Решение № 1208 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. С., 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110119744 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „А. Б. Б.“ ЕООД срещу Б. С. Д. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 988,52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №... от 27.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.06.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 469,56 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 27.07.2017г. до 10.08.2019г.; сумата от 1 306,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.07.2017г. до 31.05.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2024г. по ч. гр. д. №34770/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.

Излагат се твърдения, че на 27.07.2017г. ответникът сключил с „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит №... по реда на ЗПФУР, като съгласно постигнатите условия получил сумата от 1 988,52 лева и поел задължение да върне предоставената парична сума чрез заплащането на една погасителна вноска в размер от 1 988,52 лева в срок до 10.08.2019г. съгласно приложения погасителен план. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41,24% и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Съгласно чл.

2, Раздел Х от приложимите общи условия към договора при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът следвало да заплати мораторна лихва в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. На 27.07.2017г. ответникът сключил с дружеството „А. Т. ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който „А. Т. ЕООД се задължило за сключи договор с „К.“ ЕАД. На 27.07.2017г. „А.

Т. ЕООД сключило с „К.“ ЕАД договор за поръчителство, като съгласно предвидените условия в договора „А. Т. ЕООД се задължило да отговаря пред кредитодателя „К.“ ЕАД солидарно с ответника за всички задължение по договора за потребителски кредит, както и да погаси всички изискуеми задължения на кредитополучателя при поискване от кредитодателя. Ищецът посочва, че ответникът не изпълнил поетите задължения по договор за кредит, вследствие на което на 18.02.2021г. „К.“ ЕАД отправил покана към „А. Т. ЕООД да заплати всички изискуеми задължения на ответника по договор за кредит. На 18.02.2021г. дружеството-поръчител уведомило ответника за получената покана, като го информирало за всички дължими суми и предстоящото плащане. На 23.02.2021г. „А. Т. ЕООД погасило 1 дължимите от ответника суми по договора за кредит, като с извършване на плащанията на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021г. дружеството уведомило ответника за извършеното плащане. По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., сключен между „А. Т.

ЕООД, в качеството на цедент, и ищцовото дружество, в качеството на цесионер, вземанията към ответника по процесния договор били прехвърлени на ищцовото дружество.

Ответникът бил уведомен за извършената цесия. Ищецът посочва, че ответникът не е изпълнил в срок поетите задължения по договора за потребителски кредит. Въз основа на така изложените твърдения моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 1 988,52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.06.2024 г., до окончателното плащане; сумата от 469,56 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 27.07.2017г. до 10.08.2019г.; сумата от 1 306,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.07.2017г. до 31.05.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2024г. по ч. гр. д. №34770/2024г. по описа на СРС, 36-и състав. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство, както и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. С. Д. не е депозирал отговор на исковата молба.

В депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между него и ищцовото дружество. Ответникът заявява, че не е надлежно уведомен за сключения договор за цесия, съгласно който ищецът е придобил вземания срещу него. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 34770/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав се установява, че на 07.06.2024 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в негова полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 26.06.2024 г. Ответникът Б. С. Д. е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, в което е оспорил дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. След дадени указания по реда на чл. 415 ГПК в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2024 г. Въз основа на така изложеното съдът намира, че исковете са допустими.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: възникването на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит №... от 27.07.2017г. между „К.“ ЕАД и ответника при посочените договорни условия, усвояване на предоставената в заем парична сума от ответника и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита; възникнало договорно правоотношение по сключен договор за поръчителство от 27.07.2017г. между „А. Т.

ЕООД и „К.“ ЕАД, съгласно който „А. Т. ЕООД се задължило да отговаря пред кредитодателя солидарно с ответника за всички задължение по договора за потребителски кредит, факта на извършено погасяване от поръчителя „А. Т. ЕООД на задълженията на ответника по договора за кредит, факта на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. между „А. Т. ЕООД и ищеца, с предмет вземанията на „А. Т. ЕООД срещу ответника във връзка с погасяване на задълженията на ответника по процесния договор за кредит, извършено надлежно уведомяване на ответника за сключения договор за цесия.

В случая от приетите писмени доказателства по делото – договор за потребителски кредит №.../27.07.2017г., ведно с Приложение № 1 към него, се установява възникването на договорно правоотношение между „К.“ ЕАД и ответника по договор за потребителски кредит при следните условия: предоставена заемна сума 2 от 1 988,52 лева, срок на договора – 1 месец, брой погасителни вноски – 1 погасителна вноска; договорна лихва – 24%, годишен процент на разходите – 21,24 %.

От представената от ищеца справка-извлечение от системата на „К.“ ЕАД се установяват извършени счетоводни записи от 27.07.2017г. за вземания за главница в размер от 1988, 52 лева срещу Б. С. Д. По делото не са представени разписки за извършени плащания към ответника Б. Д., съответно платежни документи, относими към установяване на усвояване на заемната сума от ответника в качеството му на кредитополучател съобразно предвидените начини в т.VI от Общите условия за предоставяне на кредити на „К.“ АД.

При липсата на представени доказателства за усвояване на предоставената парична сума по сключения договор за потребителски кредит между „К.“ ЕАД и ответника Б. Д. съдът приема, че между кредитодателя и ответника не е възникнало облигационно правоотношение предвид реалния характер на заемната сделка. От тук следва, че не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение по кредитната сделка от страна на кредитополучателя, следователно за поръчителя „А. Т. ЕООД не е възникнало задължение за погасяване на задълженията на ответника по договора за кредит при условията на солидарност.

На следващо място ищецът се легитимира като носител на процесните вземания по договора за кредит при твърдения, че те са му били прехвърлени с договор за цесия от поръчителя „А. Т. ЕООД, който е платил задълженията на ответника и е встъпил в правата на кредитора, а ответникът оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество.

В случая страните не спорят, а представените писмени доказателства по делото се установява, че в изпълнение на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит ответникът е сключил с „А. Т. ЕООД Договор от 27.07.2017 г. за предоставяне на поръчителство, с който посоченото дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ АД, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им, срещу което потребителят се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение.

Липсва спор по делото, а и от представения договор за поръчителство от 27.07.2017г. се установява, че „А. Т. ЕООД е изпълнило задължението си към Б. С. Д. по Договор от 27.07.2017 г. за предоставяне на поръчителство, като на същата дата е сключило Договор за поръчителство с „К.“ АД. С последния „А. Т. ЕООД се е задължило като поръчител да отговаря пред „К.“ АД /като кредитор по договор за потребителски кредит с Б. С. Д./ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им. Следователно по силата на съглашението е предоставено лично обезпечение от „А. Т. ЕООД – поръчителство спрямо поетите от кредитополучателя задължения към „К.“ АД.

Отчитайки основанието, на което ищецът претендира процесните вземания, съдът с Определение № 37025/16.09.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният по делото проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е указал на ищеца, че носи тежестта да установи плащане от „А. Т. ЕООД на задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № №.../27.07.2017г., както и че не сочи доказателства за това обстоятелство.

С молба с вх. № ....27.10.2025 г. ищецът е представил писмени доказателства, които съдът не кредитира като достатъчно убедителни. Представената справка за движение на счетоводни сметки на „А. Т. ЕООД е изготвена едностранно от дружеството и съдържа счетоводни записи относно вземанията на дружеството по отношение на ответника. Представените данни са неконкретизирани, доколкото не се сочи основанието за възникване на вземането за посочената сума от 3 057,93 лева, а данните не са придружени с платежни документи, отразяващи извършени плащания за погасяване на дълга на ответника. Така представената справка съставлява частен документ и обективира единствено изявление на „А. Т. ЕООД за наличието на 3 вземания срещу ответника, но не може да послужи като достатъчно убедително доказателство за извършеното плащане от поръчителя за погасяване на задълженията на ответника по договора за потребителски кредит, откъдето да произтича правото на поръчителя да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор по смисъла на чл.

143 ЗЗД.

Доколкото от една страна ищецът основава претенциите си на твърдения за погасяване на задълженията на ответника по договор за потребителски кредит сключен с „К.“ АД от поръчителя „А. Т. ЕООД поради допуснато договорно неизпълнение от ответника, а от друга страна сочи като правопораждащ факт сключен договор за цесия с поръчителя „А. Т. ЕООД, се налага извод, че ищецът – цесионер не е материалноправно легитимиран да претендира процесните вземания, щом между кредитодателя и ответника не е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, а от друга страна цедентът не е бил техен носител.