Решение № 64 от 08.04.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 523/2024
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Ирена Николова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Ирина Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500523 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. М. Т., чрез адв. И. Р. - САК срещу решение № 172/18.10.2024г. на ОС – Силистра, постановено по гр. д. № 125/2024г., в частта с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Ф.
А. Т. и С. П. Т. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата от присъдените 5 072, 93лв. до предявения размер от 28 765 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2024г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора.
Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че ответниците са предоставили свои лични средства в размер на 10 000лв. за извършване на ремонт на жилището им, находящо се в гр. Силистра, ул. “Ген. Гурко“ 1, ет.11, ап.**. Сочи се, че от доказателствата по делото не се установяват твърденията на ответниците, че ищецът и бившата му съпруга са имали възможност да живеят в процесното жилище, като вместо заплащане на наем за същото са направили ремонт и твърди, че такава уговорка не имало. Твърди, че са извършили ремонта, в качеството си на добросъвестни владелци, тъй като са 1 мислели, че апартамента ще стане тяхна собственост предвид декларираното от ответниците намерение да им го дарят, поради което се претендира да му бъде заплатена сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие на извършения ремонт. Неправилно е разграничена стойността, с която се е увеличила стойността на имота и сумата, която ответниците твърдят, че са дали за извършване на ремонта. Излага също, че от доказателствата безспорно се установява, че собствениците са знаели за ремонта, обема на ремонтните работи и не са се противопоставили. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер.
С депозирания в срока по чл.263 ГПК отговор Ф. А. Т. и С. П. Т., оспорват доводите, изложени във въззивната жалба, като поддържат други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Отправят искане за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноските по делото.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ОС Силистра е образувано по повод предявен от Й. М. Т. срещу Ф. А. Т. и С. П. Т. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят семата от 28765лв., представляваща по-голямата стойност измежду стойността на труд и материали за извършване на цялостен ремонт и обзавеждане на собствения на ответниците имот, находящ се в гр. Силистра, ул. “Гурко“ 1, ет.11, ап.** на обща стойност 38 765лв. и стойността, с която се е увеличила пазарната цена на имота в резултат на ремонта и обзавеждането, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът извършил ремонт и обзавеждане в имот на ответниците, находящ на посочения адрес, който те предоставили на ищеца и бившата му съпруга / дъщеря на ответниците/ за да живеят в него. При извършването на ремонта ищецът вложил сумата от 15 000лв., дадени му от неговите родители, свои лични средства в размер на 13 000лв. и дадените от ответниците 10 000лв. Твърди, че извършения ремонт е на стойност общо 27 167,85лв., а за цялостното обзавеждане на жилището ищецът е дал още 11 597лв. Ремонтът продължил 5 месеца, през които ищецът предприел множество СМР, изискващи закупуване на материали и влагане на труд. Ремонтът е приключил на 05.10.2019г., а ищецът и дъщерята на ответниците заживяли в жилището на 18.10.2019г.
Около година след това те сключили брак, който бил прекратен на 02.11.2023г.
Ищецът твърди, че от тогава и към момента имота се ползва от ответниците и той не може да вземе мебелите, които е закупил, като една част от тях е невъзможно да бъдат демонтирани. Излага се, че с извършване на ремонта ищецът е водил чужда работа, за която собственика на имота е дал съгласие, 2 поради което отправя претенция ответниците да бъдат осъдени да му заплатят 28 765лв., представляващи сумата, с която той е обеднял, а ответниците са се обогатили неоснователно, представляваща по-голямата стойност измежду стойността на труд и материали, като част от цялостен ремонт и обзавеждане на имота на обща стойност 38 756лв. и стойността с която се е увеличила пазарната цена на имота в резултата на извършения ремонт и обзавеждане, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че през 2019г. ищецът ги е попитал дали са съгласни да предоставят на него и дъщеря им Радостина за временно възмездно ползване собствения им апартамент, находящ се в гр. Силистра, ул.“Ген.Гурко“1, ап.**. Ищецът и дъщерята на ответниците били решили да заживеят заедно и искали да ползват няколко години това жилище, докато успеят да си закупят собствено. До този момент ответниците отдавали апартамента под наем. Ищецът по своя инициатива поел ангажимент заедно с дъщерята на ответниците да извърши ремонт на апартамента за сметка на наемите, от които ще се лишат ответниците, докато дъщеря им и нейния бъдещ съпруг го ползват. Ответниците се съгласили да им предоставят 10 000лв. за да се направи ремонт на апартамента до размера на тази сума. Ищецът ги уверил, че стойността на вложения за ремонта труд ще е компенсация / прихващане/ за сумите от които ответниците ще се лишат, като не получават наем за времето през което той и съпругата му ще ползват жилището. Не оспорват, че ремонта е извършен от ищеца и дъщеря им, но твърдят, че не били уведомени в детайли какви ремонтни дейности са извършени и на каква стойност. Оспорват, че за ремонта са вложени лични средства на ищеца и предоставена от неговите родители сума в размер на 15 000лв. Оспорват количеството и стойността н а на твърдените от ищеца извършени ремонтни дейности, както и твърденията му, че преди ремонта имотът е бил в лошо състояние. Според ответниците вложените материали за ремонта не надхвърлят дадената от тях сума от 10 000лв., а стойността на вложения труд представлява компенсация за сумите, от които те са се лишили, неполучавайки наем, за времето през което ищецът и дъщеря им са ползвали жилището. Ако са извършени СМР над посочената сума от 10 000лв., то това е станало без изричното им съгласие и в противоречие с направените уговорки с ищеца. Оспорват иска за заплащане на сумата от 11 597лв., представляваща цена на закупените мебели, като твърдят, че същите са собственост на ищеца и бившата му съпруга и следва да са предмет на друго производство. По същество молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, че ответниците са родители на бившата съпруга на ищеца – Р.П.; през пролетта на 2019г., след като ищецът Й.
Т. и Р.П. решили да живеят заедно, ответниците им предоставили за ползване 3 собствения си имот, находящ се в гр. Силистра, ул.“Ген.Гурко“№1, ет.11, ап.**, който до този момент отдавали под наем. Не се спори също, че ответниците предоставили на Й. и Р. сумата от 10 000лв. за ремонт на жилището.
Спорни между страните са въпросите относно стойността на извършения ремонт и необходимостта от извършването му в твърдяните от ищеца параметри, подробно посочени в исковата молба, от кого и с чии средства са заплащани дейностите и материалите.
От ангажираните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че през 2019г. е извършен ремонт на процесния апартамент от ищеца и бившата му съпруга, като ползватели, със знанието и без противопоставянето на собствениците. От показанията на разпитаните по делото свидетели и приетото по делото, неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че в жилището са направени посочените в исковата молба СМР, а именно: в кухня, хол/дневен тракт/-нова врата, гипсокартон по стени и таван с топлоизолация от минерална вата, шпакловане на стени, боядисване на стени и таван, PVC дограма и прозорец с комарник; циклене и лакиране на паркет; настилка гранитогрес пред и под кухня; ел. инсталация, осветителни тела, ВиК инсталация; обзавеждане; в спалня – подова настилка от ламиниран паркет; гипсокартон по стени и таван с топлоизолация от минерална вата, шпакловане и боядисване на стени и таван, интериорна врата, ел. инсталация, осветителни тела, външни щори, обзавеждане; сервизен възел – врата от PVC, ВиК инсталация, ВиК арматура/ моноблок, бойлер 80л., душ, шкаф с мивка и батерия, шкаф с огледало/; под – гранитогрес, санитарен фаянс, окачен таван“ Амстронг“, топлоизолация от минерална вата, гипсокартон, ел. инсталация, осветителни тела; коридор – ламиниран паркет, гипсокартон на таван с топлоизолация от минерална вата, шпакловане и боядисване на стени и таван, ел. инсталация, осветителни тела, обзавеждане.
Общата стойност на извършените СМР, съгласно заключението е в размер на 25 799,05лв., в следствие на които стойността на имота се е увеличила с 15 072,93лв.
От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че през 2019г. ищецът е извършил ремонт на процесното жилище. Ремонтът се налагал, защото апартаментът не бил в добро състояние, нямало ток в коридора и банята, вратите не се затваряли, имало мухъл. Ремонта бил извършен с труд на ищеца, негов колега – свид. Р. и свид. М. – съпруг на сестрата на ищеца. Били поставени нови врати и дограма, поставен е гипсокартон на стени и тавани, боядисване, ламинат, ремонтирана е банята, направена е нова ел. инсталация и ВиК инсталация.
Свид. М. направил ново обзавеждане на кухнята, спалнята и коридора.
Според свид. М. – майка на ищеца за труда си свид. М., който е нейн зет, не е получавал пари. Апартаментът бил изцяло новообзаведен. В показанията си свидетелите М. и М. заявяват, че за извършване на ремонта ищецът е получил от родителите си сумата от 15 000лв., и вложил свои лични средства в размер на 13 000лв.
4
Според свидетелката Р.П. / дъщеря на ответниците и бивша съпруга на ищеца/ апартаментът бил в добро състояние, но имал нужда от ремонт – пребоядисване, циклене на паркет, смяна на мебелите. При ремонта паркета в хола бил изциклен, поставен е ламиниран паркет в коридора и спалнята, стените били шпакловани, грундирани и боядисани от майстори. Плочките в банята били поставени от колега на ищеца. За труда на майсторите заплащал Й., но с пари, дадени от нейните родители. След като тези пари започнали да привършват, тя помолила родителите си да дадат още средства и те дали още 5 000лв. Свидетелката не знае ищецът да е давал свои лични пари за ремонта, като към този момент, те не са имали общ бюджет. Кухнята, шкафа в хола, портманто в коридора, спалня с гардероб и ракла били изработени от свид. М., но същите не били готови и не били в апартамента, когато свидетелката и ищеца се нанесли в него. Тези мебели били заплатени по-късно, когато свидетелката и ищеца живеели заедно и имали общ бюджет. Дадените от ответниците допълнително 5 000лв. и 1000лв., дадени от бабата на ищцата също били дадени за заплащане на обзавеждането на апартамента. Според свидетелката ищецът е водил тетрадка за ремонта, в която била записана финална сума – 20 231,89лв. Свидетелката не се е занимавала с ремонта, като разплащанията били извършвани от ищеца.