Решение № 140 от 05.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000500697 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ – Въззивно производство.

Образувано е въз основа на редовна и процесуално допустима въззивна жалба с вх. рег. № 141747 от 20.12.2024г. подадена от П. П. М. -ищец в исковото производство, представляван от пр. представител адв. Г. К. от САК срещу Решение № 6301 от 15.11.2025 г. постановено по гр.д. № 8679 по опис на СГС за 2022 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

Решението се обжалва като необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага се, че решението е недопустимо, тъй като е основано на съображения, които не са въведени в спора. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с който да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Развити са подробни доводи относно наличието на всички предпоставки за обявяване за окончателен сключения на 09.01.2013 г. предварителен договор с ответника Г. И. С..

В писмен отговор с вх. рег. № 27824 от 06.03.2025г. ответникът Г. И.

С. чрез пр. представител адв. К. от САК оспорва въззивната жалба като не 1 основателна. Счита, че след като въззивният жалбоподател не е изложил конкретни оплаквания срещу решаващия мотив в обжалваното решение, въззивният съд следва да се ограничи до оплакванията извън него, като приеме, че той е правилен и обоснован. В пространно изложение систематизира оплакванията на въззивния жалбоподател като излага и контра тези в подкрепа на искането, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Двете страни в исковото производство не ангажират въззивната инстанция с доказателствени искания.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на САС приема, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Ищецът П. П. М. (сега въззивен жалбоподател) е предявил иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен предварителен договор, сключен на 09.01.2013 г. с Г. И. С. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в град ***, район „***”, ул. „***“ № *, блок № *, вх. *, етаж *, с площ от 124.57 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, хол – трапезария, баня и сервизни помещения, при съседи: ап. 3, стълбище, отдолу – ап. 2, отгоре – ап. 6, заедно с прилежащото му МАЗЕ № 3 с площ от 19.96 квадратни метра, при съседи: Мазета № 2 и № 4, коридор и двор, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 1935 квадратни метра, представляващо УПИ, парцел ХIII-957 от квартал 67 по плана на квартал Горубляне – София, при съседи на мястото по нотариален акт: улица; И. Б., В. Р., М. В., Е. Д., като имотът се продава и заедно с ГАРАЖ № 8 във вход „Б” с площ от 21.43 квадратни метра, при съседи: гараж 7, стена и двор, заедно със съответстващите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото срещу заплащане на цена в размер на 52 800 евро, която е платена към момента на сключване на договора.

За да гарантира изпълнението на договора, продавачът С., учредил в полза на купувача договорна ипотека върху имота предмет на договора. Излага, не в 2 срока за сключване на окончателен договор – 25.01.2015 г. такъв не бил сключен по вина на продавача.

Ответникът Г. И. С. (сега въззивем) в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва съществуването и истинността на представения с исковата молба документ, представляващ договор за покупко–продажба.

Излага, че на датата, на която е сключен договора е сключен още един, за покупко–продажба на друг недвижим имот, собствен на управляваното от ответника търговско дружество“Норива“ ЕООД за сумата от 50 000 евро, от които купувачът П. П. М. е заплатил 32 000 евро, а остатъкът от 18 000 евро, също е следвало да бъдат заплатени по банков път при сключване на окончателен договор.

Излага, че е издал в полза на П. П. М. – купувач по два предварителни договора, сключени на една и съща дата, запис на заповед за сумата от 102 800 евро, която представлявала сбора от цените по двата договора. Целта на издаване на записа на заповед, според изложеното била да се гарантира връщане на платените суми, в случай на осуетяване изпълнението за договорите по вина на продавача. Твърди и в ход по същество пред въззивния съд поддържа, че при уговорени две вземания от страна на купувача (покупка на имот и запис на заповед, която включва цената на същия имот), ищецът иска от една страна да получи сумата по записа на заповедта, а от друга страна да придобие собствеността върху обекта на предварителния договор.

Посочва, че вземането по записа на заповедта е предмет на гр.д. № 15652/2016 г. по опис на СГС, в който се разглежда установителен иск с пр. основание чл.

422 от ГПК и поддържа тезата, че този спор е прюдициален към настоящото исково производство.

В обжалваното решение е прието, че предварителният договор е прекратен. Фактът на прекратяване е конкретизиран от съда като предприемане на действие за изпълнение възоснова на записа на заповедта, сумата по която ценна книга включва (според съда) и цената по процесния предварителен договор. За да намери идентичност между уговорената продажна цена и сумата по записа на заповедта, съдът е анализирал следните съвпадения – двата договора за покупко-продажба са сключени на една и съща дата, записът на заповедта е издаден на същата дата за сума съответна на сбора от двете цени по договорите. Анализирал е гласните доказателства, 3 като е приел, че в тяхното съдържание се потвърждава факт за общи бизнес отношения и воля на договарящите, която изключва намерението за прехвърляне на собственост като е намерил, че предварителните договори имат само обезпечителна функция за връщане на сумите вложени в общи бизнес начинания.

Така постановеното решение почива на правоизключващо възражение за прекратен предварителен договор за покупко-продажба, което не е направено от ответника по реда на чл. 131 от ГПК и не е било предмет на делото. В писмения отговор, ответникът се позовава само на твърдения, че връщането на цената при неизпълнение на двата предварителни договора е обезпечено със запис на заповед, а ищецът в исковата молба твърди, че връщането на платената по договора цена е обезпечено с договорна ипотека.

Настоящият състав на САС като съобрази, че съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание иск чл. 19, ал.3 от ГПК, който иск се разглежда по специален процесуален ред Глава ХХХI от ГПК (чл.362-364) и при засилено служебно начало по отношение на проверката на собствеността чл.363 от ГПК върху конкретно определен обект, а по отношение на защитата на ответника се прилага изцяло общия принцип на исковото производство принципът на диспозитивното начало чл.6, ал.2 от ГПК, приема следното от правна страна:

Принципът на диспозитивното начало предвижда, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Съдът се произнася в рамките на определените с исковата молба вид и обем на търсена защита, както и по направените от ответника възражения. Според ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията в обсега на въззивната дейност, очертани в чл. 269 ГПК, се отнасят само до установяване на фактическата страна по спора, като същите не намират приложение при подвеждане на установените факти под приложимата материално-правна норма. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато същата произтича пряко от съдържанието и формата на сделката или от събраните по делото доказателства, както и от общо известни или служебно известни факти на съда. В този случай (какъвто не е настоящия), съдът е длъжен да уведоми страните (в доклада на първостепенния съд или в нарочно определение на въззивния), че ще се произнесе по нищожността и да изпълни 4 задължението си по чл. 146, ал. 2, т. 5 ГПК.

Когато основанието за нищожност произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка (какъвто е настоящия случай ), страните трябва да са посочили конкретните факти и доказателствата, от които то се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. В тези хипотези, съдът не може да разреши спора въз основа на искания и възражения, които не са били изрично заявени (нищожност поради привидни и прикрити сделки) и да приема за настъпили правни последици, каквито не се претендират.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя така даденото разрешение в Решение №499/26.07.2024 г. постановено по гр.д. № №3961 по описа за 2023 г. по реда на чл. 290 от ГПК

Както е посочено по-горе, ответникът само е посочил определени факти, каквито са: съществуването на още една сделка за покупко-продажба на недвижим имот и издаване на запис на заповед за сума равна на сбора на цените по двата договора. В тези фактически твърдения не се съдържа възражение, че предварителния договор представлява привидна сделка, прикриваща друг вид облигационна връзка, за да е било допустимо установяване на отношенията по прикритата сделка с гласни доказателства. В този смисъл, от събраните по делото гласни доказателства, не може да се извеждат факти, които имат значение към действителността на процесния договор за покупко-продажба. Твърдяната от ответника преюдициалност на съдебния спор по гр.д. № 15652/2026 г., би била налице, само ако ответникът е въвел в спора възражение за нищожност на правната сделка, чиято окончателност се претендира.

Правните изводи на първоинстранционното решение почиват на съвпадения в датите на сключване на две сделки, всяка от които с купувач ищеца и на факта, че е издадена запис на заповед за сума равна на сбора на цените по двата договора. Съвпаденията не водят до обоснован извод, че претендирайки връщане на сумата по записа на заповедта, ищецът прекратява единият (или двата, втория не е предмет на делото) предварителен договор.

Упражняването на правото да се иска издаване на изпълнителен лист в заповедно производство и предявяване на иск за установяване съществуването на правоотношението, не е материално правно волеизявление за прекратяване на правоотношение възникнало по друга сделка извън тази, която е предмет на 5 всяко от производствата. Докато съдът не установи, че едната сделка прикрива друг вид правоотношение, то всяко от тях има своята индивидуалност и съществува самостоятелно, независимо, че са сключени в една и съща дата.

Процесуалното упражняване на правото за издаване на изпълнителен лист или на правото на иск, не може да прекратява правоотношения, които са извън предмета на делото.

На страница 31 от гр.д.№ 41330 по опис на СРС за 2017 г. в отговора на Г. И. С. е посочено, че „единствената причина за неизпълнението на процесния предварителен договор е бездействието от страна на купувача, (ищец в това производство) и неявяването му пред избрания от страните нотариус, с цел изповядване на окончателен договор за покупко-продажба.“.

Ответникът сам твърди, че е изправна страна по договора. В следващия абзац към наведения пред съда факт за неизправност на ищеца-купувач по договора за покупко-продажба е наведен и друг факт, че той иска да получи и собствеността и парите, които е дал и за които ответникът му е издал запис на заповед.

По делото е установено, че на датата на падежа на задължението за сключване на окончателен договор нито една от страните по този договор не се е явила пред нотариуса. Връщането на платената цена от 52 800 евро при неизпълнението на договора от страна на продавача е обезпечено с договорна ипотека върху неговия имот за сумата от 52 800 лева. За доказване на това обстоятелство твърдяно в исковата молба е представен нот. акт № 62/ 21.08.2013 г.на нотариус №437 с район на действие СРС. От неговото съдържание се установява, че е обезпечено връщането на платената по предварителния договор (процесния) сума от 52800 евро, при неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността. Учредяването на ипотека не може да се тълкува като липса на намерение от страна на купувача да придобие собствеността, защото дори и да съществува такова изявление, независимо от неговата форма, то представлява предварителен отказ от право на иск и съответно е нищожно.