Решение № 681 от 09.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Н. ЙордА.а при участието на секретаря Станка Д. ЧавдА.а като разгледа докладваното от Диляна Н. ЙордА.а Гражданско дело № 20212100100837 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Я. Д., ЕГН**********, с адрес ****, чрез адв. Шаркова-АК-Пловдив и адв. М . - САК, съдебен адрес: град София, ул Княз Борис I № 156, етаж 4, апартамент 9, с която са предявени осъдителните искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС АД, ЕИК102274111, със седалище гр. Бургас, ул. Стефан Стамболов№73,представлявана от изпълнителния директор Бойко Миразчийски, за заплащане на сума от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неправилно оказана родилна помощ, предизвикване на рептура на пикочен мехур, премахване на органи от тялото на пациента и забравяне на чуждо тяло в организма, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 28.05.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 1938,76 лева-представляваща имуществени вреди за направени разноски за последваща медицинска помощ, лекарства, медицински консумативи и транспорт, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2020г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 19.06.2016г. е приета по спешност в УМБАЛ –Бургас с поставена диагноза „лъжливо раждане“, като получила силни контракции и болки в корема. Посочва, че за нея това е пета бременност, като предходните две бременности завършили успешно с раждане на два живи плода с цезарово сечение. Според изложеното от ищцата след няколкодневен престой е изписана на 15.04.2019г., като останала с впечатление, че състоянието й е недооценено, но получила уверение от 1 лекарите че има подобрение. Поддържа, че впоследствие е констатирано, че е била с плацента превия перкрета - опасна патология, при която плацентата има аномалия в прикрепването и прониква извън маточната кухина към съседни органи-пикочен мехур. Счита, че в този случай е необходима своевременна диагностика и планиране на цезА.о сечение най късно до 34 г.с., за да се избегнат тежки усложнения, не са взети предвид рисковите фактори-предходни бременности с цезарово сечение и изминали само 3 години между второ и трето раждане, не са положени никакви усилия за диагностициране на причините за болките и контракциите, не е устА.ено неправилно предлежание на плацентата. Позовава се на данни в научната литература, че бременни жени с такава плацента следва да раждат в специализирани центрове, които да реагират на усложненията, да се планира родоразрешение не по-късно от 34г.с., след локализация на плацентата в екипа да се включат и други специалисти –например уролози, ако плацентата е врастнала към пикочен мехур.

Поддържа, че на 28.05.2019г. получила изключително силни болки ниско в корема и кървене и поради интензивни контракции е приета в ответната болница в 6,34 часа сутринта, в обезпокоително състояние. Посочва, че е взето решение за извършване на цезарово сечение, но не е получила ясни адекватни обяснения за същността на бъдещата операция и какво налага извършването й, какви могат да бъдат рисковете и усложненията от операцията. На същата дата според ищцата е извършено цезарово сечение и след въвеждането й в реанимация е била с полуотворен корем, с катетър и цистосТ.а, изпитвала ужасни болки, които не са се повлияли от обезболяващи лекарства. Заявява, че след операцията изпаднала в шок когато разбрала, бе детеродните й органи –матка и яйчници са отстранени, за което не е давала съгласие, нито е предупредена, че е възможно да се случи. Допълва, че постепенно разбрала, че при операцията е сериозно засегнат пикочният мехур, което наложило включване на по-късен етап на уролог, като самите лекари признали в обясненията си, че това е било ятрогенна рептура на пикочния мехур. Изнася данни, че на следващата дата29.05.2019г. е била оперирана за втори път, продължила да изпитва силни болки и да уринира през цистосТ.а, на 06.06.2019г. била изписана здрава, но с цистостомата и катетър, предупредена да не ги сваля и да се консултира с уролог. Твърди, че цистосТ.ата и катетърът са й причинили всекидневен дисконфорт, поради болките не можела да се грижи за невръстното си дете, чувствала се изнервена, гневна и разстроена, плачела постоянно, ежедневието й било ад.

Посочва, че на 12.06.2019г. отново е хоспитализирана в Отделението по урология на УМБАЛ-Бургас, защото цитостоматата и катетърът не отделят урина добре и в урината има видима кръв, направена била болезнена хирургическа операция, която според оперативния протокол представлява перкутанна цистостомия, извършена фиксация на цистостома и цистография и след два дни престой изписана с подобрение и предписана терапия с антибиотици. Излага, че се чувствала зле, имала постоянни 2 болки и затруднено уриниране, състоянието й в следващия месец продължило да е нестабилно, въпреки, че цитосТ.ата и катетърът били отсранени чувствала болки при уриниране и се изпускала, наложило се да носи памперси и специално бельо, изострили се отношенията й с партньора, не можела да води нормален сексуален живот, била напрегната и стресирана.

В исковата молба се твърди, че състоянието на ищцата се влошило през месец август 2019г. когато получила болки, не уринирала нормално, изтичала урина от влагалището, като на 28.08.2019г. отново постъпила на лечение в УМБАЛ Бургас с поставена диагноза „остър параметрит и тазов целулит“. При направения скенер на корем било установено, че в тялото й има гранулом тип „чуждо тяло“, изследванията на стерилната урина показали инфекция, при УЗД изследването се констатирало удебелена и уплътнена съединителна тъкан на тазовото дъно с разпръснати хиперехогенни /фиброза/ и анехогенни /течни колекции-вероятно ексудат/ милиарни участъци. Посочва, че започнала да получава постоянни пристъпи на паника в болницата, където са предприети никакви адекватни действия за лечение, включително за премахване на чуждото тяло.

Ищцата излага, че на 30.08.2019г. е постъпила за лечение в УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович АД-Стара Загора с поставена диагноза „паралитичен илеус“. При скенера се установил фистулен ход по горна задна стена и констатирана фистула между пикочен мехур и влагалище. След петдневен престой била изписана с подобрение, но не били предприети реални мерки за подобряване на състоянието й, за затваряне на фистулата и премахване на чуждото тяло.

Твърди, че на 08.09.2019г. е постъпила за последен път в ответната болница с позиви за често уриниране, изтичане на урина през влагалището, болки и кръв в урината. След преглед в Спешно отделение била хоспитализирана в Отделението в нефрология с диагноза „пиелонефритис акута“, което напуснала самоволно след като не й обърнали внимание и не получила адекватна лекарска помощ.

Заявява, че на 10.09.2019г. изплашена и разтревожена и с постоянни паник-атаки е постъпила по спешност и по свое желание в УМБАЛ Света Марина – Плевен ООД, където лекарите отговорили адекватно и разумно на нейните оплаквания. Твърди, че била незабавно хоспитализирана и след направен скенер на корем и малък таз било установено, че пикочният мехур е с редуциран обем, задебелени и неравни стени, по задно-горен контур има широка комуникация с влагалищен чукан, който е изпълнен с течна колекция, поставената в него тампонада проминира през комуникацията в лумена на мехура, констрастираната урина изтича спонтанно през описаната комуникация към влагалище чукан. Посочва, че впоследствие станало ясно, че месеци наред в тялото й има марля и при многократните хоспитализации в УМБАЛ-Бургас никой не е реагирал, за да й помогне. Допълва, че на 12.09.2019г. е била оперирана в болница Света Марина 3 в гр. Плевен и от тялото й извадена марлена лента, като операцията е описана в протокол №3440 от 12.09.2019г. и от него се вижда наличие на фистула между влагалище и пикочен мехур, както и забравено чуждо тяло. Пояснява, че са й извършени още две операции в същата болница на 28.01.2020г. за окончателно затваряне на фистулата и премахване на комуникацията с поставяне на стентове в уретерите и на 09.03.2020г. за премахване на стентовете.

Счита, че за целия период от раждането на сина й през 2019г. до последната операция е търпяла неимоверни болки и страдания, за по-малко от година преживяла пет операции, всички тежки и с дълъг възстановителен период, месеци наред изпитвала болки в корема и спонтанно изтичане на урина от влагалището, което смазало самочувствието й, пречило на нейното нормално ежедневие, страхувала се да излиза от вкъщи, изпаднала в депресия, за което допринесла преждевременната менопауза, свързана с допълнителна нервност и сърцебиене, риск от заболявания на опорно-двигателния апарат и сърдечно-съдово заболявания, проблеми с либидото, нужда от прием на допълнителни лекарства, загубила предишната топлина и близост в отношенията със съпруга си, започнала да страда от безсъние. Посочва, че при преглед на психиатър на 17.11.2020г. й е поставена диагноза „умерено тежък депресивен епизод“ и предписани лекарства есцитил и левид, които продължава да приема.

По отношение на претендираните имуществени вреди за периода месец юни 2019г.-месец март 2020г. ищцата конкретизира, че е направила разходи за консумативи в размер на 495,93лева, за оказана допълнителна медицинска помощ в болницата в гр.

Плевен е заплатила 1120лева и за транспорт от гр. Поморие до гр. Стара Загора и до гр.

Плевен и обратно е заплатила сумата от 322,83 лева.

Позовава се на нарушение на принципите на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, в противоречие с които, намира, че е получила некачествена медицинска помощ, при приема й в Спешно отделение на 07.04.2019г. не е извършена задължителна ехография с доплер предвид наличие на две предходни цезА.и сечения, нито изследване с ЯМР, за да се диагностицира врастналата плацента, попречили да се планира родоразрешение.

При втората хоспитализация излага, че са допуснати нарушения на чл. 79 от ЗЗ и заради хирургическа грешка е настъпила ятрогенна рептура на пикочен мехур, довела до последващи усложнения, не е участвал уролог в операцията каквато е добрата медицинска практика при наличие на плацента, обхванала стената на пикочния мехур, матката е достъпена напречно в противоречие на изискванията на науката и практиката, а не с лонгитудинален разрез според изискването за този тип плаценти.

Според ищцата не е било необходимо да бъдат премахвани яйчниците при плацента перкрета, като предприетите действия надхвърлят обема на операцията и е засегнато правото й на информиран избор, като чл.88 от ЗЗ изисква информираното съгласие да е конкретно, в тази връзка се позовава и на практиката на ЕСПЧ. Счита, че последващите грижи за нея не са били достатъчни и своевременни, не са спазени изискванията на 4 чл.278 от НРД за 2019г., забравено е чуждо тяло-марлен компрес при множеството интервенции в ответната болница, като не е спазено изискването за безопасно и сигурно лечение на пациента. С исковата молба се ангажират доказателства.

Претендират се разноски.

В първото по делото съдебно заседание ищцата е допълнила твърденията си в исковата молба относно нарушаване на правото й на информирано съгласие за медицински и хирургически процедури от 28.05.2019г., като посочва, че положеният от нейно име подпис на пациент под информираното съгласие, приложено на стр. 309-310 по делото, не е изпълнен от нея.

По делото в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че раждането, при което ищцата е родила здраво и жизнено дете, е било трудно и лекарите в ответната болница са извършили невъзможното, за да спасят живота на майката, която има и два предходни аборта и прекалено често се е подлагала на хирургически интервенции, без да даде време за нормалното възстановяване на матката, като двата предходни аборта са довели до тежка картина на сраствания, патология на плацентата, перфорация на пикочен мехур, изтънена маточна стена, нарастващи хемаТ.и, които заключение са закрепени в приложения констативен протокол за извършена проверка№КП-13-783/20.02.2020г. В подкрепа на това цитира посоченото на стр.24 от протокола, че единствено правилно и разумно действие, което е животоспасяващо майката е хистерекТ.ия с аднекси, оперативните интервенции са навременни, част от тях извършени по витални индикации в интерес на майката и плода. Твърди, че съгласно посоченото в констативния протокол и при двата приема е отчетено рисковото състояние на ищцата, установена врастналата предлежаща плацента и това е причина за избора на начин на родоразрешение, третото цезА.о сечение е много рисково за майката и за плода и единствено възможно в конкретната ситуация. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на крайния резултат хистеректомия, като пострадалата е била наясно с високия риск и за кратък период е изтощила организма си до степен, че след раждането е развила ДИК синдром.