Решение № 71 от 16.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Добрич, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Атанас М. Каменски

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Детелина Вл. Михова в присъствието на прокурора М. Ат. Л. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263200600151 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на гл.XXI от НПК, въз основа на депозирана чрез защитник жалба срещу присъда №10/11.02.2026г. по н.о.х.д. №791/2024г. на РС-гр.Добрич. С поднадзорния акт първостепенният съд е признал П. С. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във в-ка с чл.194, ал.1 от НК, за което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Жалбоподателят е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по т.2 от чл.195, ал.1 от НК и досежно размера на нанесената щета.

По същество с жалбата се оспорва законосъобразносттаматериална и процесуална, както и обосноваността на атакувания акт.

Доказателствени искания не са поставени. В хода на въззивните прения Х. претендира за отмяна на присъдата и признаването му за 1 невиновен в извършване на вмененото престъпление-поради недоказаност на обвинението, алтервативно-след прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за потвърждаване на първостепенния акт.

След като обсъди и прецени становищата и доводите на страните, в рамките на правомощията по чл.314 от НПК, настоящият състав провери изцяло преюдициалните актове и действия по делото.

При постановяване на атакуваната присъда районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 03.04.2023г. около 17:00 часа, подсъдимият пътувал от с.Р. к ъ м дома си в гр.Г.Т. , управлявайки товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с ДК№*******, собственост на трето лице. Преминавайки през с.К. навлязъл по улица „Първа“, като забелязал, че в имот под №.. се намира полуразрушена и явно запусната постройка, покрита с листи ламарина. Х. решил да вземе няколко от листите, част от които били паднали на земята. Макар и стара, ламарината изглеждала годна за използване, като подсъдимият пренесъл общо тринадесет листа, които натоварил в задния отсек на автомобила, след което потеглил към гр.Г.Т..

Очевидец на извършеното станал И. Р.-б р ат о вч е д на собствениците Т. и Й. В.и. Свидетелят ги уведомил за случилото се, като бил сезиран и полицейския инспектор, отговарящ за село К.. На входа на гр.Г.Т. били изпратени полицаите В.М. и Ж. Ж., уведомени за извършеното и характеристиките на използваното за това превозно средство. Около 17:40 часа двамата спрели Х., като при извършената проверка забелязали, че в товарния отсек има листи поцинкована ламарина. Подсъдимият бил придружен до сградата на Районното управление, където след проверка бил съставен протокол. На място пристигнал и Т. В., придружаван от свидетеля С. С.. Гражданинът потвърдил, че намиращите се в автомобила на подсъдимия листи 2 ламарина са именно тези, взети от неговия имот в с.Красен. С протокол за доброволно предаване П. Х. предоставил въпросните тринадесет броя листи поцинкована ламарина, пояснявайки, че ги е взел от изоставен двор в с.К.. Вещите били върнати на Т. В. срещу разписка, с л е д което същият ги превозил до ППК „Й. Й.“-с.И., оставяйки ги в двора на кооперацията.

Много по-късно бил извършен оглед на местопроизшествието и оглед на веществени доказателства, придружени от фотоалбуми, след което и възлагане на вещите за отговорно пазене на Т. В..

Според заключението на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното следствие експертиза, стойността на 13бр. поцинкована ламарина с размери 200/100см/0,8 мм, към 03.04.2023г. е възлизала на 83,75 евро.

Така установената от първата инстанция фактическа обстановка се кредитира изцяло и от настоящия състав. Същата се гради върху показанията на Т. В., Й. В. и С. С., показанията полицейските служители И. Р., В.М. и Ж. Ж., приложените писмени доказателства, изготвеното в съдебно заседание експертно заключение, а отчасти и от обясненията на подсъдимия:

Съдът изрично е констатирал наличието на противоречие в показанията на втория и третия свидетел, свързано със съхраняването на върнатите на собственика вещи, като е преодолял същото по реда на чл.281, ал.51 във в-ка с ал.1, т.1 от НПК. В крайна сметка пред съдебен състан Т. В. и С. С. изрично са потвърдили, че процесните ламарини са били транспортирани от тях именно до кооперацията в с.И. като това обстоятелство се потвърждава и от факта, че именно там вещите са били оставени на отговорно пазене с протокол от 10.07.2023г. В този аспект възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Обсъждайки обясненията на подсъдимия съдът правилно е отчел, че се касае за преди всичко за упражняване на предоставено от закона 3 средство з а защита. В случая, макар да не оспорва авторството на деянието, тезата на Х. цели да внуши липсата на представа за упражнявана от трето лице фактическа власт върху взетите вещи, негодност за употреба по предназначение на отнетото, респективнооспорване на обема и стойността на процесните вещи. В тази връзка е направен изчерпателен и обстоен анализ на приобщената доказателствена съвкупност, довел от обосновано поставяне под съмнение на резултатите от извършения оглед на местопроизшествието и този за оглед на веществените доказателства, както и на изготвените на досъдебното производство оценъчни експертизи. Въз основа на изрично съпоставяне на отразените в писмените доказателства данни и показанията на свидетелите в процеса, районният съд обосновано е приел, че предмет на процесното деяние са всъщност 13бр. листи поцинкована ламарина с размери 200см/100см/0,8мм, чиято стойност към 03.04.2023г. е възлизала на 83,75 евро, а не инкриминираните от обвинението тринадесет листа 200см/110см, оценявани на 107,48 евро. В тази връзка не се констатира твърдяното от защитата нарушение, свързано с оценката на доказателствения материал и процеса на формиране на вътрешното убеждение. В случая първата инстанция изрично е съобразила правилото по чл.14, ал.2 от НПК, полагайки дължимите усилия за установяване на обективната инстина.

Относно приложението на материалния закон:

На 03.04.2023 г., в с.К., общ.Г.Т., от двора на къща, находяща се на ул.„П.“ №53, чрез използване на МПС-„Ситроен Джъмпер“ с ДК№*******, собственост на трето лице, подсъдимият е отнел чужди движими вещи-тринадесет листа поцинкована ламарина с размери 200см на 100см, на стойност 83,75 евро, от владението на Т. В. и Й.

В.-двамата от гр. Б., без тяхно съгласие. Налице е пряк умисълнезависимо от съС.ието на постройката и на прилежащия двор, деецът е съзнавал, че се касае за материали от сграда, построена в населено 4 място и собственост на неизвестно трето лице, което, макар по някаква причина не е положило очакваните грижи за поддръжката и опазването на имуществото си, не е загубило фактическата и правна власт над същите. Без предварително дадено съгласие от владеещия имуществото, в частност без дори да е търсил информация от околните, Х. съзнателно е отнел процесните вещи с намерение противозаконно да присвои отнетото. В тази връзка законосъобразно и обосновано районният съд е квалифицирал извършеното като престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във в-ка с чл.194, ал.1 от НК, като е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по т.2 от чл.195, ал.1 от НК и досежно размера на нанесената щета. Настоящият състав изцяло споделя и съображенията на първата инстанция и относно основанията за определянето на извършеното к а т о „маловажен случай“ или оценяването на обществената опасност на деянието като несъществуваща или явно незначителна. От една страна приложението на чл.93, т.9 от НК е изрично изключено в хипотезата по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК. От друга страна следва да се отчете, че подсъдимият е бивш служител на ГД“Гранична полиция“, за отнемането е използван чужд товарен автомобил, деянието е разкрито по случайност-след подаден сигнал от очевидец на кражбата, а деецът е спрян на значително разС.ие от местопрестъплението, поради което липсват каквито и да било основания да бъде неглижирана обобществената опасност на извършеното с последиците по чл.9, ал.2 от НК.

По отношение на санкцията-при индивидуализиране на наказанието първостепенният съд е подложил на внимателен и обстоен анализ всички релевантни за отговорността обстоятелства.

Като съществени са отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене и липсата на предходни или последващи противообществени прояви, а като изключително 5 обстоятелство-ниската стойност на предмета на престъплението. В съчетание с невисоката обществена опасност на извършеното и на самия деец, изтъкнатите обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 от НК, доколкото и минималното предвидено от разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК наказание действително се явява несъразмерно тежко и несъответно.

Следващото се лишаване от свобода е правилно определено в размера на специалния минимум от три месеца. При наличието на формалноправните предпоставки по чл.66 от НК, преди всичко с оглед възрастта и семейното положение на дееца, както и фактическата липса на щети, обосновано е допуснато отлагане на изпълнението с установяването на изпитателен срок от три години.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав намери подадената от името на подсъдимия жалба за неоснователна.

Поднадзорната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, липсват други основания за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът РЕШИ:

Потвърждава изцяло присъда №10/11.02.2026г. по н.о.х.д.

№791/2024г. на РС-гр.Добрич.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6