Решение № 7781 от 28.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38162/2024
- Вид
- Решение № 7781
- Подписан
- 28.04.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 7781 гр. София, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110138162 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу И. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: **, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** от 05.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2023г. до окончателното плащане, сумата от 214,35 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2021г. до 31.07.2022г., и сумата от 159,97 лева – мораторна лихва за периода от 31.07.2022г. до 11.12.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 68716/2023г. по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът И твърди, че на 05.08.2021г. сключил Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** с И. Е. С., по силата на който на последния е отпуснат заем на стойност от 1 000 лева при ГЛП в размер на 40.15%, срещу насрещното задължение на ищеца да погаси заема на 12 вноски, първите 11 от които на стойност от 83,33 лева.
Поддържа, че е изпълнил точно и своевременно задълженията си, като на 05.08.2021г. превел заемната сума по избрания от ответника начин – на каса на И. Посочва, че ответната страна е усвоила кредита, но не е извършвала плащания в погашение на облигационното правоотношение. Излага, че всичките погасителни вноски са падежирали преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е подписал процесния договор за кредит, общите условия към договора и СРФ, както и да е получавал заемната сума. Релевира възражение, че двустранната сделка съдържа 1 равноправни клаузи. Оспорва валидността на договора за кредита поради липса на съгласие. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** от 05.08.2021г., сключен между И и И. Е. С., че нейна в полза е предоставен кредит в размер на 1000 лева, при уговорена годишна фиксирана лихва в размер на 40,15 %, уговорен лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%, общо дължима сума в размер на 1214,35 лева, като при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора общо дължимата сума по кредита е 1613,17 лева, годишен процент на разходите – 48,44% и срок на кредита – 360 дни. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят се задължава, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция за сумата по чл. 2, ал. 4, т. 4 /1214,35 лева/ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по договора за кредит или поръчителство на две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото им възнаграждение, като нетния осигурителен доход да бъде в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с И; да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови или финансови институции или кредитната им история да е със статус не по лош от 401 ,,Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. Съгласно чл. 3, ал. 2 кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 3, ал. 1 от договора. Неустойката е в размер на 398,82 лева и се начислява в деня следващ неизпълнението на задълженията по ал. 1 и се заплаща заедно с погасителната вноска.
Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от И от разстояние.
Представена по делото е разписка за извършено плащане, съгласно която на 05.08.2021 г. от страна на ищеца е извършен паричен превод в полза на ответника в размер на сумата от 1000 лева.
Представена е разпечатка от кореспонденция чрез електронна поща с подател ** и получател ** от 05.08.2021 г., 10:37 часа, съгласно която ответникът е одобрен за заем в размер на 1000 лева, като са посочени начините за потвърждаване сключването на договора.
Представена е разпечатка от кореспонденция чрез електронна поща с подател ** и получател ** от 05.08.2021 г., 10:50 часа, в която се съдържа уведомление, че сумата от 1000 лева по договор за заем от разстояние № ** е преведена на каса на **.
Представени са разпечатки от кореспонденция чрез електронна поща с подател ** и получател ** от 06.09.2021 г., 14.09.2021 г., 19.05.2022 г., в които се сочи, че е налице просрочване на задълженията по договор за предоставяне на кредит № **.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която по данни от информационната система на ищеца с платформа **, чрез създаден на лицето ДР профил е кандидатствано за отпускане на кредит № **/05.08.2021 г. Налице са данни за въпросник и отбелязване на поле „съгласен съм с общите условия“ от профил – акаунт на ответника и изпращане по имейл (**) на договор и общи условия за писмено съдържание. Налице са данни за успешна процедура по одобрение за отпускане на 2 исканият кредит и изпращане на потвърждаваща процедура. Създаден е профил на ответника в информационната система на ищцовото дружество, съдържаща посочване на единен граждански номер, номер на лична карта, дата на издаване, постоянен адрес, мобилен номер и електронна поща. Изпратен е СМС в хода на процедурата по сключване на договора за кредит № **/05.08.2021 г., Изпратен е СМС с уникален код за активиране на сключения договора за кредит № **/05.08.2021 г. на телефон **.
Съгласно изследваните от вещото лице данни, съхранени в състемата на ищеца, договорът за кредит е активиран на 05.08.2021г. в 10:41ч. Стартирането на активирането на договора за кредит № **, е осъществено със зареждане на директен генериран само за договора и неговото подписване линк: **. Посочените данни са изпрани на мейл посочен в акаунта на ответника: **, на дата 05.08.2021 г. в 10:27ч.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен формира следните правни изводи:
В полза на заявителя И е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение от 21.12.2023 г. за претендираните суми, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост. Ето защо правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Предявените искове намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валиден Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** от 05.08.2021г., сключен между страните чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР; 2/ точно изпълнение на задълженията си по договора, в т.ч. да е предоставил на ответника уговорената заемна сума, при което за последния да е възникнало задължение за връщане на усвоеното, ведно с възнаградителна лихва; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията; 4/ изпадане на ответника в забава; 5/ размера на претендираните суми.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на която законът е приложим е и кредитирането. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца фактически твърдения за начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 3
2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП (загл. изм. ДВ бр. 85/2017 г. - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).
В настоящия случай наличието на възникнало облигационно отношение договора за заем се установява въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с писмените доказателства по делото. Обстоятелството, че в заключението е посочено, че в информационната система на ищеца с платформа ** е създаден профил на името на трето за спора лице, а именно: ДР, не е в състояние да компрометира експертните изводи, доколкото при съпоставка с останалата част на заключението, в частност личните данни, доброволно предоставени при създаване на потребителския профил, съответстващи на тези, съдържащи се в приложения по делото документ за самоличност на ответника И. Е. С., съдът намира, че посоченото наименование е резултат от допусната от вещото лице техническа грешка.
По делото се установи, че ответникът е направил заявка посредством средства за комуникация от разстояние, като е представил своите данни, а именно три имена, ЕГН, номер на личната карта и дата на издаването, електронна поща и телефон, както и че е изпълнил всички стъпки за даване на валидно съгласие за обвързване от договора.
Регистрирал се е на сайта на ищеца, попълнил е въпросник, съгласил се е с общите условия, получил е необходимата преддоговорна информация, договора и общите условия на личния си имейл и ги е потвърдил чрез въвеждане на четирицифрен код, получен на личния мобилен номер, който по съществото си има характеристиките на електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ. Видно от представените доказателства, ответникът е потвърдил самоличността си в хода на сключването на договора за кредит чрез изпращане на снимка на личната си карта, както и на своя снимка за сравнение, представени по делото от страна на ищеца.
Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3bc6f25-9031-474f-9578-852992c9d6cc