Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 15.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1893/2019
Вид
Решение № 16
Подписан
15.01.2020
Състав
ВЕСЕЛА ИВАНОВА ЕВСТАТИЕВА, ЕЛЕНА ЙОРДАНОВА ЗАХОВА, ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА СЪБЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.309 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.316 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.107 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.109 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.269 ал.3 т.4 б.А · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 287 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.301 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Пловдив, 15.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА с участието на прокурор ИВАН СПИРОВ при

Окръжна прокуратура - Пловдив и съдебен секретар ИНА ЗЯПКОВА, след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 1893 / 2019г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура – гр.Пловдив срещу присъда от 20.06.2019г., постановена по НОХД № 1555/2018г. по описа на Пловдивски районен съд.

С присъдата подсъдимата В.А.Ц. е призната за невинна и оправдана по обвиненията за извършени престъпления по чл.316 вр.чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК. За престъплението по чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е оправдана за това тя да е съставила документите, като деянието е преквалифицирано по чл.316 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и подс. В.Ц. е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева по чл.78а ал.1 от НК.

В протеста се прави оплакване, че атакуваната присъда е неправилна и съдът необосновано е оправдал подсъдимата. Прави се искане присъдата да бъде отменена в оправдателните й части и да бъде постановена нова, с която подс.Ц. да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатите й обвинения. Протестът се поддържа от представителя на ОП Пловдив в съдебно заседание пред въззивния съд с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Изразява се становище, че първоинстанционния съд, за да оправдае подсъдимата, не се е съобразил с наличните по делото доказателства или превратно ги е оценил, като прави самостоятелен анализ на доказателствените източници. Иска се осъждането й и определяне на общо наказание от осем месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок по чл.66 от НК.

На въззивното производство подсъдимата не се яви и същото протече по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.А от НПК, както е процедирал и районният съд. Подс.Ц. се представлява от упълномощен защитник – адв.В., която оспорва протеста. Желае атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Намира, че вменените на подзащитната й деяния, за които е била оправдана от първия съд, не могат да се подведат като осъществени престъпни състави за документни престъпления по НК, съзира редица нередности в счетоводната отчетност на дружеството, в което е работела подсъдимата.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната фактическа обстановка, която е възприел и първоинстанционният съд:

Подсъдимата В.Ц. след сключен договор № 6 - 31 от 25.06.2012 г. започнала работа в „Изи Асет

Мениджмънт“ АД, което било небанкова финансова институция със седалище в гр.

София и клонове в страната за отпускане на заеми на физически лица. По силата на договор № 92-12 от 18.05.2010 г. св.З.С.работела като личен финансов съветник към дружеството. И свидетелката и подсъдимата работели като кредитни консултанти към регионалния офис на *** - Пловдив Център и обслужвали територията на гр. К., гр. П., гр. С. и околностите им, където дружеството нямало открити офиси. Регионален мениджър на офис П. бил св.С.М., а св.И.П.заемал длъжността мениджър развитие. Последният имал задължение да набира кредитни консултанти за работа в дружеството, да ги обучава и да ги контролира при обслужването на заемите, отпускани от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В неговия екип били включени кредитните консултанти от гр. К. – З. С. и В.Ц., за които той отговорял. Впоследствие в екипа му бил включен и свид. А.Х..

През

2013год. процесът по отпускането на заеми от „Изи Асет Мениджмънт“ АД стартирал след осъществен контакт между даден клиент и представител на дружеството - съответния кредитен консултант. Договорите за парични заеми се сключвали с клиента от страна на дружеството „Изи Асет Мениджмънт“ АД, представлявано от съответния изпълнителен директор, но чрез търговски пълномощник - кредитния консултант, който се подписвал в договора, без да има качеството на търговски пълномощник по смисъла на Търговския закон. Кредитните консултанти нямали специално разработени длъжностни характеристики. Правата и задълженията им били подробно разписани в договорите за поръчка, изработка и реклама, които дружеството сключвало с тях.

Те представлявали граждански договори, по силата на които се вменявали съответните права и задължения на кредитните консултанти. В тях били уредени и условията и редът за определяне размерите на възнагражденията им. Тъй като последните се определяли като процент от събраните вноски по кредити, отпуснати с тяхното посредничество, политиката на дружеството била насочена към стимулация на консултантите за набиране на повече клиенти.

Когато даден клиент прояви желание да кандидатства за отпускане на паричен заем, се оформяло „Предложение за сключване на паричен заем“, представляващо готов формуляр, попълван от кредитния консултант. В него се вписвали лични данни на клиента, параметри на заема - искана сума, срок за погасяване, размер на погасителните вноски. Вписвали и данни за трето лице за контакт, което не било поръчител по смисъла на закона, а можело да бъде близък, роднина, съпруг или колега на клиента. В „Предложението за сключване на паричен заем“, кредитният консултант давал личното си писмено становище за одобрение или неодобрение на кредита. Същият бил длъжен да информира съответния регионален център на дружеството за наличието на потенциален клиент, като това можело да стане по телефона или лично да бъде представено предложението и завереното копие на личната карта в офиса, както и чрез съответния мениджър развитие. След това тази информация се разглеждала от кредитен съвет към кредитния отдел на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в централното управление на дружеството в гр. София. Там се взимало решение за разрешаването или неодобрението на кредита. Това решение се свеждало до знанието на клиента посредством телефонно обаждане от касиера на съответния регионален офис или от кредитния консултант, осъществил контакта с клиента и се случвало в рамките на 24 часа. В случай че бил одобрен кредит в размер по-малък от желания, се предлагало на клиента да реши дали да го получи или да го откаже. При отказ кредитът се отхвърлял, а в другия случай придобивал статут „Одобрен“ и ръководителят на съответния регионален център получавал разрешение да отпусне конкретната сума по него.

Документите, които се оформяли за сключване на договор за паричен заем, били Договор за паричен заем и Запис на заповед за отпуснатата сума, ведно с лихвите по нея.

Регионалният мениджър на офиса, към който бил разпределен съответният кредитен консултант, касиерът на офиса или съответният мениджър развитие предавали на кредитния консултант заемната сума, ведно с посочените документи. Парите по отпуснатия кредит се предавали на кредитния консултант срещу подпис в касовата книга на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, каквато се водела във всеки регионален офис на дружеството в страната и била озаглавена „Регистър на касови операции“ /вж. вещественото доказателство по делото/. Тя съдържала определен брой страници, напечатани и разграфени в табличен вид. Всяка поредна страница била за отделен работен ден, като съответната дата се попълвала с химикал в горния ляв ъгъл. На страницата на касовата книга от съответната дата се вписвал първо номерът на кредита - индивидуален кредитен номер, който се получавал щом даден кредит бъдел одобрен и който съвпадал с номера на съответния договор за паричен заем.

Следвали имената на клиента и сумата, която му била отпусната. За „получил сумата КК /Име и код/“ се вписвали име и фамилия на кредитния консултант, както и неговият индивидуален код. Всеки кредитен консултант имал определен вътрешнофирмен код, състоящ се от пет цифри, който получавал още при назначаването си. На подсъдимата В.Ц. бил определен код № 66927. Кредитният консултант бил длъжен да се подпише за „получил сумата“ в касовата книга, попълвана от касиера.

Като разписка за получаването на сумата по отпуснатия кредит от клиента служел самият договор за паричен заем, който се съставял в два екземпляра - за двете страни по него. От страна на дружеството договорът се подписвал или от кредитния консултант, или от касиера, който му бил предал парите. Ако клиентът се откажел от получаването на искания кредит по някаква причина, тогава кредитният консултант трябвало да върне в офиса връчената му сума.

Ако се стигнело до сключване на договор за паричен заем, тогава задължение на кредитния консултант било да събира вноските по изготвения погасителен план от клиента и да ги отчита в регионалния офис. Според предпочитанията на клиента, вноските се плащали в брой на кредитния консултант, безкасово - по банков път по сметка на дружеството или на каса в съответния регионален център. При плащане в брой лично на кредитния консултант последният бил длъжен да се подписва в документа, озаглавен „Погасителен план месечни погасителни вноски“, който документ се съхранявал от клиента и се представял за подпис на кредитния консултант при всяка вноска. Вноските можело да бъдат седмични и месечни. След получаването на сумата по съответната месечна вноска кредитният консултант бил длъжен да отчете парите в регионалния офис в рамките на деня или най-късно на следващия ден. Клиентът имал задължението да положи подписа си в кочана на кредитния консултант, наречен „Седмичен отчет на паричните постъпления“ (СОПП), в който фигурирали данните на клиента, номерът на кредита и сумата, която бил платил.

СОПП се предавали на кредитните консултанти като документи от кочан с двойно химизирани страници. Оригиналът оставал за архив и отчет в дружеството, а химизираният екземпляр бил за съответния кредитен консултант. На клиента не се предоставял СОПП, защото той разполагал с погасителен план за месечните си вноски, в който консултантът отразявал всяка направена вноска с полагане на подписа си. Когато кредитният консултант предавал парите по дадена вноска в брой на касиера на съответния офис, на регионалния мениджър /РМ/ или на Мениджър Развитие /МР/, това лице задължително се подписвало в СОПП за „Приел“. Възприета била и практиката регионалните мениджъри да обхождат лично консултантите, работещи в периферията на съответния регионален офис. Тогава кредитните консултанти се отчитали лично на тях със СОПП, а те /мениджърът развитие или регионалния мегниджър/ предоставяли СОПП в регионалния офис в случай, че предаването било станало извън него.

Свидетелят Р.С.живеел в гр. К., обл. П. и бил пенсионер по болест. За да си помага финансово, той стопанисвал търговски обект за пакетирани хранителни стоки и кафе в двора на дома му в гр. К., обл. П., на ул. *** Неговата съседка и приятелка свид. А.Д.знаела, че той се нуждае от паричен кредит за закупуване на стока за магазина и му помогнала да се свърже с подс. В.Ц. през есента на 2012г. Вследствие разговор с подсъдимата и разясняване на процедурата за кандидатстване и обслужване на кредита, свидетелят С. приел да кандидатства за заем в размер от 500 лева със срок на връщане от 6 месеца, по погасителен план с равни месечни вноски. Свидетелят бил одобрен за отпускане на кредит в размер на 500 лева. Така се стигнало до сключването на Договор за паричен заем - "Credit Pensioner" № 1693265/28.09.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - ЗАЕМОДАТЕЛ/ИЗПЪЛНИТЕЛ, чрез търговски пълномощник В.А.Ц. и Р.М.С. „ЗАЕМАТЕЛ/ВЪЗЛОЖИТЕЛ/“ за заемна сума в размер на 500 лева със срок на връщане - шест месеца, място на плащане - в дома и условия за издължаване - съгласно изготвения погасителен план /Приложение 1/ като неразделна част от договора. Свидетелят С. подписал и погасителния план, в който били фиксирани датите на дължимите ежемесечни погасителни вноски, както и запис на заповед, издаден от негово име в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 803.82 лева, за който документ подсъдимата Ц. не му споменала преди това. Тя му предала заемната сума от 500 лева в брой и оригинален екземпляр на погасителния план по кредита, за да го съхранява и да й го представя ежемесечно при плащане на погасителните вноски, за да се подписва, че ги получава от него в брой.