Решение № 5988 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5988 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20241100500070 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13402/01.08.2023 г., постановено по гр.д. №32292/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав са отхвърлени предявените от И. Х. К. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД искове, както следва: 1) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 755,59 лева представляващо задължение по фактура № 0321802510/31.08.2021 г. за консумирана електрическа енергия в периода от 31.07.2021 г. до 30.08.2021 г.; 2) иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени на И. Х. К. неимуществени вреди от преустановяване на ел. захранването в собствения му имот, находящ се в с. Долна баня, за периода от м. октомври 2021 г. до 15.06.2022 г.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца И. К., в която се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост на изводите на съда. Сочи, че процесната фактура № 0321802510/31.08.2021 г. била документ с невярно съдържание – процесният недвижим имот бил необитаем, а също така по делото се установило, че електромерът не е засичан за периода от м.април 2010 г. до 2021 г., като не било ясно за тези единадесет години дали е ползвана електроенергия, в какво количество и къде е 1 остойностена. Друга възможност било сумата от 755,59 лева да била дължима за ползване на електроенергия за целия 11 годишен период, плюс периода от 31.07.2021 г. до 30.08.2021 г. При това положение била налице погасителна давност и е следвало да вземе предвид само последните три години. Това също не можело да бъде направено, тъй като ответникът не бил засичал електромера цели 11 години. Ищецът сочи също така, че с исковата молба бил представил удостоверение, издадено от ответника, че към 30.08.2021 г. ищецът нямал непогасени задължение към ответника. Периодът, който обхващала фактурата, бил 31.07.2021 г. - 30.08.2021 г., а в удостоверението било посочено, че към последния ден на периода – 30.08.2021 г. ищецът няма задължения към ответника. Чисто житейски било нелогично имотът да е необитаем в продължение на 11 години, а в същото време да се дължи сумата в размер на 755,59 лева. Друг парадокс било, че новопоставеният електромер бил занулен, тъй като достъп на електроенергия до имота не можело да има, а същият този електромер бил отчел по фактура сумата в размер на 755,59 лева. Предвид изложеното моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи сумата в размер на 755,59 лева, както и да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 1000 лева – пропуснати ползи и нанесени морални вреди,.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на производството било отделено за безспорно, че между страните били налице облигационни правоотношения за обект, с открита партида с кл. №******* за обект в с. Долна баня, обект – вила. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че за един продължителен период от над 10 години до процесния имот не бил осигуряван достъп на служителите на електроразпределеителното дружество за извършване на отчет на показанията на електромера. Достъп бил осигурен едва на 10.08.2021 г., когато е извършен отчет на СТИ, същото било подменено и изведено извън имота. Сочи, че в продължение на повече от 10 г. ишецът е ползвал електроенергия, която не е била декларирана от него, за да бъде фактурирана, нито е осигуряван достъп до имота за отчет. След извършване на 10.08.2021 г. на смяна на СТИ, обслужващо имота, била установена голяма разлика в показанията на потребление на електрическа енергия в общ размер от 3132 квт от последния отчет на електромера, вследствие на което било преизчислено количеството електрическа енергия спрямо реалната консумация. Вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, било потвърдило, че отчетеното на 10.08.2021 г. количество електроенергия било правилно изчислено съгласно действащите към момента на издаване на фактурата цени, утвърдени от ДКЕВР. Ищецът в качеството си на ползвател на имота е следвало да осигурява ежемесечно достъп за отчитане на СТИ на основание чл. 26, ал. 1 от ОУ на ЧЕЗ 2

Разпределение, което задължение същият не бил изпълнил. В този смисъл ищецът бил неизправна страна, тъй като не бил изпълнил задълженията си, предвидени в Общите условия. Относно възражението за настъпила погасителна давност за процесното задължение за заплащане на сумата в размер на 755,59 лева твърди, че същото е преклудирано, доколкото е заявено с депозираната въззивна жалба. Също така твърди, че била налице обективна невъзможност за събиране на процесните задължения поради неосигурения достъп, поради което не следвало да тече давност за периода на неосигурен достъп. Относно иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1000 лева- твърди, че не бил доказан фактическият състав на непозволеното увреждане. Не било налице противоправно поведение, нито било доказано ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди. Съгласно чл.

123, ал. 1 ЗЕ електроснабдителното дружество имало право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия. Същото правило било уредено и в чл. 42, ал. 1 от общите условия, обвързващи страните. Съгласно чл. 43 от тези ОУ клиентът имал право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спирало прекъсването до приключване на проверката. Правомерно били временното преустановяване на електроподаването, когато потребителят бил в неизпълнение на задълженията си за своевременно заплащане на всяка дължима сума. Предвид гореизложеното, моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция. Въпреки това, във връзка с възраженията наведени в жалбата, съдът намира следното:

Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електроенергия, както и че през посочения период до процесния имот е доставено количество електроенергия в размер на 3 процесната сума.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 03.05.2023 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 15.06.2023 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: 1/ че ищецът е собственик на процесния имот в процесния период; 2/ че между страните е налице облигационна отношение по договор при публично известни Общи условия за процесния имот и в процесния период.

По силата на това облигационно правоотношение носител на договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с електрическа енергия на (до) обекта (имота) е ответното дружество, а потребител – краен клиент по смисъла на т. 27 г от ДР на ЗЕ на доставяната елекетрическа енергия е ищецът. По силата на това облигационно правоотношение между страните ищецът е задължен да заплаща на ищеца цената на консумираното количество електрическа енергия.

Спорен във въззивното производство остава въпросът дали отразеното във фактура № 0321802510/31.08.2021 г. количество електроенергия е реално потребено в имота на ищеца.

Като доказателство по делото е представен констативен протокол №5434513/10.08.2021 г., в който е удостоверена смяна на средство за търговско измерване на адрес: с. Долна баня, вилна зона в имот на ищеца. Посочено е, че се демонтира електромер с фабричен №******* и се монтира нов електромер с фабричен №*******. По първоначалния електромер е отчетено показание в размер на 2992.

Представена е и фактура №0321802510/31.08.2021 г., в която са отразени 2 периода на консумация - 31.07.2021г. - 09.08.2021 г. по демонтирания електромер с показание 2992, за което е изчислена електроенергия в размер на 3132 кВтч, и период 10.08.2021 г. - 30.08.2021 г. - по новомонтиран водомер с показание 1, за което е изчислена електроенергия в размер на 0 кВтч.

От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че измерването и отчитането на консумираната в имота електрическа енергия е ставало със СТИ с фабричен №1D1/546SO*******. СТИ с фабричен №******* е демонтиран на 10.08.2021 г. с показания: тарифа дневна 2992. Установява се, че в информационния масив на ответника като информация за последен отчет е посочен м.април 2010 г., но реално не е отбелязано отчитане на СТИ поради липса на достъп. На 10.08.2021 г. е бил последният отчет на СТИ към момента на експертизата. Консумираното и отчетено количество електрическа енергия по клиентски №*******, начислено в процесната фактура, е в размер на 3132 кВтч. Вещото лице също така сочи, че начисленото във фактурата количество потребена електрическа енергия отговаря на отчетеното.

4

Съгласно чл. 26, ал. 1 от приложимите и обвързващи страните ОУ на електроразпределителното дружество, в случай, че средството за търговско измерване е поставено в имота на потребителя, потребителят има задължение да осигурява достъп на упълномощени представители на електроразпределителното предприятие до тях за контрол, отчитане и обслужване. В случай, че достъпът за отчитане на средствата за търговско измерване не бъде осигурен, пренесеното количество електрическа енергия се изчислява на база на средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната година. При последващо осигуряване на достъп се извършва корекция според реалните показания на средствата за търговско измерване, ако това е необходимо /чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ОУ/.

Въз основа на посочените разпоредби, след осигуряването на достъп до имота и извършеното отчитане на електромера, е извършено предвиденото доначисляване на отчетените показания и начисленото до този момент прогнозно количество електроенергия, което в конкретния случай е било по-малко от реално потребеното. От заключението на приетата СТЕ се установи, че консумираното и отчетено количество електрическа енергия, начислено с процесната фактура, е 3132 КWh, като количеството потребена ел. енергия отговаря на отчетеното.

В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника, че не било ясно за периода на неосигурен достъп за отчет дали е ползвана електоенергия и къде е остойностена. Установява се по делото, че количеството начислена електроенергия по процесната фактура е изчислено съобразно реален отчет на показанията на електромера, обслужващ имота на ищеца за процесния период. На демонтирането и свалянето на показанията от посочения електромер с фабричен № 1D1/546SO******* ищецът е присъствал, което е удостоверено с подписа му в представения от него констативен протокол №5434513/10.08.2021 г.