Решение № 862 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20261110200050 по описа за 2026 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба (наименована „ВЪЗРАЖЕНИЕ“) на А. В. С. срещу наказателно постановление №824101-F 808513/25.06.2025 г. на директора на офис „Младост“ при ТД-София на НАП, с което на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и на основание чл.80, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) му е наложена глоба в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв., за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

С жалбата се твърди, че декларацията е била подадена доброволно, като това станало на 30.12.2024 г., оспорва се извършване на нарушение, тъй като за 2023 г. всички реализирани извънтрудови доходи са получени по договори за възлагане („граждански договори“), при които дължимият данък е удържан, не били настъпили вредни последици за държавния бюджет, не са укрити доходи или данъци, нарушението е формално и с ниска степен на обществена опасност, декларацията е подадена доброволно, макар и със закъснение.

Намира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли се за повторна преценка на случая, отмяна на НП, алтернативно да бъде приложен чл.28 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява юрисконсулт Б., която оспорва жалбата и по същество пледира за оставянето й без уважение, като неоснователна и недоказана, както и потвърждаване на НП с наложената глоба, като намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, предвид значителното закъснението при подаване на декларацията и друго нарушение от 2022 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.12.2024 г. от А. В. С. е подадена по електронен път декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ за финансовата 2023 г. Същата е приета с вх.

№2215И0583930.

Извършена е проверка на 31.01.2025 г. от инспектор по приходите С. М. при ТД на НАП – София, офис „Младост“ в информационната система на НАП по повод явяване на лицето А. В. С. в офиса. Същата при проверката установила, че подаването на този тип декларации, която е със срок до 30.04.2024 г. за финансовата 2023 г. е подадена със закъснение.

Съставен е АУАН №F808513 от 31.01.2025 г. на А. В. С. за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ от съответното компетентно, длъжностно лице, съгласно Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на ИД на НАП - инспектор по приходите в офис „Младост” при ТД-София на НАП – свидетеля М.. Същият е връчен лично на С. на 31.01.2025 г., т.е. на датата на съставянето му. Подадено е писмено възражение.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното длъжностно лице съгласно №ЗЦУ384/27.02.2024 г. на ИД на НАП, а именно директора на офис „Младост“ при ТД на НАП – София, назначен като такъв със Заповед №1659/18.05.2009 г.

Приложена е и заповед за назначаване на актосъставителя и длъжностна характеристика за същата, както и служебна бележка, че издалият процесното НП не е бил в законоустановен отпуск.

Приложено е и издадено НП №824099-F 808510/25.06.2025 г. на директора на офис „Младост“ при ТД-София на НАП срещу същото лице за същото административно нарушение – неподаване на годишна данъчна декларация по 2

ЗДДФЛ в срок, но за финансовата 2022 г., за което няма данни да е влязло в законна сила.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М., които съдът цени като логични и последователни.

От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения четиринадесетдневен срок и разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

От образуването му административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.“ В АУАН и в процесното НП се сочи, че се касае за декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ. В посочената норма са посочени различни по вид задължения, за които се подава този тип декларации от физически лица. Хипотезите на нормата са следните: „1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28;

2. доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29;

3. дължимия данък по чл. 67, ал. 4 за придобитите през годината от източник в чужбина доходи от: а) дивиденти;

3 б) ликвидационни дялове; в) доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8, 13 и 14;

4. притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.

5. предоставените/получените парични заеми, както следва: а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.; б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.; в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции; г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.“

За кои от посочените хипотези е дължал жалбоподателят, като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДФЛ, подаване на годишна данъчна декларация за финансовата 2023 г. не става ясно от изложените факти в акта и процесното НП.

В акта за установяване на административно нарушение следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, което не е сторено от актосъставителя. Не е посочено за започване на каква дейност от кого, както и до коя дата е следвало да бъде подадена данъчната декларация и по какъв начин е изчислено посоченото закъснение.

При издаването на атакуваното наказателно постановление също са допуснати съществени процесуални нарушения на императивни разпоредби чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в него не е описано нарушението и 4 обстоятелствата, при които е извършено. Административно-наказващия орган е длъжен да посочи конкретното нарушение, доколкото съгласно задължителните за съда за правоприлагане указания на т.7 от ППВС №10/1973 г., фактическите констатации в АУАН не се считат за установени до доказване на противното, т. е. в тежест на административно-наказващия оран е да докаже в съдебното производство нарушението. Но, за да се докаже същото следва да е налице определянето му и точното му описание. При липса на яснота и за самия административно-наказващ орган досежно състава на нарушението, съдът не би могъл да определи същия.

На следващо място в НП се твърди, че нарушението е осъществено на 01.05.2024 г., която дата е следваща след крайния срок за подаване на декларацията. За разлика от АУАН, където липсват тези задължителни темпорални реквизити, което е нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН. Дата на извършване на нарушението, не са посочени в същия, то в НП е посочено като дата на нарушението 01.05.2024 г. Като и в АУАН и в процесното НП се сочи, че срокът за подаване на декларацията е бил 30.04.2024 г., което не е прецизно, с оглед нормата на закона, в който срокът е определен „до 30.04.2024 г.“ Предвид което налице е неяснота в НП относно време на осъществяване на административното нарушение, за които липсва посочване изобщо като реквизити в АУАН. Непосочване на времеизвършване на нарушението е съществено, доколкото следва да има съобразяване с разпоредбата на чл.34, ал.1, предл.II-ро от ЗАНН.

Съдът не може да тълкува волята на АНО, а същата следва да е напълно точна, ясна и категорично изразена. Посочените липси на задължителни реквизити в АУАН, респ. НП нарушават правото на защита на жалбоподателя да научи в извършването на какво нарушение е обвинен, че е осъществил, за да може в пълен обем да реализира правото си на защита.

Тези нарушения на процесуалните правила в своята съвкупност са съществени, тъй като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на защитата в рамките на административно-наказателното производство. Тези нарушения на процесуалните норми са от такъв характер, че касаят началната фаза на административно-наказателния процес и не могат 5 да бъдат санирани в съдебната фаза на производството.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.

От жалбоподателя, с оглед отмяната на процесното НП, не се претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №824101- F 808513/25.06.2025 г. на директора на офис „Младост“ при ТД-София на НАП, като незаконосъобразно.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6