Решение № 15646 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15646 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110100945 по описа за 2025 година

Ищецът А. Г. Г. твърди, че съгласно договор за паричен заем №4482716/12.05.2022г получила от ответника дружество „И. А. М. “ АД заемната сума от 800 лева, и общо дължима сума с лихва 900.32 лева, при срок на кредита 17 вноски, при ГПР:41.28% и ГЛП:35% Във връзка с чл.4 от договора Г. сключила с ответника "Ф. Б.Я" ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство №4482716, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем. Възнаграждението което следвало да заплати, за поръчител е в размер на 493.68 лева.

В исковата молба се излагат аргументи, че договор за паричен заем № 4482716 сключен с „ И. А. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. е чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № 4482716 сключен с ответниковото дружество „ И. А. М. “ АД, е нищожна на основание чл. 26. ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

В исковата молба се излагат аргументи, че договор за предоставяне на поръчителство № 4482716 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Основният аргумент по същество е становището, че размера на възнаграждението на втория ответник следва да се включи в ГПР по 1 договора с първия ответник.Според ищеца ответниците са свързани лица, като първия ответник е едноличен собственик на капитала на втория ответник. Според исковата молба чрез договора с втория ответник, първият осигурява за себе опосредстван доход по същото правоотношение, като размера на този доход следва да се включи в ГПР, при което този проценвт надвишава установения от закона максимум.

Излагат се и аргументи за нищожност на договора за поръчителство на самостоятелно основание.Ищецът моли съдада приеме, че договор за паричен заем №4482716 сключен с ответниковото дружество „ И. А. М. “ АД, с нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от договор за паричен заем №4482716 сключен с ответниковото дружество „ И. А. М. “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 отЗЗПичл.146 от ЗЗП.

Въз основа на гореизложеното, моли съда да приеме, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 4482716 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП Претендира разноски.

С молба от 16.06.2025г. ищецът заявява желание да премине от установитеелен към осъдителен петитум. Молбата е уважена.

Моли съда да осъди първия ответник да му заплати сумата 99,93 лева недължимо платени по договора за заем и да осъди втория ответник да му заплати 493,68лв. недължимо платени по договора за поръчителство. Претендира законнаата лихва върху заявените претенции.

И двамата ответници оспорват основателността на исковете. В подробни писмени отговори се оспорват всички правни твърдения на ищцовата страна. Твърдят, че сключените от тях договори отговарят на законовите изисквания и са резултат от упражнена от страните свобода на договаряне. Втория ответник не оспорва капиталовата свързаност с първия, но предлага различно от ищеца правно тълкуване на това обстоятелство.

Молят исковете да се отхвърлят и претендират разноски.

Съдът намира първия иск за неоснователен, а втория – за основателен и доказан. Безспорни са както размера на плащанията по двата договора, така и формалното съдържание на договорите.

2

Разледан без спорната гаранционна клауза процесния договор за кредит не противоречи на императивните изискания на ЗПК и ЗЗД.

Клаузата на чл. 4 изисква допълнително плащане в размер на над 50 процента от главницата, което се събира с месечните анюитети.

Независимо, че допълнителното плащане се извършва и събира в полза на трето лице, то това плащане следва да се включи в годишния процент на разходите. Всяко плащане, което се събира с анюитетите и не представлява допълнителна услуга, предоставена от кредитора на длъжника следва да се включи в ГПР. В случая плащането е в полза на трето лице, което е поело задължение спрямо кредитора и не представлява цена на услуга, предоставена на длъжника. При включване на цената на гаранцията в ГПК, размерът на тези разходи далеч надхвърля законовото ограничение.

Претенцята срещу заемодателя се основава на пълна нищожност на заемния договор, но при установеното по-горе относно частичната му недействиелност, този иск е неоснователен и следва да се отхвърли. При установяване частична недействителност в рамките на осъдителен иск, съдът не дължи произнасяне по установяване на недействителността в отделен диспозитив.

Иска спрямо "Ф. Б." ЕООД иска е основателен. Договор за поръчителство №4482716 е сключен въз основа на клауза, която е очевидно неравноправна. Капиталът на дружеството, предоставило поръчителство е сто процента собственост на дружеството заемател.

Налице е пълно икономическо и управленско съвпадение на кредитор и поръчител. Съдът намира, че с предоставеното поръчителство се прикрива допълнителен и незаконосъобразен доход както за формалния поръчител, така и индиректно – за заемодателя.

Полученото по този договор е дадено на нищожно основание и следва да бъде върнато на ищеца.Тъй като "Ф. Б." ЕООД е лице със собствена правоспособност и имущество, осъдителния иск се уважава спрямо него.

Относно разноските: Ищецът дължи на първия ответник 360 лева разноски за юристконсултско възнаграждение.

Вторият ответник дължи на ищеца разноски в размер на 530 лева. Всички възражения относно дължимостта и размера на възнагражденията за правна помощ на страните са неоснователни.

Всички задължения по решението следва да се заплатят в еврова равностойност по официалния курс.

Съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Ищецът А. Г. Г. ЕГН ********** за осъждане на „И. А. М. “ АД ЕИК ....д й заплати сумата 99,93 лева недължимо платени по договора за заем №4482716/12.05.2022г. и ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 360 лева.

ОСЪЖДА Ф. Б." ЕООД ЕИК ...да заплати на А. Г. Г. сумата 493,68лв. недължимо платени по договор между страните №4482716, ведно със заксонната лихва от 08.01.2025г. до изплащане, както и 530 лева разноски.

Всички задължения по решението следва да се заплатят в еврова равностойност по официалния курс.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4