Определение № 183 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. София, 13.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000130 по описа за 2026 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на „ВИВА-ЛЕС-02” ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител, срещу определение № 686/19.12.2025 г. по т. д. № 23/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС), с което е оставена без уважение молбата от 06.11.2025 г. на молителя, кредитор – „ВИВА-ЛЕС-02” ЕООД, с която е поискано изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 149/29.10.2025 г. на СОС по посоченото дело, в частта му за разноските. С молбата по реда на чл. 248 ГПК е поискано отмяна на присъдените в полза на ответника, длъжник - „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД разноски за експертиза в размер на 800 лева и присъждане на кредитора, молител - „ВИВА-ЛЕС-02” ЕООД на съдебни разноски в размер на 3 750 лева.

В жалбата се поддържа, че така постановеното определение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че в случая е налице изпълнение в хода на делото, от ответника на изискуеми парични задължения по сключен с молителя неформален договор за покупко-продажба и издадени фактури. Това е довело до промяна във финансово-икономическото състояние на ответника и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. чл. 621 ТЗ, ответникът да не дължи разноски, тъй като макар да е признал вземанията на молителя с извършеното плащане, е дал повод за образуване на делото.

Изтъкват се съображения, че ответникът не се освобождава от отговорност за разноски, доколкото завеждането на делото и извършването на разноски от ищеца се дължи изцяло на неговото поведение, свързано с отричане на претендираното вземане или с отказ същото да бъде изпълнено доброволно изпълнение. Моли се определението да бъде отменено, като бъде уважена молбата от 06.11.2025 г. на „ВИВА-ЛЕС-02” ЕООД по реда на чл. 248 ГПК.

Ответникът по частната жалба - „ПЕЛЕТ ФОР Ю“ ЕООД, действащ чрез 1 процесуалния си представител, е депозирал в установения от закона срок отговор. В него се изтъкват доводи за неоснователност на частната жалба.

Моли се в обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежаща на обжалване част от съдебен акт, поради което е допустима.

С процесното решение № 149/29.10.2025 г. на СОС е отхвърлена молбата по реда на чл. 625 ТЗ, подадена от „ВИВА – ЛЕС - 02” ООД за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЕЛЕТ ФОР Ю” ЕООД и обявяването на неплатежоспособността и свръхзадължеността на това дружество. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ е осъдено „ВИВА – ЛЕС 02” ООД да заплати на „ПЕЛЕТ ФОР Ю” ЕООД сумата в размер на 800 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Спорен в настоящото производство е начинът, по който следва да разпределят сторените съдебни разноски в производството на основание чл.

625 ТЗ, приключило с отхвърлително съдебно решение. Разгледано по същество частната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обосновано в случая първата инстанция е разпределила разноските съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ. В подкрепа на този извод се посочва следното:

Настоящият съдебен състав не споделя становището на частния жалбоподател, че ответникът по молбата на основание чл. 625 ТЗ е дал повод с поведението си за нейното предявяване, поради което следва да понесе отговорността за сторените от молителя съдебни разноски в това производство, въпреки че същото е приключило с отхвърлително съдебно решение. Действително съгласно чл. 621 ТЗ и при липса на особени разпоредби, разпоредбите на ГПК се прилагат субсидиарно в производството по несъстоятелност, включително по отношение на правилата за присъждане на разноските. В разглеждания случай обстоятелството, че ответникът по молбата за откриване на производство по несъстоятелност е дължал определено парично вземане на молителя, което в хода на това съдебно производство е изцяло или частично изплатено, не е пряко свързано с изхода на делото, респективно с основателността на молбата по чл. 625 ТЗ. Ето защо в случая не може да се приеме, че ответникът с поведението си е дал повод за иницииране на производство по реда на чл. 625 ТЗ. Молбата по чл. 625 ТЗ поставя началото на особено исково производство, което цели да разреши със сила на пресъдено нещо спор относно наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност (неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника), както и за началния им момент, а не правният спор относно вземането на кредитора, инициирал производството. С оглед спецификата на производството по несъстоятелност и предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо, следва да се посочи, че е без 2 значение с оглед на въпроса за разноските по делото кога е изплатил задължението си длъжника в производството към кредитора, който го е образувал – преди или след подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В случая „ВИВА-ЛЕС-02” ЕООД е следвало да предяви осъдителен иск съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу своя длъжник, а не молба по реда на чл. 625 ТЗ. Посоченото в частната жалба определение № 13 от 06.01.2016 г. по т. д. № 3644/2014 г. на ВКС, Второ т. о., е напълно неотносимо към разглеждания случай.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав, поради което в обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 686/19.12.2025 г. по т. д. № 23/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3