Решение № 148 от 13.08.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Враца, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. П.а при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. П.а Административно наказателно дело № 20261420200429 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. М. П. от гр.*****, ЕГН **********, чрез адв. Б.Я. от АК **, срещу Наказателно постановление (НП) № 26-0000020/04.03.2026г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл. 2 ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177 ал.3 т.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно - издадено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Излагат се подробни доводи и съображения.

Поддържа се, че НП било издадено от некомпетентен/ неоправомощен/ орган в нарушение на чл.177 ал.3 т.1 вр.чл.167 ал.3 пр.2 и чл.167а ал.5 ЗДвП.

Излага се, че при установяване и констатиране на масата на ПС и поосовото натоварване проверяващите били длъжни да използват технически средства отговарящи на изискванията на ЗИ, а не само документи какъвто бил конкретния случай.

Предвиденото наказание според изложеното в жалбата противоречало на разпоредбите на чл.9а от Директива №1999/62/ЕО/ на Европейския парламент и съвета от 17.06.1999г., според който при налагане на административни наказания следва да се спазва принципа на пропорционалност,който не допускал система от наказания която предвижда фиксирана глоба за всички нарушения, независимо от характера и тежестта им.

Иска се отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски.

1

В с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, така както е подадена. Развива и допълнителни съображения за незаконосъобразност на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. С придружителното писмо, с което изпраща преписката оспорва жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 00503/13.02.2026г.,за това, че на 13.02.2026 г., около 13.13.35 часа, на път II 15, м.“Дери вол“, км 140+112, посока гр.*****, жалбоподателят управлява МПС с две оси, марка *****, с peг. № ***** от категория N 3 с прикачено към него ремарке ***** с рег.№ ***** от категория 04, като извършва обществен превоз на товари на територията на РБългария по маршрут гр.София до с.Бели Извор, видно от пътен лист N0044148, товарителница N 0574333/13.02.2026г. и експедиционна бележка N 33511001035, като при проверката е установено, че ППС е с маса, която надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата отворени за обществено ползванеМПС с две оси с полуремарке с три и повече оси – над 40 тона. Водачът извършва превоз на трошен бетон като брутното тегло на МПС с две оси и полуремарке с три оси плюс товара са 42680 кг, с 2680 кг. над допустимото за територията на РБългария. Водачът не представя документ от компетентни органи, позволяващ това претоварване, съгласно изискванията на ЗДвП и Н-ба № 11/2001г. В АУАН е посочено и място на нарушението – маршрут 17, път Е79, Железен мост, км 140 плюс 112, както и координати на нарушението Според чл.139 ал.1 т.2 пр.2 ЗДвП „Движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с маса,която не надвишава нормите установени от м-ра на МРРБ ..“.

Отразено е в акта, че констатациите в него са изведени на база представените от водача документи,цитирани по-горе,както и,че липсва разрешително за претоварването на ППС-то.

Съгласно чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Н-ба № 11/2001г. допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване за съчленени ППС с пет,шест и повече оси – МПС с две оси и полуремарке с 3 оси, какъвто е конкретния случай е 40 т.

От отразено в акта,е видно,според посочените параметри на превозното средство,че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за 2 движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Липсват данни,не се и навеждат доводи за издадено разрешително за движение на ППС по чл.8 ал.2 от Н-бата от администрацията, управляваща пътя (АПИ).

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,връчен му е лично ,и същият го е подписал, и не е правил възражения по него .

В законоустановения срок по чл.44 ал.1 ЗАНН също не са постъпили възражения от нарушителя.

При така описаното словестно нарушение,отразено е в акта,че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 ЗДвП вр.чл. 6, ал. 1 т-3 б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

След това било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка като в акта, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. на чл.139 ал.1 т.2 предл.2 ЗДвП вр.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177 ал.3 т.1 ЗДвП , на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: НП № 26-0000020/04.03.2026г. , АУАН № 00503/13.02.2026г.

., заповед №РД-08-197/29.02.2024г., копие от пътен лист, товарителница и експедиционна бележка, пълномощни.

Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В хода на делото са събирани и гласни доказателства. Според св. Т.Г. – актосъставител и К.К.-свидетел на нарушението, жалбоподателят бил спрян за проверка. Управлявал ППС с 5 оси. По документи констатирали отразеното в акта превишение на максимално допустимите норми по Н-ба № 11/2001г. на МРРБ на масата на ППС, при което съставили АУАН, който връчили на нарушителя, който не правил възражения. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления.

Същите са незаинтересован от изхода на делото и показания,които се подкрепят и от писмените доказателства. добросъвестно депозираха

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите-НП, поради което се явява процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН формално е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа 3 предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.Налице е редовна процедура по връчване и на двата акта. АУАН и НП формално са редовни от външна страна и съдържат задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН.Същите са издадени от оправомощени и компетентни органи, при което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока. Териториалната и функционална компетентност на служителите на ИА“АА“ е предвидена в разпоредбата на чл.166 ал.1 т.1 и т.8 ЗДвП,редакция към момента на извършване на нарушението вр.чл189 ал.1 и 12 ЗДвП.С изменението на чл.166 с д.в.бр.64/25г. и създаването на нова ал.8,в сила от 07.05.2026г.всякакво съмнение в тази насока е премахнато.

Независимо от изложеното, според настоящия състав НП се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения, които са съществени, поради което НП подлежи на отмяна.

Според настоящия състав разпоредбите на Наредба 11/30.07.2001 г. са относими към движението на тежки и извънгабаритни ППС. Наредбата е издадена на основание чл. 139 от ЗДвП и съгласно разпоредбите й, административнонаказателната отговорност на водача би могла да бъде ангажирана на основание чл. 177 ал. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДвП.

При издаване на АУАН и НП , обаче, са допуснати, както се изложи съществени процесуални нарушения,които опорочават административно наказателната процедура.

При издаване на АУАН според настоящия състав е нарушен чл.42 ал.1 т.3 ЗАНН- не е описано достатъчно точно, ясно конкретно и коректно мястото на извършеното нарушение.

В началото на АУАН е отразено, че нарушението е извършено на път II 15 м., а като място е отразен път Е 79. Не е посочено каква е връзката и съотношението между двата пътя. Не е посочено населеното място, а само местност – и то един път като „Дери вол“, а след това като „Железен мост“. Неточното посочване на мястото на извършване на нарушението винаги е грубо процесуално нарушение, което злепоставя интересите на нарушителя и правото му на защита. Същото се отнася и за издаденото НП, което възпроизвежда АУАН с което е нарушен и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.Отделно от това НП е в противоречие с отразеното в АУАН,тъй като в него се сочи само единият път и местност посочени в АУАН,което противоречие е друго самостоятелно основание за отмяна на НП.

И в АУАН и в НП е допуснато нарушение на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. И в акта и в НП при описание на нарушението е посочено, че жалб. управлява ППС с прикачено към него ремарке, а в следващите абзаци е посочено, че жалб. управлява ППС с прикачено към него полуремарке. Разминаването в това какво е прикачено е от значение за посочване на действителната правна квалификация на извършеното нарушение, която е по чл.139 ал.1 т.2 предл.2 ЗДвП вр.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,ако се касае за полуремарке и по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 ЗДВП вр.чл.6 ал.1 т.2 б.“а“ от Н-бата,ако се касае за ремарке.

По този начин актотьставителят е създал логическа празнина в административното 4 обвинение, която АНО не е попълнил при издаване на обжалваното НП, който пропуск би възпрепятствал съда да прецени правилна ли е дадената квалификация на административното нарушение и поставя нарушителя в невъзможност да възприеме в пълнота всички елементи от фактическия състав на вмененото му нарушение и от там адекватно да организира защитата си. Предвид същото обстоятелство, с НП на отделно основание е нарушен принципа заложен в чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН,което води и до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Останалите изложени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на НП съдът намира за неоснователни. Съдът счита, че въпреки че не е извършено нарочно измерване на масата на ППС, то на данните записани в приложените писмени документи, придружаващи конкретния превоз следва да се даде вяра, тъй като отразените в тях данни за масата на ППС, се явяват годно доказателство с обвързваща съда и материална доказателствена сила, тъй като съдържат неизгодни за нарушителя факти. Същите са съставена за същия ден, за същото МПС,съдържат и подпис на нарушителя ,и не са оспорени. Не е постъпило възражение срещу достоверността им при съставяне на АУАН, нито и по-късно, вкл.и в с.з.,така че не може да се приеме, че твърденията изложени в жалбата за невярно документиране намират опора в доказателствата.