Определение № 3088 от 13.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2807/2026
- Вид
- Определение № 3088
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Мария Георгиева, Валентин Димитров Бойкинов, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3088 гр. София, 13.10.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502807 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност пред Софийски апелативен съд между Софийски окръжен съд и Софийски градски съд относно местната компетентност за разглеждане на исковете на Х. Т. И. срещу Административен съд София град с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, повдигнат от Софийски окръжен съд с Определение № 2088/03.09.2026г. по гр.дело № 864/2026г.
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Т. И. срещу Административен съд София град, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, по която искова молба е било образувано гр.дело № 6045/2026г. на Софийски градски съд и който е бил първоначално сезираният от ищеца съд. Впоследствие в хода на производството, след преразпределение на делото след отвод на съдията докладчик, новият докладчик е прекратил производството по делото пред СГС по подсъдност, мотивирайки се с това, че подсъдността на последния по настоящия адрес на ищеца, било една от възможностите при упражняване правото на избор на подсъдност, а ищецът в разглеждания случай, макар и първоначално да е избрал подсъдността пред СГС, т.е да е по извършване на увреждането, сезирайки го с исковата молба, впоследствие е заявил с нарочна молба, че всъщност е искал да сезира СОС- по настоящия си адрес, при което е допуснал грешка, която е поискал да бъде сезирана чрез препращане на делото пред действително желания от него съд.
Софийски окръжен съд, на който делото е било препратено от първоначално сезираният съд, е счел, че не е налице надлежно основание, налагащо изпращането на делото на СОС. Позовал се е на това, че разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОДОВ му е 1 предоставила възможност за избор искът за обезщетение да бъде предявен пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 2г, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите и тази възможност за избор вече е била упражнена от него и не съществува начин тя да бъде променена впоследствие от ищеца в течение на хода на производството по делото. Според повдигналият спор за подсъдност съд единственият надлежен начин да се сезира СОС в тази хипотеза е с предприемане на десезиране на СГС чрез предвидените за това в процесуалния закон способи, след което да депозира нова искова молба пред Софийски окръжен съд.
По спора за подсъдност САС намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОДОВ ищецът при предявяване на исковата молба е имал правото на избор между подсъдността на Софийски градски съд, по местоизвършване на увреждането или на Софийски окръжен съд по настоящия адрес на увреденото лице. В настоящия случай с оглед фактическите твърдения в исковата молба и данните по делото става ясно, че ищецът е участвал като страна в производство пред Административен съд София град, като е твърдял, че в това производство е било нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Следователно мястото на увреждането, според твърденията на ищеца, следва да се разбира, че е гр. София на чиято територия се намира седалището на АССГ, където се твърди да са претърпени вредите.
Същевременно адресът на ищеца, според твърденията на ищеца и данните по делото, се намира в гр.Пирдоп, който попада в района на Софийски окръжен съд.
В случая ищецът вече е упражнил правото си на избор, като е сезирал Софийски градски съд като една от алтернативно предвидените от закона възможности. Впоследствие заявеното от него с молбата му от 08.07.2026г., че той всъщност бил допуснал фактическа грешка, като е имал предвид, че иска да сезира всъщност Софийски окръжен съд, е ирелевантно за подсъдността обстоятелство тъй като правото му на избор вече е било упражнено при предявяването на иска. Ищецът вече е избрал местно компетентния съд чрез подаването на исковата молба пред СГС, след който момент изборът на ищеца не може повече да бъде променян.
В случай, че ищецът действително, както твърди, да е допуснал грешка относно избора на подсъдност и да счита, че за него е по-добре и удобно да предяви иска си по другата алтернативна възможност- по настоящата си адресна регистрация в гр. Пирдоп, въпреки че и двата правораздавателни органа- СОС и СГС се намират на територията на гр.
София, то за него единствената възможност е да десезира първоначално избрания от него съд- Софийски градски съд, в който е подал исковата молба, като оттегли иска си и след това да го предяви повторно пред действително желания от него съд. Друга процесуална възможност да него предвид етапа на който се намира производството за него вече не съществува. Цитираната от ищеца съдебна практика, според която предприетите от ищеца изменения на иска до връчването на препис от исковата молба на ответника не съставляват изменение на иска, са неприложими в случая тъй като с изявлението за промяна на 2 подсъдността и за препращане на делото за разглеждането му пред друг местно компетентен съд, не се изменят нито фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, нито се изменя петитума на същата, за да се счита, че с нея ищецът променя исковата си молба по начина за който да не са налице ограниченията по чл.214, ал.1 ГПК. Както се каза по-горе, с предявяването на иска си пред първоначално сезирания съд ищецът вече е упражнил правото си за предпочтителна подсъдност чл.7, ал.1 ЗОДОВ, след което е отречена възможността му да промени избора си до приключване на производството пред същия съд.
С оглед на изложеното компетентен да разгледа процесната искова молба е Софийски градски съд, поради което делото следва да се изпрати на същия за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба с вх. № 77988/09.06.2026г., подадена от Х. Т. И. срещу Административен съд София град е Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3