Акт от 11.03.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2269

Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIX Състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Съдия:

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

При секретар В. П. като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА административно дело № 1226 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалбата на К.С.Щ. с ЕГН **********

***, против Решение № 2153-15-143 от 15.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Щ. против Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив № ********** /Протокол № N 01460/26.11.2021 г., с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.

“г“ от КСО и чл.68, ал.4 от КСО /в сила до 31.12.2010 г./ е отменено Разпореждане за отпускане на пенсия № 54/30.06.2000 г. и всички последващи го и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2006 г. пожизнено.

С жалбата, поддържана в съдебното заседание от пълномощника на жалбоподателя адв. П. и лично от жалбоподателя, се заявява незаконосъобразност на оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане, като се излагат подробни съображения и се сочи, че пенсията не била изменена, както предвиждал законът, а се отпускала нова пенсия, както и че не било доказано пенсионната преписка да съдържа документи с невярно съдържание. Прави се позоваване на предходно произнасяне по същата административна преписка на ВАС, като се сочи, че случаят е същият и производството по издаденото решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив следвало да бъде прекратено. Претендират се разноски. В предоставения срок не са представени писмени бележки.

Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представено писмено становище се излагат подробни съображения по същество, като се сочи, че безспорно е установена хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 б. “г“ от КСО, а именно неправилно отпускане на пенсия при по-благоприятни условия, поради това, че жалбоподателят не е отговарял, нито към момента на отпускането на пенсията, нито понастоящем, на условията по чл.2, ал.1, б.“б“ от ЗП / отм./, тъй като не е удостоверен изискуемия осигурителен стаж като продължителност и категории, така, както е бил зачетен при отпускане на пенсията.

Окръжна прокуратура Пловдив е била надлежно уведомена за производството, но не е встъпила в същото.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок срещу подлежащ на обжалване административен акт и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението, предвид това, че то е неблагоприятно за него. Поради това и същата е допустима.

По същество съдът намира жалбата само за частично основателна.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства се установява следното:

По подадена на 05.06.2000 г. молба от името на жалбоподателя Щ., подписана от него, за отпускане на пенсия с поставен вх. № 29420/05.06.2000 г. в ТП на НОИ Пловдив, към която били приложени документи за осигурителен стаж и доход, включително и такива с посочен издател АД „Онгъл“ и „Бисс-91“ АД, както и „Стройинженеринг“ ЕООД, с разпореждане № 54 от 30.06.2000 г. по на Щ. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.1999 г. пожизнено по условията на чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, чл.46а от ЗП /отм./ и §25 ЗИДЗП/1996 г. при зачетени 32 години 10 месеца и 19 дни трудов стаж, приравнен към втора категория труд и навършени 58 години. С това разпореждане били зачетени като положен труд от втора категория 21 г. 01 м. и 11 дни, сред които стаж в „Стройинженеринг“ ЕООД като електроженист, в „Онгъл“ АД като заварчик, в

„Бисс-91“ АД като машинен монтьор. За стаж от трета категория били зачетени 14 г., 08 месеца и 18 дни, като общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория възлизал на 41 г. 1 месец и 09 дни. Въпросното разпореждане и всички последващи го били отменени с Разпореждане № ********** по протокол № 250/13.02.2015 г., предвид извършен преглед на пенсионните досиета в архивохранилището на ТП на НОИ Пловдив по издадена за това заповед през 2013 г. и настъпила необходимост от установяване на осигурителния стаж на жалбоподателя, при което същият бил поканен да представи оригиналните документи за осигурителен стаж, представени с молбата му за отпускане на пенсия, като предвид непредставянето на такива, а само на декларация относно осигурителите, при които има положен осигурителен стаж, включващи и различни осигурители от тези, за които били представени документи при отпускане на пенсията, започнала процедура по чл.108 от КСО, при която били събрани доказателства за това, че жалбоподателят няма изискуемия осигурителен стаж от втора категория за ранното пенсиониране по чл.2, ал.1 от ЗП /отм./ Със същото разпореждане, с оглед на установения действителен осигурителен стаж в резултат от извършените проверки в осигурителния архив и при осигурители, както и постъпили документи, изискани от осигурители, на жалбоподателя Щ. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.4 от КСО от 13.12.2006 г. при навършени 65 години и установен действителен осигурителен стаж от 17 г. 07 месеца и 21 дни, от които удостоверен бил осигурителен стаж от втора категория само за 1 година, 1 месец и 23 дни при осигурителя „Пишещи машини“ /„Булком импекс“/. Така признатия общ осигурителен стаж, освен при посочения осигурител, било установено да е положен и при осигурителите „Филикон-97“ АД и Медицински университет –Пловдив. Въпросното разпореждане било обжалвано от Щ., потвърдено от Директор на ТП на НОИ Пловдив, чието решение пък било отменено с окончателно решение на ВАС по адм. дело № 12205/2016 г. Междувременно, по повод на подадени от ТП на НОИ Пловдив сигнали до РП Пловдив, включително и по случая на Щ. за установената драстична разлика между размера на осигурителния стаж от втора категория, по който била отпусната пенсия на Щ. с разпореждането от 30.06.2000 г. и установения такъв при проверката, извършена в ТП на НОИ, в крайна сметка от ВКП било разпоредено през 2016 г. да се извърши допълнително проверка по повод сигнала за липсващи от 2013 г. пенсионни досиета, сред които и на жалбоподателя. Във връзка с постъпила информация в ТП на НОИ Пловдив от Районна прокуратура Пловдив през февруари 2020 г. относно иззети като веществени доказателства по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на РП Пловдив оригинални пенсионни досиета, сред които и такова на жалбоподателя Щ., в рамките на което се съдържала молбата от името на Щ. за отпускане на пенсия от 05.06.2000 г. с описание на приложени към нея документи, сред които и обр.№30, издадени от

„Бисс-91“ АД и от „Онгъл“ АД -Пловдив, касателно длъжности машинен монтьор и заварчик, започнала нова проверка относно верността на признатия осигурителен стаж, включваща проверка за всички, описани в приложението към молбата за отпускане на пенсия осигурители – „Стройинженеринг“ ЕООД, ДКК „Първи май“, „Бисс-91“ АД и от „Онгъл“ АД –Пловдив.

Установено било, че в намиращите се в ТП на НОИ –Пловдив документи за осигурител „Онгъл“ АД, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, липсва информация за осигурителен доход и отработени дни от жалбоподателя Щ.. Бил потвърден стажът на жалбоподателя в „Пловдивска консерва“ АД /“Филикон-97“ АД/ с продължителност 1 година, 02 месеца и 17 дни. Установено било, че Щ. не фигурира в изплащателните ведомости на

„Бисс-91“ АД за проверявания период 10.05.1998 г. до 30.11.1999 г. и в РОЛ липсват данни да е бил осигуряван. Констатирано било, че за проверявания период 14.02.1962 г.-30.06.1968 г. не може да бъде установен осигурителен стаж при осигурителя „Стройинженеринг“ ЕООД, тъй като ведомостите датират от 1974 г., като същевременно се установило, че в папката на издадени от осигурителя удостоверения обр. УП-30 няма такова, издадено на Щ., въпреки, че е записано сред представените документи към молбата за отпускане на пенсия от 2000 г. Същата била налична, тъй като с приемо-предавателен протокол от РП Пловдив била предоставена на магнитен носител информацията, приобщена към образуваното досъдебно производство. Във връзка с установеното, на 26.11.2021 г. с Разпореждане № ********** по Протокол № N 01460 на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив на основание чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО било отменено Разпореждане № 54/30.06.2000 г. и всички последващи го такива на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, като на основание чл.68, ал.4 от КСО в сила до 31.12.2010 г. на жалбоподателя Щ. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.12.2006 г. пожизнено. Като мотиви за издаване на това разпореждане било посочено от издателя му, че по отмененото разпореждане пенсията е била отпусната на основание чл.2, ал.1, б.“б“ от Закона за пенсиите/ отм./ , който е предвиждал до 31.12.1999 г. мъжете да придобиват право на пенсия при навършени 57 години и при наличен стаж от 20 години общ трудов стаж от втора категория труд и при условие, че имат най-малко 13 години и 04 месеца действително отработени при втора категория труд. Отразено било, че при извършената проверка е бил потвърден осигурителен стаж от втора категория от само 01 година, 01 месец и 23 дни при осигурителя „Булком импекс“ АД – Пловдив на длъжност галванотехник, а останалия осигурителен стаж е от трета категория и същият е общо 25 години 10 месеца и 27 дни. При това положение и било отчетено, че жалбоподателят не е положил отразения в отмененото разпореждане от 30.06.2000 г. осигурителен стаж от втора категория труд от 21 години 01 месец и 11 дни, като поради това и няма изискуемия действително отработен при условията на втора категория труд стаж, изискван за отпускане на пенсията на по-ранната възраст по чл.2 от ЗП /отм/. Прието било на второ място в разпореждането, че съгласно чл.68, ал.4 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г. в случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в чл.68, ал.1-3 от КСО право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и 65-годишна възраст за мъжете.

Посочено било, че периодът на наборна военна служба с продължителност от 2 години 02 месеца и 12 дни, макар да е зачетен осигурителен стаж по чл.9, ал.7 от КСО, не се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, т.12 от КСО. Затова и било прието, че жалбоподателят Щ. придобива право на пенсия от 13.06.2006 г. при навършена възраст 65 години и действителен осигурителен стаж от 24 г., 10 месеца и 08 дни. Въпросното разпореждане било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ, като решаващият административен орган отхвърлил жалбата със сега обжалваното свое Решение № 2153-15-143 от 15.04.2022 г. Като мотиви на своето решение ответният административен орган посочил, че по редовно оформените документи след проведена служебна кореспонденция през 2014 г. и извършени проверки през 2020 г. осигурителният стаж на Щ. за периода 22.10.1959 г. до 12.02.1998 г. бил установен като стаж от втора категория от 01 г., 01 месец и 23 дни и от трета категория – 25 г., 10 месеца и 27 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл.104 от КСО, възлиза на 27 г., 04 месеца и 03 дни. Посочено било, че в тази връзка действителният осигурителен стаж, който е установен по наличните документи съществено се разминава с този, при който е отпусната личната пенсия през 2000 г., като Щ. не е положил осигурителен стаж от втора категория от 21 г., 01 месец и 11 дни, какъвто му е бил зачетен по представените с молбата му от 05.06.2000 г. документи. Затова и било отчетено, че са били налице основанията по чл.99, ал.1, т.2, б. “г“ от КСО, като издаденото на основание тази норма разпореждане е в резултат от новоразвило се административно производство въз основа на нови доказателства, събрани във връзка с получената на магнитен носител оригинална пенсионна преписка на Щ., съхранявана по досъдебно производство. По отношение приложението на чл.68, ал.4 от КСО и определяне понятието „действителен стаж“ били приети мотивите на разглежданото разпореждане.