Решение № 98 от 02.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000398 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от С Н и В И. против решение № 36/21.04.2023 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 58/2022 г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на В. И. В., ЕГН ********** от град Търговище, ж.к.

Запад № 38, ет. 1, ап. 71 обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в травматични увреждания, болки и страдания, причинени му при ПТП на 17.05.2021 г., в гр. Търговище, от водач на МПС марка „Фолксваген", модел "Голф", с per. № В 5438 НТ В Н Х., при наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, учредена с полица № BG/22/122000316203, валидна до 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2021 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Според въззивника обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на 1 материалния закон и необосновано. Твърди, че с оглед установеното от фактическа страна по спора, присъденият размер на обезщетението е завишен и прекомерен. Позовава се на неправилно приложение на принципа за справедливост, имайки предвид настъпилите вреди. Намира, че решението в неговата обжалвана част е постановено при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост при определяне размера на претендираното обезщетение, като е следвало да се вземат предвид начина на настъпване на телесните травми на пострадалото лице и механизма на тяхното настъпване. В тази връзка намира, че при определяне размера на обезвреда решаващият съд е следвало да има предвид съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Неправилно съдът е приел, че пострадалият е управлявал велосипед вместо електрическо превозна средство на две колела, което е автономно и развива максимална скорост от 50 кв/ч. Оттук неправилно е и становището на съда, че пострадалият е следвало да спазва правилата за движение, отнасящи се за велосипедисти. Поради акцесорния характер на задължението за лихва, смята, че неправилно е уважено искането за присъждане на същата. Моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановявяне по друго, по съществото на спора, с което претенцията на ищеца за горницата над 15 000лв бъде отхвърлена като неоснователна, ведно с лихвата за забава от уведомяването на застрахователя до изплащане на задължението.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е осъществено на 17.05.2022 г., в гр. Търговище, при което водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № Х ХХХХ ХХ – В Н Х. паркира автомобила си l в близост на ул. „Спиридон Грамадов“ № 36, в частта на новонаименуваната улица „Мисионис“ и незабелязвайки двежущият се в същата посока велосипед „Кубе“, управляван от ищеца, отваря предна лява врата. Последва сблъсък между велосипедиста и 2 отворената предна врата на лекия автомобил, в резултат на което ищецът пада на земята, получавайки описаните в исковата молба травми.

За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 140/17.05.2022 г., издаден от СПП при ОД на МВР - Търговище.

Наказателното производство срещу делинквента е прекратено по искане на пострадалия.

Според заключението на САТЕ водачът на лекия автомобил не е възприел приближаващия отзад велосипедист, отворил е предната лява врата, при което е последвал удар между двете ППС, в областта на предна челна част на велосипеда със средния ръб на предна лява врата на автомобила. В резултат на удара велосипедистът продължил движението си напред и наляво спрямо първоначалната си посока на движение и е паднал на асфалта.

Велосипедистът се е движил със скорост в порядъка на 20-25 км./ч. Според в.лице ако водачът на лекия автомобил не е бил отворил вратата си и е възприел велосипедиста, последният е щял да премине безопасно покрай него. Ето защо намира, че техническата причина за настъпилото ПТП са неправилните действия на водача на лекия автомобил, който е имал възможността да възприеме автомобилиста през ляво странично огледало за обратно виждане. От своя страна велосипедистът е можел да предотврати ПТП ако се е движел на около 4, 00м вляво от дясната граница на платното за движение /десния бордюр/, при движение по осевата линия, разделяща двете пътни платна по посоката му на движение. В с.з. в.лице пояснява, че ако велосипедистът се беше движил по-наляво, технически е било възможно да създаде опасност за себе си и за другите участници в движението. Според експерта движейки се в дясна пътна лента, в много голяма близост да осевата линия, която разделя двете пътни ленти, велосипедистът се е движел технически правилно.

Водачът на лекия автомобил, разпитан в с.з., признава, че не е видял велосипедиста, поради което не е могъл да избегне удара.

В резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на ключицата в областта на раменния пояс, счупване на 4-то ребро и счупване на фаланга на пети пръст /кутре/ на лявата ръка. Счупването на ключицата е осъществило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, в областта на раменната става, за срок от два-три месеца. Счупването на 4-то 3 ребро вляво и счупването на фаланга на пети пръст на лявата ръка са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Счупването на ключицата вляво е било открито, с разкъсно-контузна рана, с дислокация на костните фрагменти, което е наложило оперативно лечение, открито наместване, с поставяне на метална плака с три винта. На ищеца му предстои втора операция за отстраняване на плаката и винтовете. Според медицинския експерт ищецът е претърпял болки и страдание по време на инцидента и за продължителен период от време след него. Счупването на четвърто ребро е свързано с болки в областта на лявата гръдна половина при дишане, като движението на снагата е ограничено за около 20-25 дни от получаване на счупването на четвърто ребро и не подлежи на имобилизация.

Лечението е медикаментозно и ограничаване на движенията на снагата постелен режим. Макар и да се очаква пълно възстановяване за период от 5-6 месеца след инцидента, при студено и влажно време и усилен физически труд, ищецът ще има болки в засегнатата област, особено на ключицата, и най-вече на 4-то ребро, вляво.

От показанията на свидетелката В Р Й, живееща на семейни начала с ищеца, се установи, че в болницата той бил много изплашен, два месеца след инцидента непрекъснато охкал, изпитвал силни и постоянни болки денем и нощем, не се хранел лесно, защото точно по това време правел зъби и един месец не можел да отиде на зъболекар да му сложат моста. Свидетелката се грижела за него, обличала го, събличала го, къпела го. Пиел болкоуспокояващи, но въпреки това всичко го боляло, спял неспокойно само на едната страна, не можел да спи по гръб, защото го опъвала операцията.

Все още изпитва болки, все още го боли. Има белег в областта на фрактурата на ключицата. Това го смущава, защото когато примерно лятно време е по тениска се личи, изпъкнало е. След инцидента ищецът много се изнервил, защото се чувствал неспособен и не можел да работи. Работил като продавачконсултант в магазин за строителни материали и работата му изисквала физическа сила – носене на торби цимент, разтоварване. Към настоящия момент извършвал много малко физическа работа, защото все още му е трудно и не трябва да се натоварва.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца неимуществени 4 вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалият е млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, че в резултат на произшествието изпитва затруднения да извършва обичайните си служебни задължения, че е претърпял хирургична интервенция и му предстои втора, че въпреки благоприятната прогноза ще продължава да изпитва болки при промяна на времето и по-активна физическа дейност, че дори и по мнението на експерта медик е преживял силни болки и страдания от получените наранявания.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2022г. – 710лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 5

КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г. по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 30 000лв е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция, поради което исковата претенция следва да бъде уважена до този именно размер.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в несъобразяване на дистанцията, на която се е движел спрямо паркиралия автомобил, съдът намира за недоказано. Преди всичко неясно остава оплакването във въззивната жалба, че пострадалият нямал качеството на велосипедист, тъй като не е управлявал велосипед, а електрическо превозно средство на две колела и следователно водачът на автомобила не е бил длъжен да се съобразява с преминаващ велосипедист.