Решение № 484 от 23.12.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. К., 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101576 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът - Д. Г. Г. твърди, че на 25.06.2024 г. в гр. К., ответникът извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Д.ието е било съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред – мл. инспектор Д. Г. Г., заемащ длъжността старши полицай в участък Р. към РУ – гр. К. при ОД на МВР-Пловдив и мл. инспектор Г.Т.Т., полицай в същото звено.

С действията си ответникът извършил престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради което, и на основание чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, по НОХД № 279/2025 г. по описа на Районен съд – К. е било одобрено споразумение, сключено между Районна прокуратура – Пловдив, ТО – К., и подсъдимия Д. Н. Д.. Съгласно споразумението, на същия му е било наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – с. К., ул. ***, за срок от 1 година и 4 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител два 1 пъти седмично;

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок.

Твърди, че на 25.06.2024 г., ищецът бил назначен на длъжност старши полицай в участък Р. към РУ – гр. К., ОД на МВР – Пловдив. По това време е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения в гр. К. по предварително утвърден график – от 19:00 ч. на 24.06.2024 г. до 07:00 ч. на 25.06.2024 г., като е бил в състав на автопатрул „ППД“ заедно с мл. инспектор Г.Т..

Около 01:57 ч. на 25.06.2024 г., двамата служители се движели с патрулен автомобил в гр. К., когато забелязали лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, който се движел без задни светлини. След като водачът увеличил скоростта и спрял между два паркирани автомобила на ул. „***“, полицейските служители пристъпили към проверка. Полицай Т. се приближил до автомобила и се легитимирал, като поискал документите на водача. Колегата му Г. също се приближил към тях. Двамата полицаи забелязали, че ответникът видимо се намирал в нетрезво състояние и лъхал силно на алкохол. Водачът заявил, че няма документи в себе си и се опитал да напусне мястото на проверката, като се насочил да влиза в една от къщите наблизо, но полицаите го спрели и го върнали до автомобила. Тогава ответникът представил само свидетелство за регистрация на МПС, като заявил, че автомобилът е негов. От извършената справка станало ясно, че автомобилът е собственост на Д. Д., който се оказал и самият водач.

При предложението да бъде тестван с техническо средство за алкохол, Д. отказал, започнал да се държи агресивно и обиждал служителите с изрази като: „Знам, че сте ***, както и цялата полиция е корумпирана“.

След разяснение на последствията от отказа, Д. заявил, че иска да даде кръв за изследване. Било му обяснено, че за това е необходим талон и че ще бъде отведен до ЦСМП – К.. В отговор, той започнал да вика и обижда, наричайки полицаите „***“, като продължил да се държи агресивно. Опитал се да отрече, че е управлявал автомобила, въпреки че двамата служители ясно го разпознали.

Полицейските служители му разпоредили да се качи в патрулния 2 автомобил, за да отидат да РУ – К., за да му съставян АУАН и талон за медицинско изследване, но ответникът отказал. При опит да бъде качен в патрулния автомобил, Д. категорично отказал, заявявайки, че няма да изпълни никакви разпореждания. След предупреждение, че ще бъде задържан за неизпълнение на полицейско разпореждане, полицай Г. извадил белезници, но Д. скръстил ръце и отказал да се подчини. Тогава двамата полицейски служители се опитали да му поставят белезници, като го хванали за ръцете и се опитали да ги отдалечат от тялото му, но ответникът оказал съпротива, като викал - „***, *** ***, ще ви е****“ и отправил закана към Г., че ще му вземе пистолета и ще го гръмне.

Двамата полицаи успели да го приведат в положение за поставяне на белезници, като се наложило да използват два чифта, поради невъзможност да приближат ръцете му достатъчно. След задържането, Д. продължил с обидите, а на мястото пристигнала Н. Ч., която се опитвала да го успокои, като изразила неодобрение към поведението на ответника.

След привеждането му в РУ – К., бил издаден талон за медицинско изследване и той бил отведен до ЦСМП – К., където отново отказал да даде кръвна проба. В районното управление му били съставени АУАН по ЗДвП и по ЗМВР, както и Заповед за задържане до 24 часа, но Д. отказал да подпише документите. По време на престоя си продължавал да вика, че полицаите са ***. При извършения личен обиск по ЗМВР се установило, че СУМПС и личната му карта се намирали у него, въпреки че първоначално бил заявил противното.

Посоченото Д.ие било съпроводено със съпротива срещу органи на властта при изпълнение на служебните им задължения. Основно задължение на полицейските служители е да участват в охрана на обществения ред и борба с престъпността. Ответникът е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, демонстрирайки явно неуважение към обществото, като Д.ието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълнавящи задълженията си по опазване на обществения ред.

Ответникът е отправял обидни думи и закани към служителите на реда.

Вследствие на това, ищецът Г. е преживял силно унижение, стрес, тревожност, безпокойство от обидите и заканите, както и срам – както пред колегите си от РУ – К., с които ежедневно е работел, така и пред гражданката Н. Ч..

3

Д.ията на ответника накърнили убеждението на ищеца, че със службата си допринася за опазване на обществения ред и спокойствие. Също така, те уронили професионалния му престиж, статуса и самочувствието му пред колегите, които след инцидента загубили част от уважението и респекта си към него. Ищецът се превърнал в обект на подигравки и неуместни шеги от колеги те си, което допълнително затруднило изпълнението на служебните му задължения.

С действията си ответникът нанесъл неимуществени вреди на ищеца чрез отправени обиди и заплахи, както и чрез оказаната от него съпротива срещу орган на властта. Поради това същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силно унижение, стрес, тревожност, безпокойство от обидите и заканите, срам и душевна болка, претърпени вследствие на отправените към ищеца обидни думи, заплахи и действия, извършени на 25.06.2024 г. в гр. К.. Същите действия са осъществили състава на престъплението хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като за това Д.ие на ответника било наложено наказание по влязло в сила споразумение, одобрено от съда по НОХД № 279/2025 г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 15.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2024 г.

Съгласно Тълкувателно постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, обезщетението за неимуществени вреди се определя спрямо конкретните факти и обстоятелства, личността на увредения, преживените от него субективни страдания, отражението върху социалната и професионална сфера, контактите с близки и семейство, характера и тежестта на противоправното действие с оглед на морално-етичните норми, обществения отзвук и стандарта на живот. От влязлото в сила споразумение по НОХД № 279/2025 г. на КрлРС се установява, че в процесния случай ищецът, при изпълнение на служебните си задължения като полицейски служител е бил обект на агресия и неприемливо поведение от страна на ответника, който многократно го е псувал, обиждал и заплашвал, като е проявил изключителна агресия. Свидетели на поведението на ответника са станали множество хора, тъй като действията са се развили на публични места – на ул. „***“ в гр. К., в ЦСМП К. и в РУ К.. Част от колегите на ищеца също са присъствали при 4 грубото и агресивно поведение на ответника при довеждането му в полицейското управление. След инцидента се е променило отношението на колегите на ищеца към него, както и това на служителите в Спешна помощ – К.. Ищецът е бил обект на подигравки и шеговити подмятания. Негативните му преживявания вследствие на инцидента съответстват на обичайните последици при всеки човек, който е бил подложен на грубо, агресивно и унизително поведение.

С оглед изложеното, ищецът преценя, че има основание да търси обезщетение в размер на 3 000.00 лв. Ответникът умишлено е посегнал на телесната неприкосновеност и честта на ищеца – полицейски служител, който поради естеството на службата си проявява по-висока от средната търпимост.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК, влязлата в сила присъда или споразумение, одобрено от съда, са задължителни за гражданския съд по въпросите относно извършеното Д.ие, неговата противоправност и вината на дееца. Следователно, с оглед тази правна уредба, деликтът е установен с обективните си характеристики – включително и вида на уврежданията, както и вината на ответника. Тези въпроси не подлежат на пререшаване от гражданския съд.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящото производство предмет на доказване са неимуществените вреди, тяхната продължителност и интензитет. Те винаги засягат психическата и моралната сфера – здраве, душевен мир, трудоспособност и др. Налице са всички изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправното Д.ие, вредата, причинната връзка и вината. В резултат на описаното Д.ие, ищецът Д. Г. е претърпял физически, психически и емоционални болки и страдания, стрес, притеснение и унижение. За тези неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението се определя по принципа на справедливостта, като се вземат предвид множество конкретни и обективни обстоятелства – характер и начин на извършване на Д.ието, причинените морални и физически страдания, обстоятелствата, при които е извършено, и евентуално влошаване на здравословното състояние.

Нанесените от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, 5 страх, притеснение, безпокойство, физически и емоционални страдания, психически дискомфорт, неудобства в ежедневието, ограничаване на социалните контакти, подигравки и унижение, са равностойни на сумата от 3 000 лв., която представлява справедливо и адекватно обезщетение с оглед характера и интензитета на вредите. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от 25.06.2024 г., тъй като вземането е изискуемо от момента на извършване на деликта, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, а деецът е бил известен още тогава. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на непозволено увреждане се смята в забава и без покана.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата 3 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - силно унижение, стрес, тревожност и безпокойство от обидите и заканите, срам и болка, претърпени вследствие на отправени към ищеца обидни думи и действия, извършени на 25.06.2024г. в гр. К., осъществяващи Д.ието - хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като за Д.ието на ответника е наложено наказание с одобрено от съда споразумение по НОХД № 279/2025г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 15.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2024г. Претендира за направените по делото разноски. Посочва, че присъдените суми могат да се платят с Пощенски запис чрез „Български пощи” на адрес: гр. Б., община К., ул. ***.

ОТВЕТНИКЪТ – Д. Н. Д. не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. За съдебно заседание, представляван от адв. Ш. оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.