Решение № 1570 от 22.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1570 гр. Плевен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100361 по описа за 2026 година

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „УСТОИ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Е.П., чрез Еднолично адвокатско дружество „Й.”, БУЛСТАТ: ***, представлявано от адв. С. Г. Й. от *** против С. Л. Л., земеделски производител с БУЛСТАТ: ***, с адрес: *** (според уточняваща молба от 09.03.2026г.

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права: Твърди се, че Земеделският производител С. Л. Л., БУЛСТАТ: *** направил искане за отпускане на бизнес кредит с цел развиване на земеделската си дейност, като представил своя зелен картон и анкетна карта към Министерство на земеделието и храните Регистър на земеделските стопани. На 31.01.2024г. самоличността му била идентифицирана чрез системата на евротръст. Така впоследствие бил сключен Договор за паричен заем №*** между „УСТОИ“ ЕАД, ЕИК: *** в качеството си на Заемодател и С. Л. Л., БУЛСТАТ: *** в качеството си на Заемател, като в договора се съдържал подпис на С. Л. Л. и в качеството на поръчител.

1

Твърди се, че съгласно договореното Заемодателят отпуснал на Заемателя заем в размер на 2556.46 евро, представляващи 5000 лева за срок от 24 месеца, с цел на ползване на заема - оборотни средства за търговската/професионална дейност. Уговореният ГЛП бил в размер на 30%, като общата сума за погасяване възлизала на 4090.34 евро, представляващи 8000 лева. Съгласно чл. 3, ал. 2 Замателят дължал такса в размер на 204.52 евро, представляващи 400 лева, които по изрично негово искане се удържали от размера на отпуснатия заем. В изпълнение на задълженията си Заемодателят нареждал остатъкът от заемната сума в размер на 4600 лева по банковата сметка на Заемателя на 31.04.2024г. В договора се съдържал чл. 9, в който се сочело, че С. Л. Л. с ЕГН: ********** се задължавал да отговаря солидарно в качеството на поръчител. Съгласно чл. 10 вземането било обезпечено със запис на заповед. Съгласно чл. 11, при забава се дължала такса за управление на рисков заем в размер на 1% за всеки ден просрочие върху дължимата сума, но не повече от 14 дни. Съгласно чл. 12, ал. 1 при забава над 14 дни се дължала неустойка в размер на законната лихва за забава върху стойността на просрочената сума. Съгласно чл. 12, ал. 2 при изцяло неплащане на вноска над 14 дни се дължала такса съгласно т.6.1. от ТТКЛБ на Заемодателят.

Твърди се, че Заемателят извършил сочени плащания в лева. Считано от първата падежна вноска същият изпадал в забава, като всяка следваща вноска също бивала заплащана със значително закъснение. Заемодателят междувременно правел множество опити и покани за спазване на погасителния план до Заемателя с цел извънсъденото уреждане на взаимоотношенията между страните и липсата на допълнителни разноски в тежест на страните. Въпреки това поради продължилото просрочие, нарастващото задължение и постъпилите суми до Октомври месец 2025г., считано от 10.06.2025г. на основание чл. 14, т. 3 и 4 заемът бил обявен за предсрочно изискуем. При тази хипотеза по смисъла на чл. 14, ал. 5 се начислявала неустойка в размер на 10% върху дължимият остатък от предадената в заем сума, като в случая била начислена такава в размер на 132.34 лева. Съгласно чл. 26 страните били дали изрично съгласие, съответно били посочили електронни адреси, на които следвало да бъдат връчвани всякакви уведомления, книжа и други, свързани с договора за заем. В тази връзка на 06.10.2025г. уведомлението за предсрочна изискуемост било 2 изпратено на декларираните адреси, като Заемателя се считал уведомен.

Излага се, че към дата 06.10.2025г. задължението било в размер на 3275.08 лева, разпределени по следния начин:

1604.12 лева - просрочена главница за периода от 20.05.2025г. 06.10.2025г.;

28.13 лева - просрочена договорна лихва за периода от 20.05.2025г.-06.10.2025г.;

187.09 лева - неустойка по чл. 11 и чл. 12, ал. 1 за периода от 20.05.2025г.-06.10.2025г.;

-

1323.40 лева - предсрочно изискуема главница;

-

132.34 лева - неустойка по чл. 14, ал. 5.

За събиране на горните вземания заемодателя подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за плащане на сумата от общо 3275.08 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването му, въз основа на процесния запис на заповед, като въз основа на заявлението било образувано ч.г.д. №1594/2025г. по описа на ***, по което била издадена Заповед за изпълнение №927/17.10.2025г., срещу която постъпило възражение в срок и от това произтичал правния интерес на кредитора от предявяване на установителния му иск.

Като следствие от изложеното се отправя искане, с което да се признае за установено, че ответника С. Л. Л., земеделски производител с БУЛСТАТ:

*** (уточнен с молбата на ищеца от 09.03.2026г.) дължи на ищеца сумата от 3275.08 лева, представляващи 1674.52 евро, за която е издадена заповед за изпълнение и включваща следните вземания:

1604.12 лева с равностойност 820.17 евро - просрочена главница за периода от 20.05.2025г. - 06.10.2025г., ведно със законната лихва от 06.10.2025г. до окончателното плащане;

1323.40 лева с равностойност 676.64 евро - предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 06.10.2025г. до окончателното плащане;

28.13 лева с равностойност 14.38 евро - просрочена договорна лихва за периода от 20.05.2025г.-06.10.2025г.;

3

187.09 лева с равностойност 95.66 евро - неустойка по чл. 11 и чл.

12, ал. 1 за периода от 20.05.2025г.-06.10.2025г.;

-

132.34 лева с равностойност 67.66 евро - неустойка по чл. 14, ал.5.

Ответникът С. Л. Л. с ЕГН ********** и БУЛСТАТ:***, чрез пълномощник адв.А. К., е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на исковата претенция.

Навеждат се доводи че дадената от ищеца квалификация на процесния договор като „бизнес кредит" почивала на формално твърдение и не съответствала на действителната икономическа цел на съглашението.

Твърди се, че заемът бил предоставен на физическо лице; средствата били използвани за лични нужди и липсвала връзка с търговска или професионална дейност.

Според ответника договорът попадал в приложното поле на ЗПК и ЗЗП, поради което ответника се ползвал от защитата срещу неравноправни клаузи.

Същият не бил правил искане за отпускане на бизнес кредит с цел развиване на дейността си като земеделски производител, а поискал да му се отпусне потребителски кредит за финансиране на лични нужди. Нито бил заявявал, че му е необходим заем за нужди на негов бизнес, а именно: оборотни средства за търговска/професионална дейност, нито такъв бил усвоил в качеството си на земеделски производител в действителност, а още по-малко сумата предмет на договора да е била използвана от него за нужди на негов бизнес, а именно: оборотни средства за търговска/професионална дейност. Договорът бил сключени извън и независимо от всяка професионална дейност или цел, а с единствената цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди на едно лице - С. Л.. Сумата не била предоставена на заемателя в качеството му на земеделски производител; средствата били преведени по лична сметка на физическото лице. Посочената в чл.2, ал.1 от договора банкова сметка била личната банкова сметка на физическото лице - потребителя С. Л. Л. с ЕГН **********, а не на земеделския производител С. Л. Л. с БУЛСТАТ:***, записан в процесния договор като заемател. Поради това, според ответника, отпадала отговорността му като земеделски производител и физическо лице.

Навеждат се доводи, че процесният договор е недействителен съгласно специалните основания, посочени в чл.22 ЗПК, поради следните нарушения:

4

1.

Нарушена била императивната разпоредба на чл.10, ал. 1 от ЗПК, т.к. договора не бил в императивно установената форма, същият бил неясен и неразбираем за потребителя и всички елементи на договора били в различен шрифт, който е по- малък от законоустановения минимум - шрифт размер 12.

2.

Нарушена била императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределяла във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план, не било ясно как се формирала тази лихва.

Освен това договорената възнаградителна лихва от 30 % била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, налице била неравноправна клауза в договора. Ответникът се позовава на съдебната практика приемаща, че нищожна поради противоречието с добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща двукратния размер на законната лихва при обезпечени кредити.

В конкретния случай договора за кредит бил обезпечен - с поръчителство и със запис на заповед, а лихвата в размер на 30 % надвишавала двукратния размер на законната лихва. В този смисъл, клаузата за възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Сочи се, че не били спазени и изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 9 ЗПК, тъй като не били упоменати условията за прилагането на лихвения процент: индекс или референтен лихвен процент; не бил регламентиран и размерът на възнаградителна лихва. Поради това договора бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

3.

В чл.7, ал.2 от процесния договор било предвидено обезщетение за ищеца, ако Договорът бъде предсрочно погасен в смисъл, че при предсрочно погасяване на кредита ЗАЕМАТЕЛЯТ дължи такса в размер на 5 % от предсрочно погасената главница, което била неравноправна клауза.

Оспорва се като неоснователна и претенцията за обезщетение за забава върху просрочената сума и претенциите за неустойка по чл. 11 и чл. 12, ал. 1 за периода от 20.05.2025г.-06.10.2025г.; и неустойката по чл. 14, ал. 5 от договора, които били неравноправни клаузи и прекомерни.

4.

Не били спазени изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсвала ясна методика за изчисляване на ГПР; конкретизация на включените разходи; прозрачност относно общото оскъпяване.

5

Излага се, че на потребителя бил отпуснат заем в размер на 5000 лева, във връзка с който се изисквала такса за обслужване в размер на 400 лева и годишна лихва 30 % годишно върху заетата сума, която за двугодишния срок се равнявала на 3000 лева или общо оскъпяването на кредита било 3400 лева, т.е. общото оскъпяване на получената по договор заемна сума било в размер на 8400 лева по курса на БНБ към датата на подписване на договора, а не както било посочено в чл.3, ал.2 от договора. Сочи се, че ГПР на практика не бил 30 %, т.к. при изчисляването му не била включена таксата за обслужване в размер на 400 лева, която заемополучателя не бил искал изрично да се удържа от размера на заема, като не е имал възможност да се запознае с клаузите на договора и не са му били разяснени същите.

Навежда се довод, че съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят дължал единствено чистата стойност на получения кредит. Не се дължали: договорни лихви, неустойки, такси и други разходи.

Твърди се, че ищеца не бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и бил правил плащания към ищеца. Кредитодателят дори не бил опитал да уведоми длъжника на адреса му, чрез ЧСИ или по друг начин.

Оспорва получаване от ответника на посочения мейл уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.

С уточняваща молба от 13.07.2026г. ищеца е направил уточнение, че неустойките по чл.11 и чл.12, ал.1 от Договора се претендират за забава в плащания на погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва, посочвайки конкретните забавени вноски и начислените за съответната забава неустойки. При това уточнение неустойката по чл.11 от Договора се търси в размер на 156,64лв., а неустойката по чл.12, ал .1 – в размер на 30,44лв. или общо 187,08лв., в какъвто общ размер е сочена и присъдена в заповедното производство. Относно неустойката, търсена на основание чл.14, ал.5 от Договора се уточнява, че е била начислена върху обявената за предсрочно изискуема главница от 1323,40лв. – в размер на 10% върху същата.