Решение № 5262 от 24.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5262 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20241100501507 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5297 от 01.12.2023 г. (подадена в изпълнение на указания, дадени от СГС по повод на първоначално подадени жалби с вх. № 4944 от 22.11.2022 г. и с вх. № 1588 от 03.04.2023 г. по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ и с район на действие СГС) от длъжника М. Д. Д., чрез процесуалния й представител, по изп. дело № 2021789400499, към което е присъединено изп. дело № 20217890400496, двете по описа на ЧСИ Н.К., против постановление за разноските от 24.03.2023 г., с което е оставено без уважение възражението й за прекомерност на приетите от съдебния изпълнител размери на адвокатски възнаграждения и съответно за недължимост на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че образуването на две отделни изпълнителни дела по молба на взискателите, макар вземанията им да произтичат от едно и също основание, е предприето с цел начисляване и заплащане на допълнителни разноски за адвокатски хонорар и такси по изпълнението, доколкото взискателите са могли да упражнят правата си с образуване на едно изпълнително дело. Изразил е готовност да заплати вземанията на взискателите преди образуване на изпълнителното дело, по повод на което между страните е проведена кореспонденция, като процесуалните им представители не са представили банкови сметки за заплащане на задълженията и същите са останали непогасени до момента на образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че с поведението си не е дал повод за образуване на 1 изпълнителното дело, кредиторите били изпаднали в забава, а изпълнението на задължението било извършено преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което и по делото не са предприети същински действия по принудително изпълнение и действията от пълномощниците на взискателите се изразявали единствено в подаването на молби за образуването на изпълнителното производство. Иска отмяна на обжалваното постановление и на определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение, както и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Взискателят по изпълнителното дело – К.А.Т., чрез пълномощника си, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че ищците в исковия процес са обикновени другари и доколкото съдът е издал в полза на всеки от тях отделен изпълнителен лист, за тях не съществува пречка да упражнят признатите им права в отделни изпълнителни производства. В конкретния случай преди образуване на изпълнителното дело не е била налице забава на кредитора, която да обоснове липса на основание за присъждане на разноски в полза на взискателите по изпълнителното дело, а и доколкото след образуване на изпълнителното дело и преди получаване на плащането от длъжника са били извършвани действия по принудително изпълнение, в полза на всеки от взискателите по изпълнителното дело се дължат разноски в общ размер на 417 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (Наредбата) и адвокатско възнаграждение в размер на 217 лева съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди в негова полза разноски за настоящото производство.

Взискателят по изпълнителното дело – П.А.Т., чрез процесуалния си представител, също излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебният изпълнител при съобразяване на представените отделни изпълнителни листове е образувал отделни изпълнителни дела в съответствие с процесуалния закон. Поддържа, че в конкретния случай не е била налице забава на кредиторите преди образуване на изпълнителното дело, поради което и в тежест на длъжника по изпълнителното дело е да понесе разноските в производството, доколкото плащането на задълженията е извършено след образуването му, макар и в срока за доброволно изпълнение. Посочва, че таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ е начислена правилно от съдебния изпълнител при съобразяване на размера на паричните вземания, както и че дължимото адвокатско възнаграждение в полза на всеки от заявителите е в размер на 417 лева, доколкото се формира от дължимо по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата възнаграждение. Моли се съда да остави без уважение жалбата и да присъди в негова полза разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.К. с рег. № 789 при КЧСИ е депозирала мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

2

Изпълнително дело № 20217890400499 на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ е образувано на 01.12.2021 г. по молба от П.А.Т. срещу М. Д. Д. въз основа на изпълнителен лист от 29.09.2021 г., издаден въз основа на решение № 541575 от 21.11.2018 г., постановено по гр. дело № 5257/2017 г. по описа на СРС, 143-ти състав, и с който длъжникът е осъден да заплати на П.А. сумата 1108 лева, представляваща разноски за първоинстанционно производство, и сумата 625 лева, представляваща разноски за въззивното производство. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 01.12.2021 г., с който взискателя и упълномощения адвокат – адв. А.Г., са уговорили адвокатско възнаграждение по изпълнително производство в общ размер на 417 лева, платени в брой.

Изпълнително дело № 20217890400496 на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ е образувано на 01.12.2021 г. по молба от К.А.Т. срещу М. Д. Д. въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2021 г., издаден въз основа на решение № 541575 от 21.11.2018 г., постановено по гр. дело № 5257/2017 г. по описа на СРС, 143-ти състав, с който длъжникът е осъден да заплати на К.А.Т. сумата 1108 лева, представляваща разноски по гр. дело № 5257/2017 г. по описа на СРС, сумата 625 лева, представляваща разноски по гр. дело № 14577/2019 г. по описа на СГС, и сумата 1250 лева, представляваща разноски по гр. дело № 1528/2021 г. по описа на ВКС. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 01.12.2021 г., с който взискателя и упълномощения адвокат – адв. И.Й., са уговорили адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство в общ размер на 417 лева, платени в брой.

Въз основа на молба с вх. № 3958 от 29.09.2022 г. от К.А.Т. и удостоверение изх. № 5155 от 29.09.2022 г., издадено по изпълнително дело № 20217890400496 по описа на ЧСИ Н.К., с разпореждане на съдебния изпълнител от 30.09.2022 г. към изпълнително дело № 20217890400499 са присъединени и вземанията на взискателя К.Т. срещу длъжника М. Д..

От представеното удостоверение от Български пощи и издадена служебна бележка се установява, че сума в размер на 4716 лева е постъпила в клон на Български пощи на 03.12.2021 г. от длъжника М. Д. Д. до получатели П.Т. и К.Т. – взискатели по принудителното изпълнение, като припадащите се суми за всеки от тях са били изплатени съответно на К.Т. на 07.12.2021 г. и на П.Т. на 08.12.2021 г.

По делото е изпратена и надлежно връчена на 15.11.2022 г. на длъжника М. Д. Д. покана за доброволно изпълнение с изх. № 6268 от 08.11.2022 г. за събиране на вземанията на взискателите от М. Д., обективирани в процесните изпълнителни листове. При съобразяване на извършеното от длъжника плащане на дължимите на взискателите суми съответно на 07.12.2021 г. и 08.12.2021 г., за дължими в поканата за доброволно изпълнение суми са посочени: адвокатски хонорар по изп. дело № 20217890400496 в размер на 417 лева; адвокатски хонорар по изп. дело № 20217890400499 в размер на 417 лева; присъединено на основание чл. 458 ГПК задължение към НАП в размер на 1838.72 лева; такси и разноски по изп. дело № 20217890400496 в размер на 126.58 лева; такси и разноски по изп. дело № 20217890400499 в размер на 116.50 лева, и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по двете изпълнителни дела в размер на 733.32 лева с ДДС.

3

С възражение с вх. № 4900 от 18.11.2022 г. на ЧСИ Н.К. длъжникът М. Д. Д. е възразила по отношение на дължимостта на такси и разноски по изпълнителното дело. Във възражението са наведени съображения, че длъжникът не е станал повод за образуване на изпълнителното дело, като се е позовал на водени преговори между страните за заплащане на задълженията и твърди, че причината, поради която плащането не е извършено преди образуване на изпълнителното дело, е липсата на предоставяне на сметка, по която да бъде преведена сумата от страна на взискателите. За установяване на същото обстоятелство към възражението е представена и кореспонденция между страните. Поискано е намаляване на приетото адвокатско възнаграждение до 200 лева общо за двамата адвокати на взискателите, както и на приетите такси, в това число и определената по т. 26 ТТРЧСИ пропорционална такса.

С постановлението от 24.03.2023 г., което е предмет на обжалване, съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите по делото разноски, като жалба с вх. № 1588 от 03.04.2023 г. е депозирана в законоустановения срок, поради което и същата е процесуално допустима. Към процесната жалба, по повод на която е образувано гр. дело № 7454/2023 г. на СГС, ЧЖ – I Б състав, е приложена и жалба с вх. № 4944 от 22.11.2022 г., която по същността си представлява възражение срещу приетите по изпълнителното дело разноски от съдебния изпълнител и по повод на което възражение същият е постановил обжалваното разпореждане. Поради констатираната нередовност на една от жалбите, изразяваща се в липса на подпис от страна на жалбоподателя, както и липсата на предприети действия от съдебния изпълнител по връчване на препис от жалбата на една от насрещните страни, СГС с определение от 13.07.2023 г. е прекратил производството по образуваното по жалбата й дело и го е изпратил на съдебния изпълнител за изпълнение на посочените указания.

Съдебният изпълнител е изпълнил дадените указания за администриране на подадените жалби, като в изпълнение на указанията жалбоподателят е депозирал и жалба с вх. № 5297 от 01.12.2023 г. по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ за отстраняване на нередовностите на предходната, след подаването на която и по повод на която е образувано настоящото производство.

Отговорността за разноските по изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 ГПК, чл. 78 – 84 ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл. 79 ЗЧСИ.

Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл. 82 и 83 ЗЧСИ.

Длъжникът съгласно чл. 79 ГПК не отговаря за разноските в изпълнителното 4 производство само в три случая. Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай всеки един от взискателите с подаването на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист е упражнил свое собствено право и доколкото взискателите са били представлявани от различни процесуални представители, с надлежно учредена представителна власт и са представили доказателства за заплащане на адвокатски възнаграждения, настоящият състав на съда намира, че на всеки един от тях на собствено основание се дължат сторените в хода на изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Фактът, че след първоначалното образуване на двете изпълнителни дела, вземанията на единия от взискателите са били присъединени за събиране към първоначално образуваното изпълнително дело не променя този извод, доколкото дори и в този случай всеки един от взискателите е продължил да упражнява свои самостоятелни права.