Решение № 7518 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7518 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110166125 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Ищецът „Т. е предявил срещу М. ЛЮБ. М. и Н. Т. М. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми при разделна отговорност при равни части: сумата от 7765.78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер 93613, находящ се в гр. С. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1081.54 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.08.2021 г., сумата от 31.13 л в . – такса за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 6.22 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. – 10.08.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 49202/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по 1 системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Д. – дъщерно дружество на „Т. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез процесуалния представител адв. В.В., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че не е налице договор за продажба на топлоенергия, сключен между ищеца и ответниците. Претенцията следвало да бъде насочена срещу Етажната собственост и ищецът нямал интерес да я предяви срещу ответниците. Оспорват претенцията по размер, като считат, че не са представени доказателства за действително начислените суми, а освен това същата била завишена по размер. Навеждат възражение за погасяване по давност на задълженията. Молят за отхвърляне на исковете.

С влязло в сила протоколно определение от 19.05.2022 г. съдът е отменил определението си, с което като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Т..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съд намира, че предявените искове са допустими. Видно от приложеното ч. гр. д. № 49202/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, която е валидна и действителна. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.

415, ал. 1 ГПК. Съобразно т. 5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за 2 заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По делото не е спорно, а това се установява и от представените писмени документи, че ответниците са съсобственици при равни квоти на имот, находящ се в гр. С. – това обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответниците в качеството си на собственици на процесния имот се явяват материалноправно легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот. Същите в качеството си на потребители на топлинна енергия са обвързани от общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник „Монитор“. По делото не е установено и ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на трето лице – „Д..

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са представени писмени документи – Обща фактура № 0106419965 от 31.07.2019 г., Обща фактура № 1005357645/31.07.2020 г., извлечение от сметки за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., протоколи за неосигурен достъп, протокол за обявяване на съобщение за датите на отчет на уредите, главен отчет, подписан от абоната от 11.05.2019 г., индивидуални справки за отопление и топла вода, документи, удостоверяващи връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, документи относно сертифициране на уредите за дялово разпределение и е 3 прието заключение по съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице-топлотехник, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, количеството топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки.

Вещото лице сочи, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. През процесния период топлинен счетоводител в СЕС е „Д., който е издал изравнителните сметки за всеки от отоплителните сезони, включени в процесния период.

От заключението на СТЕ, както и от приложените писмени документи – главни отчети и изравнителни сметки, се установява, че в имота за процесния период е имало четири броя радиатори без индивидуални разпределители на разход за отопление /ИРРО/ и щранг-лира в банята без ИРРО. Поради това, че всички отоплителни тела в имота са без уреди, за целия процесен период е начислявана служебна топлинна енергия по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/. За периода 2018/2019 г. абонатът е осигурил достъп до имота за отчет на уредите (представеният главен отчет от м.май 2019 г. е подписан), а за периода 2019/2020 г. абонатът не е осигурил достъп до имота за двете обявени дати за отчет на уредите, видно от представените протоколи за неосигурен достъп от 02.06.2020 г. и 08.06.2020 г. Установява се, че процесната сграда е със скрито изпълнение на отоплителната инсталация по проект по данни на ФДР. Абонатът заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Поради липса на узаконен водомер за топлинна енергия, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ се начислява служебно на брой лица с разходна норма 140л/денонощие на един брой потребител. За процесния период потребителите са били 4 броя, видно от подписания главен отчет от 11.05.2019 г. Обстоятелството, че потребителят препятства възможността да се извърши реално отчитане на съответните измервателни уреди, не го освобождава от задължението да заплаща топлинна енергия. Именно за хипотезите, в които не е осигурен достъп намира приложение разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването /отм./, съгласно която при неосигурен достъп се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода се начислява по реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба. Следва да се отбележи и, че ответниците са имали право на основание чл. 70, ал. 5 Наредбата да поискат допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни и твърдения да са сторили това. Аргументи, че при неосигурен достъп от страна на потребителя, на същия се начислява количество топлинна енергия по посочения начин служебно, са изложени и в Решение № 59/16.06.2016г. по гр.д.№ 4364/2015г. на ВКС, IV г.о.