Решение № 1409 от 30.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. Варна, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100502222 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д. З. К., чрез адв. Б., срещу Решение №3250/11.10.2023 г., постановено по гр. д.

№9662/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е уважена молба от Н. М. М. за постановяване на мерки за защита срещу жалбоподателя, като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, и е осъден да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на РС– Варна глоба в размер на 200 лв., на осн. чл.

5, ал. 4 ЗЗДН.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят Д.

З. К. твърди, че първоинстанционният съд е изградил мотивите си едностранчиво, като е кредитирал единствено показанията на водените от молителя свидетели, но не е обсъдил голяма част от изложените от 1 жалбоподателя доводи и показанията на ангажираните от нея свидетели.

Счита, че е допуснато грубо процесуално нарушение при постановяване на решението поради неспазване на чл. 15, ал. 7 ЗЗДН. Поддържа, че телефонните обаждания на 27.06.2023 г. не представлявали акт на домашно насилие, а нормална житейска ситуация. Същите нямали системен характер.

Разговорите между жалбоподателя и молителя били относно детето им, затова не се касаело за психически тормоз. В решението не било отбелязано кои искания на молителя се уважават и кои се отхвърлят, както и от какво точно домашно насилие следвало да се въздържа жалбоподателя. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което молбата да бъде отхвърлена изцяло, а издадената заповед за защита - отменена. Претендира разноски. Не релевира доказателствени искания.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило възражение от въззиваемия Н.

М. М., чрез адв. Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.

Релевира доказателствено искане да бъде изискана справка относно съдимостта на разпитания свидетел Д.К..

На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на молба, подадена от Н. М. М., ЕГН **********, чрез адв. Н., с която се иска налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Д. З. К., ЕГН **********.

В молбата молителят Н. М. М. излага, че до м. юни 2021 г. е бил във фактическо съпружеско съжителство с Д. З. К.. През 2020 г. двамата станали родители на едно дете. След раздялата К. започнала да упражнява ежедневен психически тормоз спрямо него, като му звъняла всеки ден по телефона. Ако той не вдигнел телефона, обажданията били 10-20, понякога над 40, дневно.

Когато разговаряли по телефона, тя отправяла обиди и заплахи, че ще го 2 лиши от право да се среща със сина си. Злепоставяла го пред колегите му, ходела на работното му място и се опитвала да го провокира. На 27.06.2023 г. около 9 ч. сутринта тя отправила закани в разговор по телефона, че ще го лиши от възможността да вижда сина си М., ако продължавал да го води в дома, в който живеел заедно с майка си, като му обяснявала на висок тон, че трябва да си наеме квартира, в която да живее сам. След като й затворил, в рамките на половин час последвали 20 неприети повиквания. Около 10.30 ч на същия ден К. посетила автомивката, на която бил управител, находяща се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител" №166, и пред служител на фирмата започнала да отправя закани, че ако молителят не се свърже с нея по телефона, повече няма да вижда сина си и ще го лиши от родителски права, като в присъствие на служителя провела по нейни думи разговор с адвоката си за изготвяне на жалба срещу молителя. На 04.07.2023 г. ответницата обикаляла около дома, в който живеел и започнала да му звъни по телефона.

След няколко неприети повиквания, вдигнал телефона, а тя започнала да му крещи: „спри да простираш на терасата дрехите на курвите си", като слушател на разговора бил негов колега. На 15.07.2023 г. следобед в присъствието на сина му М. започнала да го обижда с думите „глупак", „ отивай при курвите си" , при което детето много се разстроило и започнало да плаче.

В предоставения срок е постъпило становище от ответника Д. З. К., с което оспорва молбата като неоснователна. Не оспорва, че с молителя са родители на малолетно дете и че от 2021 г. двамата са във фактическа раздяла. Оспорва изложените в молбата твърдения за психически тормоз.

Твърди, че тя е била подложена на физическо и психическо домашно насилие по време на фактическото им съжителство, но от страх не потърсила защита.

Не оспорва, че му е звъняла на посочените в молбата дати, но възразява срещу причините и съдържанието на разговорите. Твърди, че на 27.06.2023 г. се обадила на молителя, за да вземе детето в дните, в които то следвало да бъде взето от него, но той отказал и затворил телефона, затова тя му звъняла няколко пъти. По време на разговора му казала, че вече няма да му разрешава да взима детето извън дните, определени в съдебното споразумение, постигнато между тях, а не както досега – когато поиска. Когато разбрала, че той се обадил на майка й, като отправял заплахи по адрес на ответницата и крещял, ответницата отишла до автомивката, в която той работел, но той не бил там и тя помолила служителите да му предадат да не вдига скандали на 3 майка й и че ще вижда детето само в дните, относно които са се споразумели.

Твърди, че с молителя провели на 04.07.2023 г. разговор, след като няколко пъти той не вдигал телефона, за да вземе детето за лятото според споразумението. Оспорва на 15.07.2023 г. да се е срещала с молителя и да го е обиждала в присъствието на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщена е по делото декларация от молителя за извършено спрямо него насилие, в която се съдържат твърдения, идентични на описаните в молбата.

Не е спорно между страните по делото, че са се намирали във фактическо съжителство и имат общо дете.

От изисканата справка за съдимост за Д. З. К. се установява, че към 01.08.2023 г. лицето не е осъждано.

Видно от писмо от 08.08.2023 г. от Първо РУ на ОД на МВР – Варна, няма подадени сигнали и жалби за домашно насилие от Д. З. К. срещу Н. М.

М..

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водени от молителя свидетели.

От показанията на свидетеля Г.Н.Л. се установява, че с Н. се познавали от двадесет години, работели заедно и били почти всеки ден заедно. Н. и Д. са живеели заедно без брак до преди две години и половина - три и имали дете.

Сутринта на 27.06.2023 г. пътувал в автомобила с Н., когато Д. казала на последния, че повече няма да му дава детето, защото го водел при майка си, а трябвало да си намери квартира, в която да го води. Същият ден позвъняванията били над 15-20 на брой. На 04.07.2023 г. свидетелят и Н. били навън, когато Д. се обадила на Н. по телефона и му казала, че простира на своите леки жени дрехите на терасата. Постоянно се карали и нагрубявали. Д. се обаждала по 20, 30, 50, 100 пъти и телефонът не спирал да звъни. Н. се изнервял, ставал агресивен и разстроен, хвърлял и чупел телефони. Докато работи на обект, Н. не отговарял на телефонни обаждания или вдигал на 4 десетия път, а Д. продължавала пак да звъни по двадесет пъти. Основните разговори били за техните отношения, малка част от разговорите били за детето.

От показанията на свидетеля Ив.Д.В. се установява, че с Н. работели заедно от 10-12 г. Н. и Д. са живеели заедно без брак до преди около две години и имали дете. Сутринта към 10 ч. на 26.06. / 27.06. Д. отишла до автомивки на самообслужване на „Цар Освободител“, където работели свидетелят и Н., и търсела последният, защото не могла да се свърже с него по телефона. Н. не отговарял на обажданията й, защото били постоянни - по 20, 30, 50, 100 пъти. Свидетелят й казал, че Н. го няма, обадил му се и му казал, че няма смисъл да идва, за да избегнат скандал. През това време тя говорила по телефона с някого за права и Н. да не вижда детето. Д. останала да чака Н. около час, като през това време постоянно му звъняла. През периода м. юни – август имало постоянни позвънявания от Д..

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водени от ответницата свидетели.

От показанията на свидетеля М.Д.М., майка на ответницата, се установява, че Н. и Д. са живеели заедно в дома им в продължение на две години. Когато синът на двама им бил на 11 месеца, Н. се изнесъл. Оттогава минали две години и два-три месеца. На 27.06.2023 г. свидетелят била на работа, когато получила обаждане от Н.. Той бил афектиран, защото Д. му се обадила в 7:30-8:00 ч.и за пореден път се били скарали и заплашил, че ще счупи краката на дъщеря й и ще я пребие. Свидетелката се притеснила и веднага се обадила на дъщеря си да си оправят отношенията с Н.. Следобед получила обаждане от него, че са се разбрали. През периода юни – юли не е присъствала на разговори или кавги между тях. Не е присъствала на обаждания. В този период двамата се карали по телефона, защото детето искало да се обажда на баща си. Д. разрешавала на детето да се обажда на баща си, но когато той не вдигнел телефона, тя започвала да му звъни, защото детето искалo да го чуе. След всеки скандал Н. й звънял, за да й каже, че са се скарали с дъщеря й. Обаждал й се е, за да накара Д. да спре да търси контакт с него, в дните, които не са определени със споразумението. Н. живеел с майка си и водел детето при нея.

От показанията на свидетеля Д.З.К., брат на ответницата, се установява, 5 че Н. живял с Д. на втория етаж от къщата в периода около 2017 г. до преди година и половина – две. Между Д. и Н. имало многобройни скандали, като след раздялата те касаели основно детето. На 27.06. имало скандал между Д. и Н.. По молба на майка си, която след поредни заплахи и закани от страна на Н. я помолила да отиде на място и двамата да се разберат, Д. търсила Н. на работното му място.

Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и срещу правен субект от кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото съдът е сезиран на 27.07.2023 г., а най – ранният твърдян акт на домашно насилие е бил осъществен на 27.06.2023 г., поради което производството е допустимо.

Съгласно легалната дефиниция, залегнала в чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В конкретния случай, страните не спорят, а и се установява от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, че са били във фактическо съпружеско съжителство.