Решение № 328 от 08.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Пазарджик, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500525 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 20235210101118 по описа за 2023 година е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор - Б.Б.С., да заплати на В. С. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в град Велинград, ул. „Никола Вапцаров“ № 45, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., по досъдебно производство № 642, по описа на РУ Велинград за 2017г., и номер 1831 от 2017г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2500 лв. до пълния претендиран от 10001 лв.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор - Б.Б.С. ,да заплати на В. С. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в град Велинград, ул. „Никола Вапцаров“ № 45, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 2,50 лв., 1 представляваща заплатена държавна такса.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ 2 да заплати на адв. С. Й. М., личен № ********** - АК Пазарджик, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 325 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

В срок така постановеното решение е обжалвано от В. К. в отхвърлителната част.

Моли в тази част решението да бъде отменено и иска уважен в пълен размер.

Районният съд правилно приел, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. - наричана за краткост ЕКЗПЧОС. Правилно и съобразно трайно установената съдебна практика приел, че подлежат на обезщетение обичайните вреди и е обезщетил такива през призмата на неговото възприятие за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Жалбоподателят счита , определеният размер не е справедлив от една страна поради неправилно изчислен период , за който се дължи обезщетение,, а от друга - поради несъобразяване на размера с актуалната съдебна практика.

Съдът приел,че се дължи обезщетение за вреди само за досъдебното производство, което е продължило 2 години, 1 месец и 23 дни ,без да се вземе предвид времето, през което досъдебното производство се е намирало в съдебна фаза. Ответникът бил легитимиран да отговаря и за този период, защото именно Прокуратурата е внесла и поддържала през цялото време обвинителна теза пред българския съд. В писмо изх. № 94-В-179/28.07.2023г., Министерството на правосъдието и приложения към него Констативен протокол /КП/ от 21.07.2023г., същият с изх. № РС-23-141 от 24.07.2023г., по описа на ИВСС, се установявало по един несъмнен и безспорен начин, че е налице нарушение на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като продължителността на досъдебното производство изцяло е била 5 години, 2 месеца и 3 дни .

Присъдения размер не бил справедлив и не бил съобразен със съдебната практика .

Позовават се на конкретно съдебно производство , като считат ,че по него е решен почти идентичен спор.

Жалбоподателят моли решението в обжалваната част да бъде отменено и иска уважен изцяло.

Претендират се разноски - възнаграждение за адвокат С. Й. М. - АК Пазарджик, личен № ********** със служебен адрес: град Велинград, бул.”Хан Аспарух" №21, бл. Б, ет.1, ап. 10 , на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

2

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Прокуратурата на РБ.

Решението е обжалвано като неправилно в осъдителната част.

Съдът приел, че, въпреки липсата на каквито и да било доказателства, ангажирани от ищеца за твърдените от него негативни преживявания и претърпени неимуществени вреди, при наличие на прекратено наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди.

Правилно съдът определил правнорелевантната фаза на наказателното производство, изчислявайки я на 2 години, 1 месец и 23 дни, като през останалия период делото е било в съдебна фаза. Почти две години от цялостното протичане на делото било първоинстанционното производство , като присъдата била отменена поради допуснати процесуални нарушения от съдебният състав. Правилно съдът приел, че делото се характеризира с относителна правна и фактическа сложност, както и че ищецът не твърди и не е ангажирал доказателства, сочещи на негативни изживявания, още по-малко, надхвърлящи по интензитет обичайните такива.

Определеното обезщетение било завишено по размер и не отговаряло на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетението, освен всички останали фактори, съдът следвало да прецени и на какво е бил подложен ищеца при воденото производство.

В конкретния случай не били ограничени правата му и самото делото не оказало съществено влияние върху начина му на живот. Взетата спрямо него мярката за неотклонение била „подписка“.

Цитираната съдебна практика не била относима към конкретния казус.

Спрямо ищеца по това дело не били прилагани мерки за процесуална принуда, освен МН „подписка“, която е и най-леката мярка. Той е пътувал свободно и придвижването му, вкл. и в чужбина, не е било ограничавано по никакъв начин. Разследването не е било оповестявано публично. Освен това по делото не са констатирани периоди на бездействие на разследващите органи, а самият ищец не е ангажирал никакви доказателства за причинени вреди.

Молят решението да бъде отменено в осъдителната му част и иска отхвърлен или присъдено обезщетение в по-нисък размер.

В срок е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство на насрещната въззивна жалба.

Считат, че направеното искане за отмяна първоинстанционното решение в осъдителната част за 2 500 лева с насрещната въззивна жалба е недопустимо, тъй като това би могло да стане единствено с надлежна жалба депозирана от настоящия въззивник срещу първоинстанционното решение, каквато няма. В осъдителната част решението било влязло в сила.

Ответникът по насрещната жалба я оспорва и по същество , като относно размера на обезщетението препраща към съображенията си да обжалва 3 решението в отхвърлителната част.

Съдът намира подадената насрещна въззивна жалба за допустима по следните съображения:

С разпоредбите на чл. 263, ал. 2 и 3 ГПК законодателят предвижда условия за упражняване правото на насрещна въззивна жалба, идентични с тези на въззивната жалба, както и особени предпоставки за допустимост.

/обжалваемо решение, подадена редовна и допустима първоначална въззивна жалба от насрещната страна, висящо въззивно производство и погасено право на самостоятелно обжалване/. Когато насрещната въззивна жалба е редовна и допустима, тя поражда суспензивен и деволутивен ефект, като възстановява висящността на производството относно онази част от спора, която би приключила с влязло в сила решение, което е неизгодно за въззиваемия, и която не е предмет на първоначалната жалба.

Няма законодателно изискване за идентичност в предмета на първоначалната и насрещната жалби . Институтът на насрещната въззивна жалба, въведен с ГПК в сила от 01.03.2008 г. има за цел да възстанови принципа на равенство на страните, като предостави възможност на въззиваемата страна да упражни правото си на жалба срещу неблагоприятната за нея част от решението, дори и да е пропуснала срока за първоначалната въззивна жалба. Освен това подадената насрещна въззивна жалба дерогира забраната за влошаване положението на жалбоподателя, регламентирана в чл.

271, ал. 1, изр. 2 ГПК. Предвидената в чл. 263, ал. 4 ГПК обусловеност на насрещната въззивна жалба от първоначалната въззивна жалба не касае нейния предмет и стеснителното тълкуване на тази разпоредба нарушава принципите, уредени в чл. 6, 8 и 9 ГПК.

Поради изложеното , въззивната инстанция намира ,че надлежно е въведен като предмет на въззивното производство и решението в осъдителната му част и в тази част съответно то не е влязло в сила.

Като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,съдът взе предвид следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на РБ ищецът В. К.

,представляван от адв .М. твърди, че със Заявление вх. № РС-23-141 от 10.04.2023г.по описа на Инспекторат към ВСС К. претендирал обезщетение заради нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 642 по описа на РУ Велинград за 2017г., и номер 1831 от 2017г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград /към онзи момент Районна прокуратура Велинград/. В писмо на Министерството на правосъдието, изх. № 94-В-179/28.07.2023. безспорно било прието, че е налице нарушение на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Към отговора от Министерство на правосъдието бил приложен Констативен протокол от 21.07.2023г., с изх. № РС-23-141 от 24.07.2023г., по описа на ИВСС. Видно от сочения Констативен протокол от 20.10.2017г., било образувано досъдебно производство № 451 по описа на РУ 4

Велинград за 2017г., и номер 836 от 2010г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград.

В Констативния протокол подробно били описани извършените действия от разследващите органи по ДП, като на 02.05.18 г., К. е привлечен за обвиняем по делото, като същото ДП приключва с Обвинителен акт от 04.07.2018г. В случая разследването по ДП се е развило по общия ред, като не е завършило в посоченият в чл.234, ал.1 от НПК двумесечен срок, тоест констатациите са, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Също така в случая не е приложима и нормата на чл. 234, ал.3 от НПК, за да може ответникът да се позове и на нуждата от удължаване на срока, тъй като делото не се отличавало с относителна правна и фактическа сложност, който момент безспорно бил установен от ИВСС в съставения от него Констативен протокол.

След внасянето на обвинителния акт в PC Велинград било образувано НОХД 297/2018г. В проведеното разпоредително заседание се установява, че по време на ДП са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и делото е върнато на прокуратурата за тяхното отстраняване. След връщането на делото на прокуратурата, е изготвен нов обвинителен акт и в PC Велинград образувано НОХД 517/2018г.

С присъда по делото от 17.12.2019 г. К. е оправдан по повдигнатото му обвинение и е признат за невиновен. Срещу оправдателната присъда е постъпил протест на прокуратурата и образувано ВНОХД 119/2020г., като въззивната инстанция отменила първоинстанционната присъда и делото е върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

След връщането на делото в PC Велинград е образувано НОХД 240/2020г., отново в разпоредително заседание се установява, че по време на ДП са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и делото е върнато на прокуратурата за тяхното отстраняване. След връщането на делото на прокуратурата следвали няколко спирания на досъдебното производство по чл. 25, ал.1, т.6 от НПК, като всички са обжалвани и отменени от съдът като незаконосъобразни.

При две от връщанията прокуратурата отново извършила нарушение, на чл. 244, ал.8 от НПК. Тук прокуратурата извършва пореден пропуск за извършване на действия по разследването в процесуалните срокове посочени в чл. 242, ал.4 от НПК като не се произнася в посочения в чл.234, ал.1 от НПК двумесечен срок. Тези нарушения били извършени след отмяна на Постановление за спиране с правно основание чл. 25, ал.1, т.6 от НПК, което е отменено по ЧНД 197/2021г. PC Велинград /стр 12 и 13 от КП/. С Постановление на наблюдаващия прокурор от 31.05.2021г., били дадени указания по разследването, тоест от тази дата започва да тече двумесечния срок, но въпреки това последното действие по разследването е извършено на 20.09.2021г., при предявяването на материалите по ДП. След това последвало 5 ново спиране с правно основание чл. 25, ал.1, т.6 от НПК, което отново е отменено, този път по ЧНД 461/2021г. PC Велинград /стр 14 и 15 от КП/.