Решение № 3798 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3798 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от П. Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100500367 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника И. М. П. срещу Решение от 13.12.2023 г., постановено по гр. д. № 70970/2022 г. по описа на СРС, 119-ти с-в, в частта, с която е признато за установено, че дължи на ищеца - „ Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 600.43 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VII. 2016 година до 30. IV. 2019 година; сумата от 81.71 лева - обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IX. 2017 година до 17. VII. 2020 година включително; сумата от 25.63 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. III. 2017 година до 30. IV. 2019 година; сумата от 05.21 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01.

V. 2017 година до 17. VII. 2020 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30. VII. 2020 година до окончателното плащане.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,59 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 185,48 лв.

– разноски в исковото производство.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението в обжалваната част е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите, поддържайки че СРС е игнорирал представените от ответника доказателства, че 1 претендираните от ищеца суми вече са изплатени. Сочи се още, че решението в обжалваната част е вътрешно противоречиво, тъй като в мотивите му се приемало, че вземанията с падеж преди 30.07.2017 г. са погасени по давност, но в диспозитива съдът приема за установено, че ответника дължи на ищеца вземания за периода започващи от 01.07.2016 г. Поддържа се, че в нарушение на чл. 235 от ГПК и чл. 6 от ЕКЗПЧОС съдът не е извършил съвкупна преценка на всички събрани доказателства, не е обсъдил доводите на защитата, изложени в отговора на исковата молба и писмената защита, което в крайна сметка довело до погрешно установяване на фактите по делото. Изтъква се, че процесното решение е недопустимо, тъй като по същото време е имало друго висящо дело между същите страни, за същите суми и периоди, респ. първата инстанция неправилно постановила решение по същество, вместо да прекрати производството на основание чл.126 от ГПК. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия ищец „ Топлофикация София“ ЕАД, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, тъй като решението на първата инстанция е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и константната съдебна практика по този тип дела.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не е подал в срок отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 868.99 лева, сумата от 30.16 лева главница за дялово разпределение и съответно 152.11 лева и 05.88 лева мораторна лихва, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят и освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Предвид доводите за недопустимост следва да се отбележи, че процесното решение не е недопустимо, доколкото гр.д.№ 20221110128477 по описа за 2022 г., на СРС за което се твърди да е между същите страните, за същото спорно право и на същото основание е образувано по искова молба подадена на 31.05.2022 г., а искът по който е образувано настоящото производство следва да се счита за предявен на 30.07.2020 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- арг. от чл.422,ал.1 от ГПК, респ. настоящото дело не се явява по- късно заведено.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че между страните съществува валидно облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, произтичащо от качеството на ответника като собственик на топлоснабден имот и потребител на топлинна енергия. Приела е че ищецът е доказал доставката на топлинна енергия, чрез назначената по делото ССчЕ и останалите събрани по делото доказателства.

СРС е отхвърлил възражението на ответника за доброволно плащане на претендираните суми, тъй като представените разписки касаели периоди извън процесния ( за 2020–2021 г.), като е приел, че всички вземания с падеж преди 30.07.2017 г. са погасени по давност, с оглед на което е признала за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 600.43 леваглавница за доставена топлинна енергия, като за горницата до 868.99 лева искът е бил отхвърлен.

Решението в обжалваната част е неправилно.

Пред първата инстанция ищецът е предявил искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, с които е искал да бъде признато за установено, че ответника му дължи следните суми: 868,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството ни топлинна енергия за периода от м. 07.2016 г. до м.

04.2019 г. включително; 152,11 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2017 г. до 17.07.2020 г. и лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до изплащане на вземането;

30,16 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г. включително; 5,88 лв., представляваща лихва за периода от 01.05.2017г. до 17.07.2020 г. и лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до изплащане на вземането. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че е доставял топлинна енергия до топлоснабден имот находящ се в гр. София , ул. **** с абонатен номер: 37485. В назначената по делото ССчЕ на която се е позовала и първата инстанция също е посочено, че е доставяна топлинна енергия до топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. ****, с аб. № 37485. От представеното с отговора на исковата молба писмо от 03.02.2022 г., подписано от служител на ищецът, обаче се установява, че името на ответника е било вписано като титуляр на партида с аб. № 214201, заменен след актуализация на софтуера с инсталация № 4000411012, за апартамент № 9 на адрес на посочения по- горе адрес. Същото се потвърждава и от представените от третото лице помагач документи от които се установява, че титуляр на партида с аб. № 37485 всъщност е А.А.И., с адрес на топлоснабден имот: гр. София, ул. ****. Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът всъщност претендира от ответника суми дължими от третото лице и за друг абонатен номер. Този извод се подкрепя от представените от ищеца справки издадени от „Топлофикация София“ ЕАД от 18.01.2022 г. и 19.06.2023 г. от които е видно, че за инсталация № 4000411012 няма никакви дължими 3 суми за процесния период. С оглед на това съдът намира, че ищецът не е доказал, а негова съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е доказателствената тежест, че процесните вземания се дължат именно от ответника, а не от трето на спора лице, което налага процесното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове отхвърлени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора разноски принципно се дължат на ответника, но с оглед липсата на доказателства за реално извършени такива, съдът намира че разноски в полза на ответника в производството пред СРС не следва да му бъдат присъждани.

На основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.273 от ГПК разноски във въззивното производство се дължат на въззивника, който претендира сумата от 204 евро- адвокатско възнаграждение и 12,78 евро- заплатена държавна такса. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност от насрещната страна, което настоящият състав на съда не намира за основателно, доколкото претендирания хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, положените от адвоката на въззивника усилия и минимумите предвидени в НМРАВ. С оглед на това въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 216,78 евро.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 13.12.2023 г., постановено по гр. д. № 70970/2022 г. по описа на СРС, 119-ти с-в, в обжалваната част, с която е признато за установено, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. М. П. с ЕГН: ********** дължи на „ Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 следните суми:

600.43 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VII. 2016 година до 30. IV.

2019 година; 81.71 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IX.

2017 година до 17. VII. 2020 година включително; 25.63 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. III. 2017 година до 30. IV. 2019 година; 05.21 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. V. 2017 година до 17. VII.

2020 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30. VII. 2020 година до окончателното плащане за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30. Х.

2020 година по частно гражданско дело №34311 по описа на Софийския районен съд за 2020 година, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 50,59 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 185,48 лв. – разноски в исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 срещу И. М.

П. с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, с които ищецът иска да бъде признато спрямо 4 ответника, че му дължи следните суми: 600.43 лева за незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 07. 2016 година до 30. 04. 2019 година до топлоснабден имот находящ се в гр.

София, ул. **** ; 81.71 лева обезщетение за забава върху посочената сума за периода от 15.

09. 2017 година до 17.07.2020 година включително; 25.63 лева за услугата дялово разпределение за периода от 01. 03. 2017 година до 30. 04. 2019 година; 5.21 лева обезщетение за забава върху посочената сума за периода от 01. 05. 2017 година до 17. 07.

2020 година включително, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30. 07. 2020 година до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30. 10. 2020 година по частно гражданско дело №34311 по описа на СРС, 119 състав.

РЕШЕНИЕ от 13.12.2023 г., постановено по гр. д. № 70970/2022 г. по описа на СРС, 119-ти с-в, в необжалваната част е влязло в законна сила.