Решение № 451 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр.П., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000553 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са три на брой жалби изходящи от „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № **.

С първата се обжалва постановеното по т. дело № 153/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд, решение № 40 от 13.04.2023 г. в частите, с които „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** е осъдено за следното:

- да заплати на С. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*,ап.* на основание чл.125 ал.3 от ТЗ сумата 30 000 лв. представляваща част от равностойността на притежаваните от него 120 дяла от капитала на дружеството, предявен иска като частичен от 1 500 000 лв. ведно със законната лихва за забава от 11.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 10 700 лв.разноски по делото,

- да заплати на Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.* на основание чл.125 ал.3 от ТЗ сумата 30 000 лв. представляваща част от равностойността на притежаваните от ищеца 120 дяла от капитала на 1 ответното дружеството,предявен иска като частичен от 1 500 000 лв. ведно със законната лихва за забава от 11.04. 2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 10 700 лв. разноски по делото.

В жалбата се излагат подробни съображения за недопустимост, респ. неправилност на решението и се иска то да бъде обезсилено , респ. отменено ведно с последиците от това.

Втората жалба е насочена против постановеното по по т. дело № 153/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд, решение № 53 от 07.06.2023 г., с което искане вх.№ *** на „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение №40/13.04.2023 г. е оставено без уважение.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт, иска се отмяната му и постановяване на друго допускащо поправката.

Третата жалба е частна и е насочена против постановеното по по т. дело № 153/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд, определение № 101 от 07.06.2023 г., с което искане вх.№ *** на „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** за изменение на постановеното по делото решение №40/13.04.2023 г. в частта за разноските е оставено без уважение.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо искането за изменение.

Въззиваемите страни намират и трите жалби за неоснователни.

Съдът след като се запозна са актовете предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 16.11.2021 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от С.

И. П., ЕГН **********, гр.П. и Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П. искова молба против „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д.

В същата те говорят за момента на учредяване на ответното дружество, за капитала му, разпределянето на същия на 600 дяла от по 10 лв. всеки, съдружниците в дружеството и притежаваните от всеки от тях дялове от този капитал.

Посочено е, че първоначално всички съдружници били и управители на дружеството като го представлявали заедно и поотделно.

2

След това се говори за проведено ОСС, на което се решило управител на дружеството да остане само В.Н. М. и на тази база се взело и решение за освобождаване на останалите съдружници като управители. Тези обстоятелства били надлежно вписани по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 01.04.2019 г.

По- надолу е направено изложение на факти и обстоятелства свързани с начина на управление на дружеството от страна на единствения му управител, които довели до нарушаване на правата на отделните съдружници и в частност на двамата ищци до степен, че те да нямат яснота за имущественото състояние на дружеството.

Сочи се, че те с оглед размера на притежаваните от тях дялове нямали възможност за разрешаване на този проблем дори и да инициират свикване на ОСС . Това ги навело до мисълта, че единствената възможност за тях е прекратяване на членствените правоотношения с дружеството и завеждане на искове за уреждане на имуществените отношения със същото по реда на чл.

125, ал. 3 от ТЗ, при което на база изготвена експертиза, щяло да им даде и яснота за имущественото състояние на дружеството.

В тази връзка е посочено, че подадената от тях искова молба следва да се счита и за писмено предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 от ТЗ за напускане на дружеството от двамата. С нея всеки от двамата ищци е предявил и частична искова претенция за осъждане на ответното дружество да му заплати на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ по 30 000 лв., като част от равностойността на притежаваните от 120 дяла от капитала на дружеството, която според тях била в размер на по 1 500 000 лв.

По повод на така описаните искови претенции ХОС първоначално формирал извод, че са недопустими и постановил определение № 129 от 21.12.2921 г. с което производството по образуваното във връзка със същите т. дело № 153/2021 г. било прекратено, а исковата молба върната на двамата ищци. То обаче с определение на ПАС постановено по ч.т. дело № 76/2022 г. било отменено и върнато за раглеждане на исковете по същество.

Така исковата молба била изпратена на ответника за отговор и той е подал такъв на 21.04.2022 г.

В нея се излагат доводи за недопустимост, респ. неоснователност на исковете.

3

По отношение на недопустимостта е посочено, че е налице недопустимо съединяване на искове поради това, че всеки от двамата ищци имал собствени дялове и самостоятелни членствени права и по тази причина не можело те да предявят едни иск с обща искова молба. Между тези самостоятелни права нямало връзка и не двамта ищци нямало как да бъдат задължителни или необходими другари, което да обуславяло завеждане на общ иск за нарушените им права. Наред с това е възразено, че съединяване на искове поради връзка на делата според чл. 213 от ГПК било възможно само от съда, по целесъобразност, а не по почин на самите ищци.

Второто възражение касаещо допустимостта е свързано с довода за липса на интерес от търсената с исковете защита по причина, че към момента на предявяването членственето правоотношение на ищците не било прекратено.

По същество на спора са изложени доводи за липса на елементите от ФС обуславящи плащане на равностойността на дяловете на всеки от ищците.

Те на първо место касаят редовността на отправените от ищците предизвестия за напускане и това дали същите са породили действие. На второ место са изложени съображения за начина, по който следва да се уредят имуществените отношение с дружеството поради прекратяването на членство. Казано е, че това става на база счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а не на база пазарната цена на активите.

В ДИМ ищците са взели отношение по направените в отговора защитни възражения.

В отговора на ДИМ от дружеството отново са изложени доводи касаещи недопустимостта и неоснователността на исковете.

Така съдът след събиране на поисканите и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Тук за пълнота е нужно да е спомене, че в доклада на делото от страна на Х ОС във връзка с допустимостта на исковете е посочено, че по този въпрос има влязло в сила определение на ПАС.

В решението е прието, че с оглед инкорпорираните в исковата молба предизвестия членствените правоотношения на ищците с дружеството са 4 прекратени от 11.04.2022 г. - датата, на окято са изтекли трите месеца от връчването й.

В тази връзка е прието, че прекратяването е породило в патироминума им правото да получат стойността на дружествения си дял от имуществото на дружеството. Същият според съда се определял съобразно наличното по баланса имущество на дружеството към момента на прекратяване на членството като съразмерна на участието на съдружника част от паричната оценка на чистото имущество (актив), притежавано от дружеството към този момент и то само при превишаване на сумата на активите над тези на пасивите.

Така на база изготвената счетоводна експертиза по счетоводния баланса на „Т.г.“ ООД за април 2022 г. е формиран извод, че чистото имущество на капитала на ответното дружество към 30. 04. 2022 г. е 2 984 955 лв. След съотнасянето на тази сума с притежавания от ищците дял от капитала на дружеството е достигнато до заключение, че стойността на дружествения дял на всеки един ищец към последния ден на месец април 2022 г. възлиза на 596 991 лв.

Това е навело ХОД до заключение, че „………. предявените осъдителните искове са основателни и следва да се уважат в пълния им размер от по 30 000 лева за всеки ищец, предявени като частични искове от 1 500 000 лв., стойност на дружествени дялове притежавани от тях от капитала на „Т.г.“ ООД.“

На тази база е постановен и диспозитив, с който дружеството е осъдено да заплати на всеки от ищците сумата от 30 000 лв., за която е посочено, че представлява част от равностойността на притежаваните от всеки от тях по 120 дяла от капитала на дружеството, по предявен иск като частичен от 1 500 000 лв., ведно със законната лихва от 11.04.2022 г.

Претенциите за законна лихва от 16.11.2021 г./датата на предявяване на исковете/ до 10.04.2022 г. е била отхвърлена.

Съобщението за изготвяне на решението е било връчено на ответника на 19.05.2023 г.

На 15.05.2023 г. от него е била подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива му изразяваща се в това, че в същия сумата 5 от 30 000 лв. била посочена като част от 1 500 000 лв., а не от приетата в мотивите стойност на дружествени дял на всеки от ищците от 596 991 лв.

На 19.05.2023 г. ответното дружество е подало въззивна жалба срещу решението и искане за изменение на същото в частта за разноските изрязващо се в намаляване на присъденото такива на ищцзите поради прекомерност на адв. възанграждение и в искане за присъждане на разноски по съразмерност поради отхвърляне на част от претенцията за присъждане на законна лихва.

По повод на искането по чл. 247 от ГПК съдът е постановил решение № 53 от 07.06.2023 г., с което е оставил същото без уважение.

По искането по чл. 248 от ГПК е постановено определение № 101 от 07.06.2023 г., с което и то е оставено без уважение.

Тези два акта на ХОС също са били обжалвани пред ПАС.

В жалбата срещу решенето, с който исковете са били уважени се излагат доводи за недопустимост и неправилност на същото.

Тези за недопустимост се извеждат от становището, че исковата молба била нередовна породи извършеното с нея недопустимо субективно и обективно съединяване на искове. На тази база е направено заключение, че решението постановено по тези искове също е недопустимо.

В подкрепа на горното е казано, че фактите от значение за предявяване на искове по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за всеки от двамата ищци не били такива, които да обуславят по смисъла на чл. 215 от ГПК фигурата на процесуалното другарство, което да допуска субективно съединяване на искове.

Тези факти не давали основание и с една искова молба да се предявяват отделни искове от двама отделни ищци срещу един ответник, които да бъдат разглеждани в едно производството. В тази връзка е посочено, че съединяване на искова по реда на чл. 213 от ГПК било допустимо само по инициатива на съда, а не по почин на ищците.

В частта от въззивната жалба съдържаща съображения за неправилност на решението не са оспорени изводите на съда за настъпилото прекратяване на членствените правоотношения с двамата ищци и възникване по тази причина в патримониума им на правото да получат равностойността на притежаваните от тях дялове от имуществото на дружеството. Не е оспорено и че стойността на дела на всеки от ищците е тази приета в решението на 6

ХОС - 596 991 лв.

Така възприетата от ХОС стойност обаче дава основание на жалбоподателя да твърди, че решението е неправилно, защото в диапозитива му е посочено, че присъдената сума от 30 000 лв. не е част от тези 596 991 лв., а е част от 1 500 000 лв.