Решение № 103 от 26.04.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. К., 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200049 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С наказателно постановление №284а-217/ 01.12.2022г., издадено от ВПД началник в РУ-Казанлък,на И. Н. Н., на основание 30,ал.1,т.1 от ЗООРПСМ и съгласно чл.25,ал.1 от същия закон, е наложено административно наказаниеглоба в размер на 1000 лева, за извършено от същия нарушение на чл.21,т.6 от ЗООРПСМ.

АНО приел, че И. Н. Н. „на 18.11.2022г. около 14.50 часа в гр.К., на стадион „С.“ при провеждане на спортно мероприятие- футболна среща между отборите на отборите на ФК„Розова долина“-К. и ПФК„Лудогорец“-Разград, където е присъствал като зрител в сектора, южно от централния сектор на стадиона, след отсъждане на отбелязан гол в полза на гостуващия отбор ПФК„Лудогорец“-Разград, Н. е извършил противообществена проява в спортния обект- стадион, изразяваща се в хвърляне на предмет- пластмасова бутилка/500 мл./, с неустановено количество вода, в посока към главния рефер /съдия/ на спортното мероприятие.“.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал нарушителя, който го обжалвал. В жалбата се твърди, че Н. не е извършил вмененото му деяние. Отправена е молба към съдебния състав да отмени издаденото НП.

В с.з. въззивникът се явява и се представлява. Същият признава изцяло фактите и обстоятелствата,отразени в АУАН и в издадения въз основа на него наказателно постановление.

АНО също се представлява в с.з., като юрисконсулт изразява мнение за 1 неоснователност на жалбата и приема обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и правилно. Моли съда да го потвърди като такова.

Актосъставителят депозира показания, с които потвърждава отразената в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка.

Въззивният съд, съобразявайки събраните доказателства по делото, намира за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от тази разпоредба, от легитимиран субект(срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално допустима.

Съдът намира показанията на актосъставителя за правдиви и счита, че съдържащите се в тях изводи са правилни, тъй като са изградени върху описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства. Обратно- съдът не кредитира твърденията на въззивника в неговата жалба и ги намира за голословни такива, тъй като той не сочи доказателства в тяхна подкрепа, като дори в с.з. потвърди фактологията, изложена от актосъставителя и изрази съжаление за поведението си.

Въззивната инстанция не констатира нарушения на процесуалните правила и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.

Тъй като обаче АНО е санкционирал нарушителя Н., без да вземе предвид семейното му и материално състояние, както и че последния никога преди не е извършвал подобни деяния и поведението му е изолирано и еднократно, съдът намира, че следва нарушението му да бъде квалифицирано като маловажно такова и стойността на посочената глоба да бъде намалена до размера, предвиден за извършване на маловажни деяния, по смисъла на чл.51 от ЗООРПСМ, във връзка с чл.39,ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, а именно- петдесет лева.

На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Въззиваемата страна желае заплащане на възнаграждение за ангажирания от нея юрисконсулт, съобразно Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г..

Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, следва И. Н. Н. да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Стара Загора направените по делото разноски за изготвяне на писмено становище в размер на 100(сто) лева.

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,пр.II от ЗАНН съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №284а-217/01.12.2022 г., издадено от ВПД началник в РУ-Казанлък, с което на И. Н. Н. от гр.К., кв.„В.Л., с ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 50/петдесет/ лева.

ОСЪЖДА И. Н. Н. от гр.К., кв.„В.Л., с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 100(сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3