Решение № 84 от 05.06.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Р., 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500145 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД “Алианц България“, гр.София, ЕИК 0******, чрез юрисконсулт А. против действията на ЧСИ Г.С. с райо* действие ОС-Р. по изпълнително дело №342 по описа на същия СИ за 2023г.

Атакува се разпореждане от 26.04.2023г., с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали определените от него разноски, дължими в изпълнителното производство конкретно, дължимото адвокатско възнаграждение в полза на взискателя от 3 757 лв. на 200 лева.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че адекватният адвокатски хонорар е в размер на 200 лева, а претендираният такъв е прекомерно завишен, позовавайки на разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Излага и други подробни съображения.

Взискателят Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. Г.М. , чрез пълномощник адв. С. Д. от АК-Р. е депозирал писмено възражение, в което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави същата без уважение и потвърди обжалваното разпореждане на ЧСИ.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена като такава.

Р.ският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на приложените по делото доказателства, констатира следното:

1

Жалбата е допустима, като подадени в срок, чрез ЧСИ, срещу актове на същия, които подлежат на съдебен контрол.

Видно от представеното по делото копие на изпълнително дело /ИД/ № 342/2023г. по описа на ЧСИ Г.С. същото е образувано на 0 6.04.2023г. по молба на взискателя Н. Н.фов Р., чрез пълномощник адв. С. Д. за парично вземане по един изпълнителен лист, издаден по гр.дело №186/2021г. на РОС за обща сума в размер на сумата 80 000 лева /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск за сумата от 120 000 лева и сумата 800, 00 лева /осемстотин лв./ , представляваща обезщетение за имуществени вреди на осн. чл. 493, ал. 1, т.

4 от КЗ вследствие на ПТП на 30. 06. 2020 г., причи* от С.П.А., управлявал автомобил „*********, застрахован при ответника ЗАД „Алианц България“ със застрахователна полица № BG/01/119002739036, ведно със законната лихва, считано от 16. 11. 2020 г. до окончателно изплащане на сумата .

Молбата за образуване на изп.дело е подадена от взискателя Н. Н. Р., чрез пълномощник адв. С.Д. Към молбата е приложено и адвокатско пълмономощно, с договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. С.Д. с вписано заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 757 лева. С молбата взискателят е поискал от ЧСИ извършването на конкретни изпълнителни действия по събирането на вземането.

С обжалваното разпореждане ЧСИ е отказал намаляване на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по съображения, че сумата е дължима в пълен размер, при съобразяване на разпоредбата на чл.10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и, че длъжника е имал възможност да заплати дължимите разноски по гр.дело в месечния срок преди образуване на ИД.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимум, определен за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел 2 удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата.

Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателя, като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя по изпълнителното дело в случая обаче се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпъл*е, като няма данни за извършени други действия, вкл. и за такива свързани с физическо присъствие на адв. С. Д. в кантората на ЧСИ Г. С.ов при или по повод на предприемане на конкретни изпълнителни действия. Ето защо, съдът приема, че в полза на взискателя се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата в размера до 200 лева, признат и от длъжника.

По изложените съображения, подадената жалба срещу действията на ЧСИ Г.С.ов по изп.дело №342/2023г. се явява основателна.

В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, макар и неговата жалба да се явява основателна, като разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение.

Такава е и формираната вече съдебна практика на Окръжен съд – Р. по сходни и/или идентични казуси – Решение № 83 от 05.06.2023 г. по въззивно гражданско дело № 20233300500146 по описа за 2023 г.

Воден от горното, окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗАД “Алианц България“, гр.София, ЕИК 0******, подадена от юрисконсулт А. отказа на ЧСИ Г.С. рег. № 912 при КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Р., да намали размера на определените разноски в полза на взискателя Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. Г.М. по изп.дело №34 2 по описа за 2023г. на същия ЧСИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение за Н. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. Г.М. по горепосоченото изпълнително дело, от 3 757 лв. на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4