Акт от 17.06.2020, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 535 гр. Сливен, 17.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА

КОРИТАРОВА при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 247 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на М.П.К., ЕГН: ********** *** против Главна дирекция „Пожарна защита и безопасност на населението”, със седалище и адрес на управлениев гр. София, ул. „Пиротска” №171А, с която са предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание чл. 187 ЗМВР във вр. с чл. 242 във вр. с чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1200 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд вследствие на неправилно превръщане на нощните часове в дневни, като при преизчисляването им не е бил използван правилния коефициент от 1,143 в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ведно със сумата от 120 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от възникването му/първо число от последващия месец след тримесечието на полагане на труда/ до 01.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е държавен служител в ответната ГДПБЗН- гр. Нова

Загора. Работното време на държавните служители било регламентирано в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, като нормалната продължителност на работното време била осем часа дневно и 40 часа на седмица при петдневна работна седмица, като ал. 5, т.

2 на същата норма била предвиждала извънредния труд за служителите работещи на смени при сумирано работно време да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд и в ал. 6 било определено същото да се изчислява с 50 % увеличение върху основното възнаграждение на държавния служител. Счита, че през исковия период ответникът не е изчислявал правилно работното му време, тъй като не бил включвал към работните му часове при сумирането им за тримесечие онези от тях, които се получават от превръщането на нощните часове от нощните му смени в дневни с коефициента изразяващ съотношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нощното такова-1,143. По този начин бил ощетен , тъй като тези неотчетени работни часове били извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен от неговия работодател. Счита, че поради тази причина за исковия период е бил положил общо 200 часа извънреден труд, за които имал право на допълнително възнаграждение, което не било отчетено и заплатено от неговия работодател в размер на 1200 лв.

Също така претендира обезщетение за забава върху всяко допълнително възнаграждение за положения и незаплатен извънреден труд в исковия период.

Ответникът бил изпаднал в забава, тъй като следвало тези допълнителни възнаграждения да му бъдат изплатени с месечната му заплата за месеца следващ отчетното тримесечие за положения извънреден труд. Датата на изплащане на месечната му заплата била в края на месеца и след тази дата била настъпвала забавата на работодателя за всяко вземане на възнаграждение за извънреден труд, което не било отчетено и заплатено или от първо число на месеца следваш месеца през който извънредния труд следвало да бъде заплатен. Общият размер на всичките мораторни лихви върху всички незаплетени възнаграждения за извънреден труд бил равен на 120 лв. за целия исков период.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв., съставляваща сбор от допълнителни възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ведно със сумата от 120 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му /първо число от последващия месец след тримесечието на полагане на труда/ до 01.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на служебно отношение между него и ищеца за исковия период. Посочва, че чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага за служителите на трудови правоотношения, но не и за държавните служители по служебни правоотношения по отношение на които се била прилагала специалната уредба на ЗМВР. Тълкува ал. 3 на чл. 187 ЗМВР в смисъл, че нормалната продължителност на нощното работно време била осем часа и не било налице празнота в правната уредба. За процесния период била действаща Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и в чл. 3, ал.3 от същата наредба било предвидено, че нормалната продължителност на нощния труд била 8 часа. Следователно съотношението между нормалната продължителност на дневния и нощния труд по ЗМВР била 1 и това бил приложимия коефициент при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен, а не претендирания от ищеца коефициент 1,143. В чл. 176 ЗМВР било посочено, че възнаграждението на държавните служители се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които било и възнаграждението за нощен труд, което било уредено в чл. 179, ал. 1 ЗМВР, а в ал. 2 било предвидено, че размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд се бил определял със заповед на министъра на вътрешните работи, а размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд бил уреден в ал. 6 на чл.

186 ЗМВР. Ищецът не бил разграничавал извънредния и нощния труд и факта, че двете възнаграждения се били определяли по различен ред и възниквали при различни обстоятелства. Претендираните от ищеца часове извънреден труд били заплатени по реда за заплащане на нощния труд.

Претенцията за лихви като акцесорна претенция също се била явявала неоснователна, поради неоснователността на главната претенция.

От съда се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него главен иск като иск се счита за предявен в размер на 1913,26 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 273 часа и изменя размера на предявения от него акцесорен иск за заплащане на мораторни лихви на 239,43 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност „Водач на специализиран автомобил I степен” в Регионална служба за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Нова Загора, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените.

Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че през периода от 01.10.2016 до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 5492 часа при индивидуална норма от 5120 часа или е положил общо 372 часа извънреден труд, от който са му били заплатени 99 часа и са останали за доплащане още 273 часа, от които 249 часа от преобразуван нощен труд с коефициент 1,143 и 24 часа незаплатен извънреден труд. Дължимата сума за положения извънреден труд за целия процесен период се равнява на 1913,26 лв.

Общият размер на сумата на дължимите мораторни лихви върху всички неплатени възнаграждения за целия исков период върху брутния размер на сумата се били равнявали на 239,43 лв., а върху нетния размер на сумата се били равнявали на 218,01 лв. В нито едно от тримесечията на процесния период ищецът не е положил повече от 70 часа извънреден труд, който да не подлежи на парична компенсация.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на иска сумата от размер на 1913,26 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 273 часа в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като ” Водач на специализиран автомобил I степен” в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период в изчисления от вещото лице размер.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал.