Решение № 624 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000665 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Столична община, подадена против Решение № 795 от 05.06.2024 г., постановено по т. д. № 1280/2022 г. на СГС, ТО, VI – 15 -ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на „Сириус Секюрити“ ООД сумата от 33 203, 17 лв., представляваща разходи за охрана на пешеходните подлези за периода от 26.06.2017 г. до 26.07.2017 г., за което е сключен Договор № СОА16-Д6555-207/25.04.2016 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до изплащането на сумата, както и сумата от 4 900 лв. съдебни разноски за производството пред СГС.

Сторени са оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на обжалваното решение. Наведени са твърдения, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на исковете, тъй като страна по процесния договор е ДЗЗД. На следващо място се твърди, че ищецът не е извършил чужда работа, а своя такава, за което свидетелства позоваването в издадената фактура на Договора между страните, което правело предявените искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД неоснователни. Моли се за постановяване на решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени, както и за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество-„Сириус Секюрити“ ООД е депозирало писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – ответник, имаща право и интерес от обжалване, както и е насочена против подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Между страните няма спор относно установената от СГС фактическа обстановка, а именно:

С Договор от 04.01.2016 г. „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД и „Сириус Секюрити“ ООД са постигнали съгласие да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, а именно да обединят усилията си при обезпечаването сигурността и охраната на обектите, както и да определят писмено своите права и задължения по всички въпроси, свързани с предоставянето на персонал и технически средства за осигуряване на охрана на обекти на възложители по обявени поръчки.

С допълнително споразумение № 4 към Договора за ДЗЗД страните са уговорили, че „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД притежава 5% от общата собственост на обединението, а „Сириус Секюрити“ ООД – останалите 95%, както и последното да получава всички дължими плащания по предоставените охранителни услуги.

Не се спори, а и от представения по делото и неоспорен от ответника договор № СОА16-Д6555-207/25.04.2016 г. се установява, че между Столична община, в качеството на Възложител, и ДЗЗД „Консорциум Сириус“, в качеството му на Изпълнител, е възникнало валидно облигационно правоотношение. Изпълнителят е поел задължение за осигуряване охрана на посочени в Договора обекти - пешеходни подлези -срещу задължението на въззивника да заплати възнаграждение в размер от 36 976, 80 лв. с ДДС. В чл.

3 страните са уговорили срок на Договора от 14 месеца, т.е. действието на Договора е изтекло на 25.06.2017 г.

По делото е представен неоспорен от ответника Отчет от 01.08.2017 г., по силата на който Столична община, представлявана от В. К., е приела, че „охранителната услуга е изпълнена – за периода няма констатирани посегателства в/у общинско имущество“.

Приета като писмено доказателство е фактура № 66 от 01.08.2017 г. с издател „Консорциум Сириус“ ДЗЗД и получател Столична община. Същата е за сумата от 32 006.80 лв. без ДДС или 38 408.16 лв. с ДДС, а като основание е 2 посочено „физическа охрана на пешеходни подлези за периода от 25.06.2017 г. до 30.06.2017 г.“ и „физическа охрана на пешеходни подлези за периода от 01.07.2017 г. до 26.07.2017 г.“

По делото е прието като неоспорено от страните заключение на изготвената от вещото лице Л. съдебно – счетоводна експертиза, съгласно което, след извършена справка при счетоводството на ищеца, се установява непогасено задължение на Столична община по посочената по – горе фактура в размер на 38 406.16 лв., дължима по процесния договор за периода от 25.06.2017 г. до 26.07.2017 г.

В производството пред СГС е прието като неоспорено от страните и допълнително заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

Съгласно същото, при изпълнение на задълженията по Договора, ДЗЗД е продължило охраната след изтичане срока на Договора, а процесната фактура е включена в дневника на продажбите за м. 08.2017 г. Вещото лице заключава, че са ангажирани 55 служители за всичките 12 обекта, като е достигнало до извода, че издръжката на 1 служител – охранител – за спорния период възлиза на 612, 04 лв. без ДДС и без включена печалба. Посочва, че общият размер на дължимата сума е 33 203, 17 лв. без ДДС и без включена печалба.

По делото са събрани гласни доказателствени средства. Съгласно показанията на свидетеля К., служител на Столична община, Дирекция „Обществен ред и защита при бедствия“, през процесния период, а и понастоящем, същият е получавал фактурите за извършените работи, ведно с информация за наличие/липса на нарушения, която информация е била предавана на директорите. Отчетният протокол за приемане на охраната представлявал признание, че работата е извършена без забележки. Свидетелят признава, че е била обичайна практиката изпълнението на задълженията по договорите с охранителни фирми да продължава и след изтичане срока на последните поради забавяне в конкурсите. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Симов, заемал длъжност „организатор на охрана“ при „Сириус Секюрити“ ООД през 2017 г.

В последното и провело се на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото решаващият състав на СГС е допуснал увеличение в размера на предявените искове от първоначално заявените 32 000 лв. до 33 203, 17 лв.

При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:

Във връзка с оплакванията за липса на активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на процесните искове съдът намира, че видно от съдържанието на Договор № СОА16-Д6555-207 от 25.04.2016 г. е, че същият е сключен между въззивника Столична община и ДЗЗД „Консорциум Сириус“, учредено с договор от 04.01.2016 г. между „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД и „Сириус Секюрити“ ООД. Съгласно трайната 3 съдебна практика, израз на която са решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д.

2799/15 г., решение № 131 от 21.03.2014 г. по т. д. 1121/11 г., и определение № 101 от 22.02.2017 г. по ч. т. д. 1809/16 г по описа на ВКС, I ТО, сдружаването на юридически лица в граждански дружества е форма на обединение за постигане на определена стопанска цел. Гражданското дружество не представлява правен субект. Сключеният договор за гражданско дружество между участниците в него, регулира правата и задълженията по отношение на постигане на общата цел и към него, освен уговореното между страните съобразно задължението, предвидено в чл. 20а от ЗЗД, се прилагат и правилата, предвидени в чл. 357 и сл. от ЗЗД. Поради това, че е обединение, при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на съдружието. Когато е сключен договор с възложител и изпълнители - участници в гражданско дружество, страна по договора, изпълнител са отделните правни субекти, тези, които са страни по договора за гражданско дружество. При изпълнение на задълженията по договора, когато не са разграничени отделните работи и дължимото възнаграждение, всички права и задължения са общи на съдружниците в гражданското дружество.

Само във вътрешните отношения между съдружниците, те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството, с оглед разпоредбите на чл. 359, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД. Активна солидарност може да възникне само, ако е уговорена, в съответствие с предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода.

Установяване на активна солидарност изисква установяване от съдържанието на договора, действително поетите задължения. Когато се установи, че възложителят се задължава спрямо изпълнителя, като изпълнението е поето от всички посочени страни – участници в гражданското дружество (без разграничаване на отделни дейности да се изпълняват от всеки съдружник), поетото задължение от възложителя да заплати възнаграждението общо, на всички изпълнители, означава уговорена активна солидарност. Дори при осъществено представителство от един от съдружниците, в качеството му на управител на гражданското дружество или от пълномощник, всички съдружници са страна по договора. Упълномощаването на един от съдружниците или учреденото представителство на един от тях, не изключва активната солидарност, защото не изключва качеството кредитор на всеки от съдружниците. Всеки кредитор може да упражнява правата по сключени от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Когато договорът е сключен от името на 4 съдружниците, дори представлявани от водещия съдружник или упълномощено лице, то отново е налице активна солидарност, произтичаща от уговореното между страните, че участниците в гражданското дружество, общо са поели задължение за изпълнение на задълженията, липсва разграничение на задълженията им, съответно имат право да получат уговореното възнаграждение общо. Относно активната солидарност липсва позитивна правна уредба. Но съответно, на основание чл. 46 от ЗНА, следва да се приложат правилата на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Следователно на основание чл.

123, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че погасяването на паричното задължение при активна солидарност, може да стане на всеки от кредиторите.

При уговорена активна солидарност, изпълнението на парично задължение към един от кредиторите, освобождава от отговорност длъжника, спрямо всички кредитори. Длъжникът може да избере, до предявяване на иск от някой от кредиторите, кому да престира. Тази свобода на избора следва от липсата на изрично императивно правило в закона при наличието на активна солидарност, от което да се поражда задължение длъжникът да престира на определено лице или в определена поредност. Следователно при наличие на договор с изпълнител – участници в ДЗЗД и уговорена активна солидарност, длъжникът може да изпълни парично задължение на един от кредиторите, който може да бъде и водещия съдружник в ДЗЗД, и упълномощен от тях представител. При уговорена активна солидарност, ЗЗД не изисква изпълнение на упълномощен кредитор или водещ съдружник. При получено изпълнение от един от активно солидарните кредитори, когато всички кредитори са участници в гражданско дружество, получилият плащане дължи отчитане на сумите и разпределението им съобразно предвиденото в договора за гражданско дружество и чл. 361 от ЗЗД. ( В този смисъл Решение № 50171 от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1738/2021 г., II т. о., ТК).

В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 131/21.03.2014 г. по т. д. № 1121/2011 г. на ВКС, ТК, I отделение, се приема, че страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците във вътрешните отношения 5 техните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството /чл.