Решение № 4630 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4630 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110123301 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

- за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 981,68 евро (1920 лв.), представляваща цена по ***-*** с предмет 2 бр. ***, за което е издадена фактура № **********/*** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.01.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 192,54 евро (376,57 лв.), представляваща лихва за забава за периода от *** г. до *** г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4362/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

- за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1800,16 евро (3520,80 лв.), представляваща цена по ***-*** с предмет 4 бр. ***, за което е издадени фактура № **********/*** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.01.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 408,05 евро (799,05 лв.), представляваща лихва за забава за периода от *** г. до *** г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4366/2025 г. по описа на СРС, 25 състав.

- за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 912,96 евро (1785,60 лв.), представляваща цена по ***-*** с предмет 2 бр. ***, за което е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.01.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 192,37 евро (376,24 лв.), представляваща лихва за забава за периода от *** г. до *** г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4364/2025 г. по описа на СРС, 28 състав.

Ищецът твърди, че по силата на сключени с ответника неформални договори за покупко-*** му предал 6 бр. ***, подробно описани в издадените от дружеството фактури, както следва: фактура № **********/*** г., фактура № **********/*** г., и фактура № *** г.

Поддържа, че ***, предмет на ***, били *** товарен *** „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“, с рег. № *** до *** паркинг в с. ***, където се е намирал *** на ответното дружество, предадени са на *** на ответника и са *** в присъствие на последния. Твърди, че въпреки провежданите разговори и отправените писмени покани по електронната поща на ответното дружество не е заплатило ***та на закупените от него ***. При тези твърдения ищецът претендира заплащането и на обезщетения за забава върху всяка от сумите по ***.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковите молби от ответника „*** ЕООД с идентично съдържание, с които оспорва предявените искове, с твърдения, че е нямало ***. Оспорва доказателствената *** на приложената към исковата молба имейл кореспонденция. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

327, ал. 1 ТЗ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договои за *** на описаните във *** ***, по силата на които изпълнил задълженията си за ***, а за ответника възникнало задължението за ***.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Договорът за ***-*** е консенсуален и неформален, предвид липсата на законово изискване за форма за действителността му, като в този смисъл е и разпоредба на чл. 293, ал.

1 ТЗ. С оглед на това сключването му предполага постигане на съгласие между ***а и *** относно съществените елементи на *** - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Когато страните са оформили *** чрез съставена за целта фактура, тя е годно доказателство за установяване на договор за *** *** на ***, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на *** - вид на ***, ***, ***, ***, *** и *** (на сключване на договора), наименование на страните.

В случая, в представените по делото 3 броя фактури с № **********/*** г., № *** г. и № **********/*** г., са обективирани всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за *** *** – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху ***, обект на ***. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху изброените подробно описано в тези фактури *** по видове и брой, при уговорена цена с ДДС.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за доказано по делото, че 2 между страните са възникнали правоотношения по три договора за *** ***, по силата на които ищецът-*** е изпълнил задължението си да прехвърли на ***-ответник правото на собственост върху описаните във *** *** – ***.

Правното действие на сключените договори за *** *** попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали между *** и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези материални търговски правоотношения за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните в процесните фактури *** и да предаде тяхното владение на ***, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена и да получи ***, предмет на договорите – арг. чл.

200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

От показанията на свидетеля С. Г. А., заемащ длъжността „*** на *** и ***“ при ищеца, се установява, че страните се намирали в ***, като ищецът *** на ответника *** според ***. Пояснява, че когато ответникът имал нужда от ***, се обаждал на *** по телефона и го уведомявал по кое *** съответният *** ще бъде на *** в с. ***. Свидетелят отивал на ***, проверявал състоянието на ***те на ***а, собственост на ответното дружество, и в случай, че някоя от тях е за ***, и след получаване на разрешение от шефа му, ***. Спомня си, че през м. *** г. ответното дружество е закупило ***, като свидетелят бил натоварен със задачата да отиде на *** в с. *** и да прегледа ***те. След консултация с ответника, взели решение да се *** *** *** и *** на ***. ***та се извършила през м. *** г.

Свидетелства, че след това сменили ***те на още два ***а, собственост на ответното дружество.

Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК кредитира изцяло обсъдените показания като последователни, логични и обективни, доколкото са дадени от лице ангажирано пряко с извършваната от ищцовото дружество дейност, за които се претендира заплащане в рамките на настоящето производство. С оглед забраната на чл. 163, ал. 1, т. 3 ГПК, свидетелските показания могат да бъдат ползвани единствено като установяващи механизма на осъществяване на комуникацията и обичайните фактически действия, осъществявани при търговските отношения на страните, но не и доказващи конкретния твърдян факт за *** на *** по процесните фактури.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, и което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесните фактури № **********/*** г., № *** г. и № **********/*** г. са редовно и свое***нно *** от ищеца по *** „***“ по партидата на „*** ЕООД, включени са в дневниците за продажби по ДДС, отразени са в съответните справки-декларации в ***. В счетоводството на ищцовото дружество няма данни за извършени плащания от страна на ответника по процесните фактури. Установява се, че процесните фактури № **********/*** г., № *** г. и № **********/*** г. на обща *** 7226,40 лв. са *** и от ответното дружество по *** „***“ по партидата на „***“ ЕООД, включени са в дневниците за покупки по ДДС, отразени са в съответните справки-декларации в ***, и ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по тях. Според заключението счетоводството на двете дружества по отношение на процесните фактури е водено редовно и в съответствие с изискванията и хронологичната последователност и документална обоснованост.

Според константната съдебна практика на ВКС, /решение № 211/30.01.2012 г. по т.д.

№ 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т.д. № 491/2010 г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II ТО и др./ *** отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, 3 включването им в дневника за покупко-продажби, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В решение № 211/2012 г. на ВКС по т.д.

№ 1120/2010 г. на II ТО дори е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на ***, преценката за сключването на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за *** и покупки на ***а и ***, отразяването на ***та й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.

С оглед изложеното, съдът приема, че ***ът е изпълнил своите задължения по договора за покупко-*** да продаде и предаде ***, а за *** във връзка с чл. 200 ЗЗД е възникнало задължението за заплащане на цената на ***те.

Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираните вземания чрез плащания, поради което исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

При ***та покупко-*** задължението на *** да *** е със законово определен съгласно нормата на чл. 327, ал. 1 ТЗ *** – при ***, които дават право на *** да я получи, освен ако страните не са уговорили друго. Видно от записа по процесните фактури № **********/*** г., № *** г. и № **********/*** г. ***те са получени на датите на издаване на ***, предвид което и при липса на друга уговорка ответникът изпаднал в забава за изпълнение на паричното си задължение по фактура № **********/*** г., считано от *** г., по фактура № *** г., считано от *** г., а по фактура **********/*** г., считано от *** г. и дължи обезщетение в размера по чл. 86 ЗЗД за исковия период. Определено по реда на чл.

162 ГПК посредством използване на лихвен калкулатор обезщетението за забава за плащането на задължението по фактура № **********/*** г. за периода от *** г. до *** г. възлиза на сумата от 408,05 евро (799,05 лв.), по фактура № *** г. за периода от *** г. до *** г. – на сумата от 192,37 евро (376,24 лв.), и по фактура № № **********/*** г. за периода от *** г. до *** г. – на сумата от 192,54 евро (376,57 лв.).