Решение № 993 от 06.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330116642 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на В. П. П., ЕГН ********** против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. ********, ул. „********“ № ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено по в отношенията между страните, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № ********/17.10.2022г. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ********/17.10.2022г ., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 400 лева, при годишен процент на разходите - 3,330%. Сочи се, че съгласно чл.6 от Договора, същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10, ал.2 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер па поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са заематели по 1 сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР кьм БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Ищцата твърди, че според чл. 8 от Договора, в случай на неизпълнение на от страна па кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10, ал.2 от ОУ кьм договора, същият дължи неустойка на кредитодателя в размер на 293,98 лева, която следва да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Излага се, че ищцата е усвоила изцяло кредитния ресурс, но не дължи плащане за неустойка, тъй като клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ********/17.10.2022г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК , ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е депозирал отговор на исковата молба.

В отговора се поддържа неоснователност на предявения иск. становище за недопустимост, алтернативно

–

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск за установяване недействителността на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл.

143, ал. 1, т. 5 и т. 19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца основания за недействителност на посочената клауза на основанията, изложени в исковата молба, с която е отправено искане до съда за установяване недействителността на клаузата за неустойка на няколко самостоятелни основания.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ********/17.10.2022г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 400 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 455,02 лв. на 7 месечни вноски, всяка в размер от 65 лв., с падеж на 17-то число и падеж на последната вноска на 17.05.2022г. Към договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора.

Установен е месечен лихвен процент от 3, 330 % и годишен процент на разходите от 48, 402 %. В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема 2 задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 293,98 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора. Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора.

Следва да се пристъпи към разглеждане на първото, посочено от ищеца основание за недействителност на клаузата за неустойка, а именно – поради установяването й в противоречие с добрите нрави. В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 293,98 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

По правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите условия. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за 3 осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва. По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване недействителността на клаузата на чл. 8, ал. 1 Договора, поради установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази клауза.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 50 лева – разноски за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от адв. С. Н..

Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 200 лв., като съобрази дело С-438/22 на СЕС и предвид на това, че делото е с ниска правна и фактическа сложност..

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. ********, ул. „********“ № ***, по предявения от В. П. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ********/17.10.2022г., предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата 293,99 лв., Е НИЩОЖНА, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на В. П. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 50 лева / петдесет лева/, представляваща направени съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. С. К. Н. от ПАК сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 16642/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, I – ви граждански състав.