Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1406 от 28.10.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2071/2024
Вид
Решение № 1406
Подписан
28.10.2024
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. Русе, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520102071 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл" и ,,Теленор България") твърди, че между него и Г. Д. Х. били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № 623548025/18.08.2020 г., Допълнително споразумение № 047118740/16.01.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за лизинг от 16.01.2021 г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № 624178310/16.01.2021 г. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Г. Х. мобилен номер и устройства на лизинг се прилагали следните условия:

- за мобилен номер *** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № 623548025/18.08.2020г., изм. с Допълнително споразумение № 047118740 от 16.01.2021 г. към договор за мобилни услуги;

- за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Black - условията, договорени в договор за лизинг от 16.01.2021 г.;

- за комплект от 5 бр. аксесоари - условията, договорени в договор за лизинг за базови аксесоари № 624178310 от 16.01.2021 г.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2021 г. - м. февруари 2022 г., а именно: фактура № 7326882926/20.10.2021 г., фактура № **********/20.11.2021 г., фактура № 7329481856/20.12. 2021 г., фактура № 7330786793/20.01.2022 г. и фактура № 1

**********/20.02.2022 г. Във всяка от тях били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента, както следва: 1. По договор за мобилни услуги № 623548025/18.08.2020 г., изм. с Допълнително споразумение № 047118740/16.01.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, били начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 340,36 лв. от които: 85,33 лв. абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 20/09/2021 - 19/01/2022 г.; неустойка в размер на 255,03 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** (преди 16.01.2023 г.) били уредени от страните в изрична клауза, а именно: в p. IV, т. 2 от Допълнително споразумение № 047118740/16.01.2021 г. към договор за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер *** бил 255,03 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 29,16 лв. всяка), а именно: 87,48 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 23,49 лв. и с добавена разликата в размер на 144,06 лв. между стандартната цена на мобилно устройство HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 16.01.2021 г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 16.01.2021г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

2. По Договор за лизинг от 16.01.2021г., с който било предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Black, били начислени и се претендират парични задължения в общ размер 224,85 лв., от които: лизингови вноски за периода 20/09/2021 - 19/01/2022 г. в общ размер 59,96 лв. с вкл.ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20/01/2022 - 16/12/2022 г. в общ 2 размер 164,89 лв. с вкл. ДДС.

3. По Договор за лизинг за базови аксесоари № 624178310/16.01.2021 г., с който било предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари, начислени били и се претендират парични задължения в общ размер 50,25 лв., от които: лизингови вноски за периода 20/09/2021 - 19/01/2022 г. в общ размер 13,40 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20/01/2022 - 16/12/2022 г. в общ размер 36,85 лв. с вкл. ДДС.

Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг, респ. в чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг за предоставяне на базови аксесоари като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Доколкото устройствата не били върнати, цената им не била напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг (на основание чл.

10 от ОУ), вкл. и от лизингополучателя, следвало, че договорите са запазили първоначално уговорения си срок на действие. Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България" ЕАД по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от „Йеттел България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 ГПК до Районен съд - Русе, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 6467/2023 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.12.2023 г.

Предвид връчването на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК, с който моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата 615,46 лв., представляваща сбор на дължимите суми по сключени между страните договори за мобилни услуги № 623548025/18.08.2020 г., Допълнително споразумение към него № 047118740/16.01.2021 г., договор за лизинг от 16.01.2021 г. и договор за лизинг за базови аксесоари № 624178310/16.01.2021 г., по издадени фактура с №№ 7326882926/20.10.2021 г., **********/20.11.2021 г., 7329481856/20.12. 2021 г., 7330786793/20.01.2022 г. и **********/20.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 05.12.2023 г. Претендира и присъждане на разноските за двете производства.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва факта, че е бил потребител на услуга, предоставяна от ищеца. Представените доказателства установявали, че от 18.08.2020 г. страните са в договорни отношения, като договорът бил сключен за 24 месеца и изтичал на 18.08.2020 г. Към исковата молба не било представено копие на приемо-предавателен 3 протокол, по силата на който Г. Х. да е получил владението върху лизинговата вещ, а само копие на лизингов договор, сключен между страните. В Допълнителното споразумение от 16.01.2021 г., в раздел IV, т.2 било посочено, че „в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока посочен в член 1 от този раздел, по вина или по инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, в размер на всички според условията на плана месечни абонаменти, но за не – повече от три месеца…”. Липсвали доказателства досежно факта, че потребителят е уведомен, че операторът едностранно и предсрочно прекратява договора без предизвестие и покана за плащане. Операторът следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора. Нямало данни да е била изпратена покана за доброволно плащане и ответникът не бил уведомен, че договорът ще бъде прекратен.

Нямало доказателства, че ищцовата страна чрез покана или по друг начин е упражнила правото си на предсрочно прекратяване на договора, както и посоченото изявление да е достигнало до знанието на ответника. Неподписаните фактури съставлявали само доказателство за изявлението, което се съдържа в тях, но не можело да им бъде предадена и функцията на получена услуга. Във връзка с изложеното ответникът счита, че към настоящия момент липсват редица предпоставки, за да може да бъде реализирана отговорността му за заплащане на претендираните суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена Заповед № 3250/05.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 6467/2023 г. по описа на РС-Русе, против длъжника Г. Д. Х. за дължимост на сумите: 615.46 лева – главница по Договор за мобилни услуги № 623548025/18.08.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Не е спорно, че страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:

Договор за мобилни услуги № 623548025/18.08.2020 г.,

Допълнително споразумение № 047118740/16.01.2021 г. към договора за 4 мобилни/фиксирани услуги,

Договор за лизинг от 16.01.2021 г. и

Договор за лизинг за базови аксесоари № 624178310/16.01.2021 г.

Ищцовото дружество /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/ в периода м. септември 2021 г. - м. февруари 2022 г. е издало следните фактури:

1.фактура № 7326882926/20.10.2021 г. за отчетен период 20.09 - 19.10.2021 г. на обща стойност 49.32 лв. – абонаментна такса, вноска за лизинг и вноска за аксесоари;

2.фактура № **********/20.11.2021 г. за отчетен период 20.10 - 19.11.2021 г. на обща стойност 45.40 лв. – абонаментна такса, вноска за лизинг и вноска за аксесоари;

3.фактура № 7329481856/20.12.2021 г. за отчетен период 20.11 - 19.12.2021 г. на обща стойност 44.16 лв. – абонаментна такса, вноска за лизинг и вноска за аксесоари;

4.фактура № 7330786793/20.01.2022 г. за отчетен период 20.12 - 19.01.2022 г. на обща стойност 10.01 лв. – вноска за лизинг и вноска за аксесоари и 5.фактура № **********/20.02.2022 г. за отчетен период 20.01.2022 г. - 19.02.2022 г. на обща стойност 456.77 лв. – вноска за лизинг и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

В настоящото производство, по предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата от общо 615.46 лв. по: договор за мобилни услуги № 623548025/18.08.2020 г. и допълнително споразумение № 047118740/16.01.2021 г. към договора, договор за лизинг от 16.01.2021 г. и договор за лизинг за базови аксесоари № 624178310/16.01.2021 г., от която: 85.33 лв. месечни абонаментни такси и предоставени услуги, 255.03 лв. еднократно начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; 59.96 лв. дължими лизингови вноски за периода 20.09.2021 – 19.01.2022 г. и 164.89 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20.01.16.12.2022 г. по договор за лизинг от 16.01.2021 г.; 13,40 лв. дължими лизингови вноски за периода 20.09.2021 – 19.01.2022 г. и 36.85 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20.01.-16.12.2022 г. по договор за лизинг за базови аксесоари.