Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1152 от 10.06.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7071/2023
Вид
Решение № 1152
Подписан
10.06.2024
В сила
05.07.2024
Състав
ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Бургас, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120107071 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от „ЗС - Кредити“ ООД срещу М. М. Ю., иск установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. сключен между ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД, ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 10.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2375/11.08.2023 г. по ч. гр. д. № 4793/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал.

1 от ЗЗД.

Твърди се, че между ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД е ключен Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 100 лева, а последният се е задължил да я върне на две вноски, ведно с възнаградителна лихва за ползването. Сочи се, че ГПР – 42,55 % и МЛП – 3 %. Поддържа се, че ответникът е усвоил сумата, но не я е върнал на уговорените падежи – 23.07.2022 г. и 23.08.2022 г. Сочи се, че вземането по договора е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 10.01.2023 г. и за него същият се е снабдил с заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като дадените от съда указания са обусловили правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си 1 представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка по сключен между ответника и трето лице договор за потребителски кредит, а в условията на евентуалност се оспорва усвояването на сумата по кредита. Оспорва се и съобщаването на договора за цесия на ответника от цедента, както и наличието на представителна власт у ищеца-цесионер да съобщи същата.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, дружеството-ищец поддържа предявения иск.

В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. сключен между ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД и погасителен план /л. 11 от делото/, стандартен европейски формуляр. По делото е представен и рамков договор за продажба и прехвърляне вземания от 10.01.2023 г., по силата на който „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД като цедент, прехвърля вземането си към ответника, на ищеца – цесионер /л. 66 от делото/. По делото са приети и потвърждение от цедента, за извършената цесия /л. 71 от делото/, пълномощно от 10.01.2023 г. с нотариална заверка на подпис /л. 70 от делото/, по силата на което цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на вземането. По делото е представено уведомление за извършена цесия изпратено от кредитодателя до кредитополучателя, с обратна разписка, с отбелязване „Преместен“.

По делото е прието заключение на вещо лице по възложена съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че сумата от 100 лева е усвоена от ответника и същият не е извършвал плащания за погасяване на вземането си по договора /л. 84/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 4793/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която в преклузивния едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявеният от ищеца е иск е с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи – наличието на валидна облигационна връзка по посочените в исковата молба договори за потребителски кредит и за цесия, включващи твърдените клаузи за дължимост на главница, по силата на който сумата по заема е усвоена от кредитополучателя и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери, включително съобщаването на цесията. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

От горепосочения приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност, Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. сключен между ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД, по категоричен начин се установява възникването между страните на 2 облигационно отношение, което ги обвързва. От неоспореното от страните заключение на вещото лице по ,възложена съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, комплексно и обосновано, се установи, че ответникът е усвоил сумата от 100 лева в брой. С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото пълномощно. Макар по делото да е приложено известие за доставяне на уведомлението за извършена цесия, което не се установява да е получено и от кого, уведомлението, изходящо от цедента, е приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с изпращане на препис от същата на ответника и само по себе си съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, по смисъла на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради изложеното, съдът счита, че ответникът-длъжник е редовно уведомен за прехвърлянето на процесното вземане и договорът за цесия е породил правен ефект спрямо кредитополучателя, и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

От заключението на вещото лице се установи, че ответникът не извършвал плащания по договор, поради което съдът приема, че размерът на главницата е в предявения от ищеца размер, респ. предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 425 лева.

Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в исковото производство разноски в общ размер от 1225 лева, от които: сумата от 25 лева за държавна такса, сумата от 200 лева за депозит за особен представител и сумата от 300 лева за депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. М.

Ю., ЕГН **********, с адрес: с. Т***, ул. ****, дължи на ищеца „ЗС - Кредити“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б**, ул. **, сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 23.06.2022 г. сключен между ответника и „Ейч Джи – Кредит груп“ ООД, ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 10.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2375/11.08.2023 г. по ч. гр. д. № 4793/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

3

ОСЪЖДА М. М. Ю., ЕГН **********, с адрес: с. Т***, ул.****, да заплати „ЗС Кредити“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б**, ул. **, сумата от 425 лева /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща направени съдебно - деловодни разноски в производство по ч. гр. д. № 4793/2023 г. по описа за 2023 г. на РС - Бургас и сумата от 1225 лева /хиляда двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4