Решение № 34 от 25.02.2020, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№

25.02.2020г., гр. Велинград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА при секретаря Павлина Матушева, като разгледа а.н.дело № 243/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.О.Б., против Наказателно постановление № 17-0367-002534 от 19.03.2018г. на Началника на РУ-Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1./ на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2./ на осн. чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.

123, ал.1, т. 1 ЗДвП; 3./ на осн. чл. 183, ал.1, т.

1, пр. 3 ЗДвП глоба в размер на 10, 00 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1 , т. 2 ЗДвП.

Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, с доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени материалноправни и процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Излага се становище, че не е безспорно установено участието на жалбоподателя в извършването на нарушенията, в които е обвинен, както и че същите са предмет на водено срещу него наказателно производство, с което е нарушен принципа non bis in idem.

В съдебно заседание жалбоподателят чред адв. У.-АК Пазарджик, поддържа жалбата.

Насрещната страна, в писмено становище, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН- препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 30.05.2019г, а жалбата е подадена на 05.06.2019г.-по куриер/ от лице с правен интерес да обжалва, поради което е процесуално допустима.

След като съобрази становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 22.12.2017г., около 03,00 часа служителите на РУ Велинград мл. полицейски инспектори Г.Г. и И.К. получили обаждане от ОДЧ за настъпило ПТП на бул. „Съединение“ между два полицейски автопатрула, при опита им да извършат проверка на водач на лек автомобил марка „Гранд Чероки“, рег. № РА6454“ВХ, за който е получен сигнал, че управлява МПС след употреба на алкохол и който успял да напусне местопроизшествието. Била им поставена задача да установят водача на автомобила. Съобщено им било, че автомобилът се отправил в посока кв. Чепино.

При обхода, в изпълнение на задачата, получили информация, че същият автомобил се е блъснал в къща на ул.

„Братя Маврикови“, № 18, в кв. Чепино. При пристигане на адреса, видели автомобила блъснат в гаражната врата на намиращата се на адреса къща. Автомобилът бил с изключен двигател, но със светещи фарове. По таблото имало следи от кръв. Водачът не бил на мястото на произшествието. По сведения на собственика на къщата Ушев, водачът бил сам и след удара в гаражната врата се отправил в посока езерото „Клептуза“. Ушев дал описание на водача.

По пътното платно, в близост до мястото на произшествието, не били установени ремонтни дейности, заледявания на пътната настилка или други препятствия за движението.

След пристигане на мястото на нарушението на служители на РУ Велинград, които да останат за запазването му за извършване на оглед, сред които бил и свидетеля Б.Б., свидетелите Г. и К. се отправили в посоката, към която ги насочил собственикът на къщата, за да търсят водача на катастрофиралия автомобил.

При една от обиколките из района, забелязали да се движи пешеходно младо момче, с документи в ръка. Свидетелите спрели патрулния автомобил, за да го проверят, при което пешеходецът, тръгнал да бяга. Г. и К. го последвали и го открили да се крие в двора на една от къщите, до мазето. У него намерили документи на блъсналия се на ул. „Братя Маврикови“ автомобил-свидетелство за регистрация и „Застраховка гражданска отговорност“. Лицето било задържано и отведено в сградата на РУ Велинград. При задържането си заявило, че е той е карал джипа, че всичко ще признае и ще плати щетите.

В сградата на РУ Велинград, след установяване на самоличността на задържания, а именно-жалбоподателят М.О.Б., същият е изпробван за алкохол, като пробата отчела концентрация над 1,2 промила.

На същата дата, служителят на РУ

Велинград-инспектор пътен контрол Б.Б. съставил на М.О.Б. АУАН 0322020 за това, че на 22.12.2017г., около 03,15 часа, в гр. Велинград, на ул. „Братя Маврикови“ управлява лек автомобил- джип „Гранд Чероки“, с рег.

№ РА6454ВХ, лична собственост, като извършва следните нарушения: 1./ водачът управлява МПС с несъобразена скорост, вследствие на което губи контрол над автомобила, излиза в дясно от платното за движение и се блъска в частен дом, при което настъпва ПТП с материални щети;

2./ водачът напуска мястото на ПТП; 3./не представя свидетелство за регистрация на МПС. Прието е, че с тези деяния е нарушил разпоредбите на 20, ал.2 ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, като: 1./не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП; 2./ не спира и не установява последиците от ПТП; 3./ не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него и му е надлежно връчен. При съставянето му не са направени възражения. Липсват депозирани такива и в срока по чл,44, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което фактическите обстоятелства относно състава на нарушението са описани по идентичен начин. С него за констатираните нарушения на дееца са наложени административни наказания както следва: 1./за нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, наказание глоба в размер на 200 лв., на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП; 2./ за нарушението на чл. 123, ал.1 , т. 1 ЗДвП, наказание глоба в размер на 200 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП; 3./ за нарушението на чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, наказание глоба в размер на 10 лв., на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 ЗДвП.

Възприетата фактическа съдът установи от разпита на свидетелите, присъствали при установяване на нарушенията Б., Г. и К. и свидетеля, присъствал при съставяне на АУАН № 0322020 П., които кредитира като непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

АУАН № 032220 от 22.12.2017г. и

Наказателно постановление № 17-0367-002534 от 19.03.2018г. са съставени от компетентни органи по чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр. с т.1.3 и т. 2 т. 8 от Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Макар при съставянето на акта за установяване на нарушението да е допуснато нарушение на процесуалните правила относно броя на свидетели, същото не е съществено и не налага отмяна на обжалвания акт на това основание.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН изискване за законосъобразността на акта е съставянето му в присъствието на свидетелите присъствали, при извършването или установяването на нарушението, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба при липса на такива, законът допуска съставянето му в присъствието на двама други свидетели. Независимо, че в случая не е спазено правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, регламентиращо това изискване, този пропуск не е засегнал правата на привлеченото към отговорност лице и допусната нередовност следва да бъде счетена за преодоляна, с оглед приложимостта на правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Процесуалният закон посочва четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата група свидетели са лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка и са присъствали при извършване на нарушението. Втората група обхващала свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата група оформят свидетелите, присъствали при съставяне на акта, а именно това биха били лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.

Четвъртата група свидетелите на отказа на нарушителя да подпише акта. Така изброените четири категории свидетели удостоверявали различни факти и обстоятелства. Видно от свидетелските показания по делото, актът е изготвен от служител, присъствал при установяване на нарушението, но като единствен свидетел при съставянето му е посочен К.П., който не е след служителите участвали в процесуалните действия при установявана на деянието и дееца. Непосочването на очевидци при извършване на нарушение или при констатирането му е нередовност на АУАН, а дали тя е съществена - дали се е отразила на законосъобразността на НП, издадено въз основа на същия АУАН, следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това, дали е препятствала разкриването на обективната истина. Целта на въведеното изискване с чл. 40, ал. 1 ЗАНН е именно осигуряване разкриване на обективната истина по делото. Възможно е независимо от допуснатата нередовност чрез събраните в хода на производството доказателства да се установи извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства нередовността на АУАН е без значение.

Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. В настоящата хипотеза, актът е изготвен в период след извършване на нарушението, което сочи на невъзможност той да се подпише от свидетели очевидци на самото му извършване. Противно на въведеното изискване за посочване на двама свидетели при съставяне на акта, в него е вписан само един.

Изготвянето на АУАН в присъствието само на един свидетел безспорно съставлява нарушение на цитираната повеля от ЗАНН, но същото в случая не е съществено, тъй като допускането му не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си. Нарушенията на административнопроизводствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, каквото в случая не е налице. Още повече, че констатациите в АУАН се основават на възприятията на актосъставителя, присъствал лично при установявана на нарушенията.

Неоснователно е възражението, че не е безспорно установено качеството водач по отношение на лицето М.Б..

В показанията си свидетелите Г. и К. са категорични, че при задържането му Б. е носил в себе си документите и ключовете на катастрофиралия автомобил, че по лицето му и по таблото на джипа е имало кръв и че е заявил пред тях, че го е управлявал.

Същият е задържан в района на произшествието, близо час и половина след извършването му, в ранната сутрин /около 5,00 часа/, което обосновава извод, че именно той следва да се счита за негов водач. Също според показанията на полицейските служители, които са задържали Б., по данни на собственика на къщата, в която се е блъснал, от автомобила е излязло само едно лице, отговарящо по описание на жалбоподателя. Релевираните от Б. доводи за недоказаност на качеството му на водач едва в последното по делото заседание, съдът счита за изградена от него защитна теза, в подкрепа на която не се сочат доказателства и която не се подкрепя от събраните по делото такива.