Протокол № 19 от 21.02.2025, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 19 гр. Смолян, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20235400900075 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищцата Е. В. Х., редовно призована, се явява лично и с адв. Д. П., редовно преупълномощен от адв. Я. Д..

Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същия, чрез юрк. Г. е постъпило Становище с вх. № 630/17.02.2025 г.

Свидетелят С. Р. Д., редовно призован, се явява за съдебното заседание.

Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което следва да бъде даден такъв и затова

ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Съдът разпореди свидетелят С. Д. да излезе извън залата.

Адв. П.: Поддържам исковата молба и доказателствените искания, приложените писмени доказателства. Представям писмени доказателства, които се явяват нови, по опис от днешна дата. Моля да бъде допуснат воденият свидетел за установяване болките и страданията на ищцата, като ще имам доказателствени искания във връзка с това, доколкото по делото е налице споразумение, заверено от съда. Поддържали сме искането за разпит 1 на свидетел за самото местопроизшествие. Ще помоля съда да изиска служебно споразумението от АНД № 239/2024 г. на Районен съд - Смолян, като моля да бъде изискано служебно също цялото дело, като в тази насока ще ангажирам само медицинска експерта, като се отказвам от автотехническа експертиза.

Съдът докладва Становище с вх. № 630/17.02.2025 г., депозирано от ответната страна, в което е изразено изявление, че застрахователното дружество не поддържа възражението за съпричиняване от страна на пострадалата.

Съдът намира, че следва да пристъпи към доклад на делото и ДОКЛАДВА същото, съгласно мотивите на Определение с рег. № 3/08.01.2025 г., като отчита и последващото изявление на ответната страна, че не поддържа възражението за съпричиняване от страна на ищцата.

Адв. П.: По доклада нямам възражение.

Съдът намира, че представените с исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и Молби с вх. № 1344/05.04.2024 г. и № 2312/14.06.2024 г. документи по опис, с изключение на справката от сайта на гаранционен фонд досежно процесното МПС (приложена на л. 33 от делото), както и скиците и албумът (приложени на л. 57 - л. 72 от делото) се явяват допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото. Представените в днешно съдебно заседание доказателства по опис също се явяват допустими, относими и необходими. За тях не е настъпила преклузия за представянето им, предвид датата на издаване на съответните документи, поради което следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото. Справката от сайта на гаранционен фонд, скицата и фотоалбума следва да бъдат прикачени на гърба на кориците на делото, като бъде направено съответното отбелязване за това на мястото, на което първоначално са били приложени към делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага като доказателства по делото представените с исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и Молби с вх. № 1344/05.04.2024 г. и № 2312 от 14.06.2024 година документи по опис, както и представените в днешното съдебно заседание писмени документи по 2 опис.

Представените справка от сайта на гаранционен фонд досежно процесното МПС (приложена на л. 33 от делото), както и скиците и албумът (приложени на л. 57 - л. 72 от делото) да бъдат прикачени на гърба на кориците на делото, като бъде направено съответното отбелязване за това на мястото, на което първоначално са били приложени към делото .

Съдът докладва постъпило Писмо от Районна прокуратура - Смолян с вх. № 96/13.01.2025 г.

Адв. П.: Моля да се приеме.

Съдът намира, че цитираното писмо, постъпило от Районна прокуратура - Смолян се явява допустимо, относимо и необходимо доказателство и същото е постъпило във връзка с исканата от съда информация, затова следва да бъде прието и приложено като доказателство по делото.

Съдът намира, че искането на страните за изискване на ДП № 282/2023 г. по описа на ОД на МВР – Смолян, прокурорска преписка № 1562/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Смолян се явява основателно, тъй като приложените към досъдебното производство документи са допустими, относими и необходими и затова следва да бъде изискано, поради което О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага като доказателство по делото Писмо с вх. № 96/13.01.2025 г.

Да се изиска от Районна прокуратура - Смолян ДП № 282/2023 г. по описа на ОД на МВР - Смолян, прокурорска преписка № 1562/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Смолян.

Адв. П.: Моля да бъде изискано и АНД № 239/2024 г. по описа на Районен съд – Смолян.

Съдът намира искането за основателно, тъй като по посоченото дело е налице произнасяне във връзка с ДП № 282/2023 г., поради което АНД № 239/2024 г. също следва да бъде изискано и затова

О П Р Е Д Е Л И:

Да се изиска от Районен съд - Смолян АНД № 239/2024 г. по описа на 3 същия съд.

Съдът намира, че следва да пристъпи към разпит на допуснатите свидетели.

В залата влезе призованият свидетел С. Д..

Съдът сне самоличността на свидетеля както следва:

С. Р. Д., 58 години, български гражданин, семеен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото, с ЕГН **********.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговор по чл. 290 от НК, за което свидетелят обеща да говори истината.

Св. Д.: Знам за какво се води това дело. Делото е за обезщетение на потърпевшата Е. Х. от Застрахователна компания „Лев Инс“, във връзка с ПТП от 2023 г. На 6.07.2023 г. с моя новозакупен мотор решихме да направим първо пробно каране с ищцата. С ищцата сме колеги, работим в една и съща институция – РЦПППО – Смолян. След приключване на работното време се качихме с нормално пълна екипировка да направим едно пробно каране в града. Тръгнахме от кв. Устово от местоработата ни в посока Смолян, по околовръстен път, както ние му казваме „магистралата“. В района на разклона за „Спиди“ аз обикновено минавам в лява лента, защото много често от „Спиди“ излизат автомобили без да спират на знака „Стоп“ и не се оглеждат. С цел безопасност преминавам в лявата лента, ако има ситуация.

Тогава така и направих. Движих се със скорост, разрешена за градски условия, около 50 км/ч, не мога да кажа точно. С изравняване на отсечката за офиса на „Спиди“, точно в този момент изхвърча автомобил „Сеат“, червен на цвят, това помня, който изобщо не спря на знака "Стоп" и директно се включи в крайна дясна лента в посока гр. Смолян, с което се изравни успоредно с нас, даже той беше с 2-3 метра пред нас. Ние се движехме в лявата лента, той се движеше в дясната лента. Точно когато свърши прекъсването на островчето на разклона за с. Смилян, той изведнъж реши да направи обратен ляв завой. Аз не можех да видя дали той е с подаден мигач. Не съм видял да е подал мигач.

Той се движеше малко по-напред от нас. С метър-два беше по-напред. Той реши да направи ляв завой от това положение, той беше на метър и половина, максимум два от мен, нямахме никакво време за реакция. Аз натиснах спирачка. С 50 км/ч движение е необходимо поне 20 метра спирачен път, а той е на метър-два от мен. Няма как. Той не се опита да спре, изобщо. Той изобщо 4 не погледна в страни, не погледна в огледалото, аз само помня ръцете му като хвана волана, за да може да направи рязко завиване. Аз натиснах спирачките, но… Той не спира, той вече се беше засилил, той продължи. Това се казва засичане. Така ни засече и ние се ударихме в него, след което имаше политане, последва летеж, приземяване, удар в автомобила. Ударът беше странично, автомобилът беше с две врати, точно зад шофьорската врата беше ударът.

Както е колоната, гредата и след гредата - там е ударът, зад колоната/гредата.

След удара и двамата изхвърчахме, паднахме пред колата. Той продължи да се движи и си взе завоя. После аз като се свестих и погледнах къде е спрял, той вече беше в другото платно, в посока Устово. Той е решил да обърне движението, да върви в посока Устово, през прекъснатия остров. От крайно дясна лента, без мигач, без да се огледа той зави. Не намали скоростта. С около 50 км/ч този завой трудно може да бъде взет. Не намали скоростта, затова е мислил да мине в крайна дясна лента, така радиусът да е по-голям, за да може да направи завоя с по-голяма скорост, защото точно в този момент нито отсреща, нито зад нас имаше автомобили. Беше чисто. Ударът стана в средна лента за движение направо, защото на това място има дясна лента, средна лента, която е пак само за движение направо и лява лента, която е само за наляво. Той влезе в моята лента. По-горе посочих, че съм се движил в лява лента, респ. лекият автомобил в дясна, като имам предвид, че след моето навлизане в лявата лента, има изградена още една - трета лента, така че лентата, в която аз съм бил, се явява средна. Пътната маркировка преди разклона за „Спиди“ е прекъсната линия за движение в едната посока, точно преди кръстовището, където стават три ленти, стават непрекъснати и съответни стрелки – най-лява лента със стрелка за на ляво и средна и дясна лента са само за направо. Има знаци "Забранено обръщането", т.е. завиване на ляво на самия разклон. Там не може да се обръща движението. Други знаци няма. Има знак „Стоп“ на излизането от „Спиди“. Облеклата, с които бяхме, бяха професионални - с каски, кожени якета, панталони, ботуши, ръкавици, с комуникации между каските - интерком. Всичко, както се изисква по закон.

От 1989 г. аз карам мотор, за което се изисква категория „А“.

Адв. П.: Нямам повече въпроси,

Св. Д.: Ищцата тази екипировка я има от преди инцидента. Ние не веднъж сме пътували с мотори с нея. Тя сама си закупуваше екипировката, с моя консултация – кое е подходящо и кое не. Няма да се ползвам от сумата, 5 която е предвидена за явяването ми за разпит в днешно съдебно заседание.

Съдът намира, че следва да пристъпи към разпит на воденият от ищцата свидетел.

Съдът сне самоличността на свидетелката както следва:

МАЯ В. Х., 47 години, българска гражданка, несемейна, неосъждана, сестра на ищцата, с ЕГН **********.

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл.

290 от НК, за което същата обеща да говори истината. Съдът предупреди свидетелката, че има право да не дава показания.

Св. Х.: Искам да дам показания. За ПТП-то зная от племеника ми, който е син на ищцата. Той ми се обади, беше петък. Бях на работа, в девет часа е станал инцидентът. Не знаех какво точно се е случило. Просто каза, че има инцидент, че тя е в болница и от там перипетиите започнаха, ходенето по мъките. Отидохме в болницата. Аз не отидох на мястото на инцидента. Тя беше вече в болницата, когато аз разбрах. Беше в смолянската болница, в Травматологията. Гледката не беше особено добра, Не знаехме какво е точно съС.ието в момента. На моменти тя тогава беше адекватна. Имаше моменти, когато несвързано говореше. Позна ме, но казваше, че няма нищо страшно, защото най-вероятно тя още не осъзнаваше, че съС.ието е доста тежко. Бяха й направили вече операция на коляното, с тежест беше. Шест дена стояхме тук, защото при самия удар, както съм го разбрала, така го казвам и аз, самата ябълка на бедрената кост е влезнала в таза, като там вече всичко е потрошено и докторите се мъчеха с тежест да я издърпат. Така шест дена нищо не се получи. Оттам трябваше да търсим линейка, защото тя беше обездвижена.

Доктор Ст. препоръча, каза, че всичко е уредено по спешност да отива в София, в „Пирогов“. Тръгнахме, мъките започнаха - докато намерим линейка, там вече други проблеми, здравната ни система е под всякаква критика, нямам думи за какво става въпрос. Аз бях с нея, когато я транспортирахме до „Пирогов“. Казаха, че всичко е уредено, да отиваме и директно ще я приемат.

Да, но не беше така. Отидохме и се започна, отвън чакаме доста, стоим, чакаме да минават всички процедури, изследвания и общо взето всичко си мина както си му е реда. Тя постъпи в „Пирогов“. Там тя лежа 20 (двадесет) дена, които бяха много тежки, защото свиждането беше само от 16:00 до 17:00 часа. Първите дни, понеже не можех да остана като придружител, това е след 6 първата операция, защото тогава нямаше свободна ВИП стая. Единствено само тогава мажеше да се остане като придружител, а времето ми за посещение беше от 16:00 до 17:00 часа. Аз, точно като някоя циганка, ходих да се моля на сестрите посред нощ, в 6:00 часа сутринта да отида, да й направя сутрешен тоалет, защото там обслужването е …, те там са тежки случаи, обездвижени. Няма кой да помогне на сестра ми, тя не може да се нахрани сама. Само я вдигат. Имахме среща първо с професора, обясни ни колко е тежка самата операция, че ще я направят на два етапа, че има вероятност въобще да не оцелее. В този момент аз трябваше да съм психически много стабилна, защото трябваше да й давам куража. Тя при първата операция беше неадекватна, даже не помнеше нищо. Като говорехме с нея тя се притесняваше, в крайна сметка е на легло, обездвижена. Тя има син и дъщеря, и графика ни беше такъв: синът й и той е военен. Племенникът ми е на 26 г. В началото, понеже сме военни, ползвахме хотел „Шипка“, който е срещу „Пирогов“, за да може да сме близо. Беше много тежко положението. В 6 ч. сутринта набързо й правя тоалета, като крадец се изнасям и вече от 16:00 до 17:00 часа пак съм там. Това е цял ден. Тя нито може да се нахрани, нито да пие, нито да я преоблекат, нищо. Там беше 20 (двадесет) дена. След третия ден ходих там, привих скандали, стигнахме до професора. Освободи се ВИП стая, която ВИП стая беше на вечер по 180 лв, трябваше да си плащаме. Като взехме ВИП стаята, вече нямаше абсолютно никакво внимание. Цялата отговорност падна върху мен – хранене, преобличане, чистене. Тя беше обездвижена, на памперси мина. Имаше и поставен катетър.в началото, беше гола, няма как. Първата операция мина много тежко, беше цял ден. Не знам какво се случи, взеха я в 10:00 часа, върнаха я в 18:00 часа. Операциите трябваше да станат една след друга, но понеже хемоглобина й беше много нисък и трябваше да го възстановят. Преливаха й кръв. Там не ни признаваха фактурата, по която се дарява. Ходихме, молихме се, трябваше да плащаме.