Решение № 15 от 21.04.2022, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Дряново, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20214220100397 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с Договор за кредит за текушо потребление от 05.12.2018 г. предоставили на ответника Х.М. М. сума в размер на 8600 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано о т датата на неговото усвояване. Ответникът се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на 20-то число от месеца. С договора било уговорено, че от датата на договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 5,95 % на година. Твърдят също, че уговорената с договора за кредит сума била усвоена на 16.05.2019г., като била преведена по разплащателната сметка на Я.Д.. Формата за действителност на договора за кредит била спазена, като същият бил подписан писмено и съдържал необходимите реквизити, въведени от Закона за потребителския кредит относно този вид договори.

Посочват, че в срока за издължаване на кредита била допусната забава при изпълнението на основното задължение на кредитополучателя да връща в определените с погасителния план срокове и размер на вноските. Съгласно извлечението от счетоводни книги до датата на изпращане на покана-уведомление за предсрочна изискуемост на кредита не били платени 3 броя месечни вноски от 20.06.2020 г. до 20.08.2020г. Неизпълнението продължило до датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изп. лист на 04.01.2021г.

1

Съгласно текста на чл. 18.2 от Общите условия към договора за кредит при допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до клиента на последния посочен от него адрес за кореспонденция. Поради допуснато забавяне над 90 дни кредиторът е изпратил Уведомление изх. № 0050-20-03387/ 14.09.2020 г. до кредитополучателя Х.М.. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 14.01.2021 г., при което подали на същата дата заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу двамата ответници. По Ч. гр. дело № 7/2020г. по описа на Районен съд Дряново били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Със заповед № 9/ 15.01.2021 г. районният съд разпоредил длъжника Х.М. да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми: 7593,08 лв. главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от 15.01.2021г. до окончателното й изплащане, 289,45 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2020 г.; 12,88 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2020 г.; както и направените разноски в заповедното производство.

На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените ни суми било образувано Изпълнително дело № 247/2021г. при ЧСИ Звезделина Василева, рег.№ 734 ОС Габрово. В хода на действията по уведомяване на длъжниците същите не са открити и издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК заповедният съд по ч. гр. дело № 7/2021г. им указал, че може да предявят настоящия установителен иск срещу ответника Х.М.. На основание чл. 415, ал. 2 ГПК и поради непогасяването на задълженията и към настоящия момент възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок.

Поради допусната забава в заплащането на сумите: 7593,08 лв. - главница по договор за кредит, заедно със законната лихва за непогасената главница за времето от 15.01.2021г. до окончателното й изплащане, 289,45 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2020 г.; 12,88 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2020 г. молят съда след като се убеди в основателността на иска, да приеме за установено, че ответника Х.М. дължи връщане н а „Банка ДСК“ АД на горепосочените суми, които са присъдени със заповедта за изпълнение и изп. лист по ч. гр. дело № 7/2021г. по описа на Pайонен съд Дряново.

Молят да им бъдат присъдени разноските по настоящото дело, включително юрисконсултско възнаграждение, като съдът се произнесе и относно сторените в заповедното производство разноски - платена държавна такса за подаване на заявление 157,91 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С допълнителна молба от 21.02.2022г. ищецът твърди, че поради допусната 2 техническа грешка в исковата молба моли исковете за лихва да се четат по следния начин : сумата 289,45 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2021 г. и сумата 12,88 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2021 г.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответниците адв. Р.Р. от АК – Габрово. В същия се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. На първо място не оспорват, че на 05.12.2018г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Х.М. М. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, с който ищещът отпуснал кредит на ответника в размер на 8600 лева. Договорът, погасителният план и ГПР, Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и Такси по кредити за текущо потребление били подписани от кредитополучателя, но в представената по делото преддоговорна информация липсвал подпис на кредитополучателя. Съгласно чл. 12 от договора с подписването му кредитополучателят заявил, че му била предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК с оглед вземане на информирано решение за сключването на договора. Въпреки това по делото липсвали доказателства Банката да е изпълнила задълженията си по чл. 5, ал. 1 - ал. 6 от ЗПК и потребителят да е получил стандартен европейски формуляр (СЕФ), изготвен съгласно ЗПК и той да е получил СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити на хартиен или друг траен носител съгласно Приложение 2 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването на чл. 5, ал. 7 от ЗПК да е представена в отделен документ към СЕФ и информация за свързаните с бенчмарка последици за ответника, въпреки че в Общите условия били описани начинът на олихвяване и разходите по кредита. Декларирането в индивидуалния договор от потребителя, че е получил преддоговорна информация, не удовлетворявала изискването на ЗПК и ЗЗП за предоставянето на предварителна преддоговорна информация на потребителя за вземането на информирано решение и за правото на преценка за икономическия ефект за него от сключването на договора (чл.

143. т. 18 от ЗЗП). Само по тази причина договорът бил недействителен на основания чл. 22 и чл. 24 от ЗПК. В случай, че настоящият състав сподели тезата за недействителност на процесния договор, следвало да се обсъди каква сума всъщност е усвоена от потребителя, респективно каква сума действително се дължи на кредитодателя. В този контекст от цялата дължима сума по главницата следвало да се приспаднат не само плащанията, насочени конкретно към нейното погасяване, но и плащанията за лихви, застрахователни премии, заемна такса и въобще всички плащания, направени от ответника по делото и различни от плащанията по главницата.

В тази връзка за наличието на неравноправни клаузи била допустима служебна проверка за наличието им и тя не била ограничена в рамките на депозирания отговор или с определен преклузивен срок.

На следващо място съгласно чл. 4 от Договора за текущо потребление кредитът 3 се усвоява чрез разплащателна сметка с титуляр ответникът, Х.М.. В исковата си молба ищецът твърдял, че „уговорената с договора сума била усвоена на 16/05/2019 г. като била преведена по разплащателна сметка на ответника Я.Д..". След като Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 14/01/2021 г., „при което на същата дата е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл 417 ГПК срещу двамата ответници." От приложения изпълнителен лист и Заповед № 9 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ било видно, че ответникът М. бил осъден да заплати исканите суми, без да се отчита от кого и как бил усвоен кредита и твърдението на ищеца, че е подал заявление по чл. 417 ГПК срещу двама ответници. По делото не са представени или приобщени никакви други доказателства. Претендираните 289,45 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2020 г. и 12,88 лв. лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2020 г., били недопустими, тъй като са за невъзможни периоди, а ако съдът приеме, че са допустими, били неоснователни на основание чл. 22 и чл. 24 от ЗПК, във връзка с чл. 143, т. 18 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, ведно с всички законни последици от това.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 7/ 2021г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Банка ДСК” АД, гр. София против ответника Х.М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 9/ 15.01.2021 г., като е разпоредено да заплати сумата 7593,08 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 289,45 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2021 г.; сумата 12,88 лв., представляваща лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020 г. до 13.01.2021 г., както и сумата 157,91 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение на осн ование чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ бр. 8/2017г.) във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С определение от 26.08.2021г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.

2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

Не е спорно по делото, че на 05.12.2018 г. между *** и ответника М., като длъжник, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който 4 дружеството отпуснало на ответника кредит в размер на 8600 лв. за срок от 120 месеца.

Договорено било, че кредита ще бъде усвоен еднократно в срок до 30 дни от датата на сключване на договора по разплащателна сметка на ответника. Бил определен годишен лихвен процент 5,95 % и ГПР 7,37 %.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил еднократно сумата от 8600 лв, която била преведена на 05.12.2018г. по банковата сметка, посочена в договора. За периода от 20.12.2018г. до 20.05.2020г. ответникът направил 17 плащания на обща стойност 1710,52 лв., с които били погасени 699,14 лв. лихва, 1008,34 лв. – главница и 3,04 лв. – санкционна лихва. Дължимите вноски от първа до седма и осемнадесета вноска били преведени в срок и в пълен размер. От осма до седемнадесета вноска били внесени със закъснение в пълен размер. След 20.07.2019г. погасителните вноски не били внасяни на падеж, а с погасяване на осемнадесета вноска спрели. Към 15.01.2021г. кредитополучателят не бил погасил седем вноски, като размерът на непогасената главница на просрочените погасителни вноски към датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 7/ 2021г. е 408,86 лв. Размерът на непогасената договорна лихва за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2021г. е 282,22 лв. Лихвената надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.05.2020г. до 13.01.2021г. е в размер на 12,88 лв. Лихвеният процент, с който се олихвявал кредита, бил променлив, като за периода от 15.07.2018г. до 14.01.2021г. е съответно 5,95%, 5,91%, 5,90%, 5,88% и 5,86%, а погасителната вноска съответно 95,26 лв., 94,86лв., 94,80лв., 94,75 лв. и 94,70 лв.