в който случай се пристъпва към спиране на производството по делото, правилното решаване на което е обусловено от изхода на преюдициалното дело, до приключване на последното/ или е налице идентичност на двете дела /при което се пристъпва към прекратяване на по-късно заведеното дело/, или е налице основание за препращане на делото на друг съд с оглед правилата за местната подсъдност /тази, за която съдът следи служебно или тази, за която се следи по отвод на насрещната страна/. В случая жалбоподателят по никакъв начин не е изяснил каква е връзката между двете дела - гр. д. № 1469/2025 г. по описа на РС – Ихтиман 4 и гр. д. № 752/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, с гр. д. № 52457/2025 г. по описа на РС – София, а не е ангажирал и доказателства за висящността на гр. д. № 52457/2025 г. по описа на РС – София.