Решение № 153 от 06.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пазарджик, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500449 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение рег.249/11.03.2025г., постановено по гр.д.№461/2023г. по описа на РС- Пазарджик е изнесен на публична продан следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на земеделската територия на с.Церово, общ.Лесичово, обл.Пазарджик, местност „Дъбравата“, с площ от 6999кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 6, номер по предходен план:

147156, при съседи: ***,

***,

***,

***, ***, ***.

Постановено е сумата от проданта да се разпредели между съсобствениците, както следва: 2/3 общо за съсобствениците С. С. Ш., с ЕГН ********** от гр.**** и Н. Т. Ш., с ЕГН ********** от гр.**** и 1/3 за съсобственика П. Г. М., с ЕГН ********** от гр.****.

Осъдена е С. С. Ш., с ЕГН ********** от гр.**** и Н. Т. Ш., с ЕГН ********** от гр.****, да заплатят в полза на РС- Пазарджик държавна такса за производството в размер на 285,60лв.

1

Осъдена е П. Г. М., с ЕГН ********** от гр.****, да заплати в полза на РС- Пазарджик държавна такса за производството в размер на 142,80лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на П. Г. М..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока се визира, че от приетата по делото съдебно- оценителна експертиза е видно, че процесния имот е поделяем на два дяла.

Счита се, че при положение, че имотът е поделяем и всеки от съсобствениците може да получи дял от същия е неприемливо да бъде изнесен на публична продан.

Приема се, че целта на делбата е съсобствеността да се прекрати и замести с отделни права на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот. В случая се счита, че това е възможно, законосъобразно и по най- добър начин ще защити правата на собственост на всяка една от страните.

Твърди се, че границите на общия имот и на новообразуваните, съгласно проекта към СТЕ са установени, няма разминаване и разлики.

Поддържа се това становище и се желае да се получи съответен дял от наследствения имот.

Смята се, че най- правилно и законосъобразно е процесния имот да бъде разделен на два, така както е изложено в приетата съдебно- оценителна експертиза.

Искането е да се отмени обжалваното решение и се извърши делба на процесния имот.

В срок не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. С.

Ш. и Н. Т. Ш..

Пред възивният съд са приети като писмени доказателства- Молба с вх.

№002/25.08.2025г. до фирма „Геопойнт“ ЕООД- гр.Пазарджик за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта за разделяне на процесния имот на две равни части, съгласно заключението на вещото лице, Протокол от 28.08.2025г. за трасиране или означаване и координиране на граници на процесния имот, изготвен от фирма „Геопойнт“ ЕООД- гр.Пазарджик, ведно с регистър на координираните точки, Пълномощно от 01.09.2025г. за представляване пред фирма „Геопойнт“ ЕООД- гр.Пазарджик и СГКК2 гр.Пазарджик, както и фискален бон от 02.09.2025г. за платена сума от 640лв. за изготвяне на проект за кадастър. От тези доказателства се установява, че в хода на производството по извършване на делбата е внесен проект за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри относно поземлен имот с идентификатор ***, с площ 6999кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, Категория 6.

Видно е, че относно този поземлен имот с площ от 6999кв.м. са изготвени 2 броя Скици- проект, които са издадени въз основа на приет проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. С тези проекти се изменя кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Церово, община Лесичово, област Пазарджик, като от последния имот се отнема площ от 3500кв.м. и се обособяват поземлени имоти с идентификатор *** и съответно с идентификатор ***.

При съобразяване с така представените пред настоящата инстанция доказателства, заключение на съдебно- техническа експертиза на вещото лице Б. Г., направено искане с молба на жалбоподателката чрез нейния процесуален представител в съдебно заседание на 11.02.2026г е съставен проект на разделителен протокол, както следва:

ПЪРВИ ДЯЛ- Поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на с.Церово, общ.Лесичово, обл.Пазарджик, с площ 3500кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория 6, съгласно Заповед № РД-18-413/12.06.2019г. на ИД на АГКК, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***.- по Скица- проект №15-2994493- 30.10.2025г. на АГКК.

СТОЙНОСТТА НА ПЪРВИ ДЯЛ Е 5355лв.

ВТОРИ ДЯЛ- Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Церово, обл.Пазарджик, с площ 3500кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория 6, съгласно Заповед № РД-18-413/12.06.2019г. на ИД на АГКК, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с 3 идентификатор ***- по Скица- проект №15-2994504- 30.10.2025г. на АГКК.

СТОЙНОСТТА НА ВТОРИ ДЯЛ Е 5355лв.

ЗА УРАВНЯВАНЕ НА ДЯЛОВЕТЕ, собственика на дела на квотата за 1/3ид.ч. ще бъде осъден да заплати на собствениците на дела на квотата за 2/3ид.ч.

Поради неявяване на съделителите С. С. Ш. и Н. Т. Ш., делото е отложено за 18.03.2026г. за предявяване на съставения проект на разделителен протокол.

Видно от протоколно определение от 11.03.2026г., обективирано в Протокол рег.№189/19.03.2026г. въззивният съд е предявил на страните проекта на разделителния протокол.

В проведеното съдебно заседание на 11.03.2026г., жалбоподателката П.

М. се явява лично и с процесуалния си представител адв.М. П.. От страна последната не е направено възражение по предявения проект. Иска се да се отмени обжалваното решение и се постанови решение, с което да се обяви проекта за разделителен протокол, съставен на Претендират се разноски обективирани в подадена молба преди съдебното заседание.

Ответниците по жалбата- С. С. Ш. и Н. Т. Ш., редовно призовани не се явяват. Не се явява и процесуалния им представител адв.И. П.. Същите не са заявили възражения до проведеното последно съдебно заседание относно несъгласие с изготвения проект на разделителен протокол на процесния имот, от който са обособени нови два.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна- съделител в делбеното производство и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. В конкретният казус, тя се явява основателна.

В случая, първоинстанционният съд е приел, а това не е и спорно, че съделителите С. С. Ш. и Н. Т. Ш. притежават общ дял от имота в размер на 2/3 ид.части, а делът на П. Г. М. е 1/3 ид.част.

Констатирал е също така, че от заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза е видно, че от имота могат да се образуват 4 дялове според броя на съделителите, така че всеки да получи реален дял. В предоставения от съда срок обаче страните не са представили доказателства за разделянето на имота- проект за изменение на кадастралната карта и скицапроект на новообразуваните имоти, съгласно чл.51, т.1 от ЗКИР. Заявили са, че няма да се възползват от тази възможност. Затова делбата следва да се извърши според сегашното положение на имот. В този аспект е и посочил Решение №123 от 14.11.2019г. по гр.д.№4370/2018г. на ВКС, II г.о.

Ето защо е приел, че според това положение броят на съделителите е поголям от броя на дяловете, което препятства извършване на делба чрез теглене на жребие или по реда на чл.353 ГПК. Съответно е извел извод, че делбата на имота следва да стане чрез изнасянето му на публична продан, съгласно чл.348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

Тези констатации настоящата инстанция, с оглед на събраните пред нея доказателства и относими към заключението на съдебно- техническата експертиза не могат да бъдат споделени. Основанията за това са следните:

Основна цел на делбата е всяка от страните да получи реален дял от делбеното имущество. В случай на неравенство в дяловете, то се изравнява в пари.

Този принцип е установен като водещ в уредбата на съдебната делба в Глава 29 от ГПК, съгласно която способите за извършване на делба са изчерпателно изброени и се прилагат в установената в закона последователност, като изнасянето на имот на публична продан е уредено като изключение, в случай, че никой от останалите способи за ликвидиране на съсобствеността не може да се приложи. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове от допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове (имоти) за всеки съделител, макар и те да са неравностойни. Тя е допустим способ само ако имотите са по- малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Стойността на отделните дялове и квотите на съделителите са от значение само за избиране между разпределянето на имотите или тегленето на жребий като способ за извършване на делбата. В този смисъл Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.

№534/2009г. на ВКС, Іг.о., Решение №39/19.04.2016г. по гр.д.№4051/2015г. на 5

ВКС, Іг.о., Решение №634/04.10.2010г. по гр.д.№1378/2009г. на ВКС, Iг.о., и Решение №224/21.11.2016г. по гр.д.№2378/2016г. на ВКС, Іг.о.

В конкретният казус на страните е предявен проект на разделителен протокол като срещу него не са постъпили каквито и да е било възражения от страните по делото и по отношение на който въззивният съд приема, че е законосъобразен. Обособени са два дяла, които са равни, като за уравнение на квотите на едните съделители- С. Ш. и Н. Ш., другата страна- П. М. ще бъде осъдена да им заплати сумата от 1785лв., превалутирана в размер на 912,66евро.

При тези данни, налице са всички предпоставки за извършване на делбата чрез разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.350 и чл.352 ГПК.

На практика, в хода на производството, страните не са изложили твърдения и не са представили доказателства, които да обуславят невъзможност за извършването на делбата чрез този способ или да правят приложението му много неудобно по смисъла на чл.353 ГПК. Поради което и субсидиарният способ за извършване на делбата чрез публична продан в настоящия случай не е приложим.

Следва да се отбележи, че в конкретния казус няма възражения и относно определената стойност на процесните имоти дадени в заключението на вещото лице за да е налице основание за съответно произнасяне на настоящата инстанция.

При тези данни следва да се приеме, че проектът за разделителен протокол следва да бъде обявен за окончателен, на основание чл.350, изр. второ ГПК, като след влизане в сила на настоящото решение, найподходящият способ, по който следва да бъде извършена делбата е чрез теглене на жребий по реда на чл.352 ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно, доколкото първоинстанционният съд, изнасяйки процесния имот на публична продан е нарушил принципа за получаването на дял в натура и е избрал неподходящ за настоящия случай способ за извършване на делбата.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делбата следва да 6 бъде извършена по реда на чл.347, чл.350 и чл.352 от ГПК.

По отношение на разноските следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС обективирана в Определение №252 от 11.07.2014г. по гр.д.