Решение № 1676 от 26.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1676 гр. В., 26.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110201946 по описа за 2023 година

УСТАНОВИ:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на А. Б. Н. с ЕГН:

**********, депозирана чрез адв. Б. М. Р., против Заповед за задържане на лице № 43333-306/16.04.2023 г., издадена от полицейски служител С.Е.Е. - командир на отделение, в група „Охрана на обществения ред на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР-В., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, като със задържането е нарушен принципът на съразмерност, разписан в чл. 6 от АПК.

Адресира се до съда искане да отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р., който поддържа жалбата. В хода на производството по същество излага доводи, че оспорваната заповед не съдържа годни правни и фактически основания за издаването й, като залегналото в закона основание не е попълнено с конкретно съдържание, а е изписано единствено текстово конкретното основание от цитираната в заповедта разпоредба. По посочения начин се твърди, че е нарушен чл. 5 пр. 2 от Европейската конвенция за правата на човека. Като процесуален порок на заповедта се 1 сочи, обективирането на две самостоятелни алтернативни основания за издаването на оспорвания акт, а именно, че лицето излага своя живот или живота на други лица на опасност, съотв. без да бъдат посочени обстоятелствата, които покриват двете групи основания. Излага се становище, че не следва да се кредитират показанията на свид. Б., доколкото същата е заинтересована от изхода на процеса.

В съдебно заседание ответникът – полицейски служител при Първо РУ към ОД на МВР- В. С.Е.Е., на длъжност „ командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция при Първо РУ – В., редовно призован, се представлява от юк Г., който оспорва жалбата.

В заседание по същество процесуалният представител на ответника пледира обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Излага становище, че същата е издадена при спазване на минимума от процесуални изисквания. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено наличието на материална предпоставка за задържане на жалбоподателя. Обръща внимание, че с оглед характера на извършваната дейност при условията на неотложност, административният орган е практически възпрепятстван детайлно да мотивира акта към момента на издаването му. Навеждат се аргументи, че и двете посочени в заповедта основания са били налични, а именно – опасност за живота на жалбоподателя, както и опасност за живота на свид. Б., предвид осъществени предходни посегателства над личността й от А. Н.. Сочи се, че заповедта е приложена в разумен срок, след което лицето е освободено. Иска се съдът да постанови решение в този смисъл и да присъди в полза на ОД на МВР-В. юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели Д.Б. – живуща при условията на фактическо съжителство с жалбоподателя и свид. Б. Г. – полицейски служител при Първо РУ при ОД на МВР, изпълнявал ПИД като автопатрул с полицейския служител С.Е. към момента на издаване от последния на процесната заповед за задържане. Приобщени са към материалите по делото заверено копие на Заповед за задържане на лице № 43333-306/16.04.2023 г., издадена от С.Е.Е. в качеството му на полицейски служител при Първо РУ към ОД на МВР- В. С.Е.Е., на длъжност „ командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция при Първо РУ – В. към процесната дата, заверено копие на страници от книга за задържани лица, заверено копие на декларация от А. Н. от 16.04.2023 г. за запознаване с правата му при задържането, заверено копие на протокол за личен обиск на А. Н. от 16.04.2023 г. , заверено копие на разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, заверено копие на докладна записка с рег. № 433р24080/18.04.2023 г. , изготвена от полицейския служител Б. Г., заверено копие на удостоверение с рег. № 365р-31375/26.05.2023 г. от Началник „Човешки ресурси“ при ОД на МВР- В. и заверено копие на извадка от ежедневна ведомост с рег. № 433р- 2

11503/27.03.2023 г., заверено копие на на решение № 2125/13.06.2023 г. по гр.д. № 4747/2023 г. по описа на ВРС. Материалите по гр.д. № 4747/2023 г. в т.ч. постановените по същото съдебни актове, съдът съобрази като служебно известен факт, предвид служебния достъп до същите чрез ЕИСС.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Към процесния период жалбоподателят А. Б. Н. и свид. Д.М. Б. живеели при условията на фактическо съжителство с двете си малолетни деца – К.А., родена на 14.05.2010 г. и А. Н., роден на 23.08.2007 г., на адрес: гр. В., ул. „К.П.В.“ № 47, ет. 5, ателие 6. На 14.04.2023 г. между двамата възникнал конфликт, по повод на който на 15.04.2023 г. Б. депозирала сигнал до прокуратурата с твърдение за извършен от Н. акт на домашно насилие. Във връзка с постъпилия сигнал, Н. бил призован от компетентните органи за провеждане на разпит на 15.04.2023 г. Вечерта на посочената дата Б. изпълнявала служебни ангажименти в качеството си на полицейски служител при Първо РУ при ОД на МВР-В., когато синът й нееднократно я уведомявал по телефона за необходимостта да се прибере в дома им. Около 01.00 ч. на 16.04.2023 г.

Б. се прибрала и заварила А. Н. във видимо нетрезво и неадекватно състояние.

Междувременно синът на Б. споделил на майка си, че баща му е заявил пред него, че повече няма да го видят, защото иска да се самоубие като скочи от Аспаруховия мост.

Момчето помолило майка си да направи необходимото, за да го спре. От налична в дома им празна бутилка от уиски, Б. заключила, че Н. е приел значително количество алкохол. Впоследствие жалбоподателят заявил, че няма смисъл да живее повече.

Оставил демонстративно личните си вещи – портмоне, пари и ключове, като заявил, че си оставя само личната карта, за да идентифицират трупа му и се насочил към терасата, споделяйки намерението си да скача от нея. След намесата на Б., същият се отказал да реализира намеренията си. Впоследствие Н. се обадил на тел. 112 и провел несвързано разговор с оператор, който обслужил позвъняването.

След като приключил разговора, Н. бързо и внезапно тръгнал към входната вратата, а Б. и децата се опитали да предотвратят излизането на мъжа, притеснени за живота му. Н. успял да отвори вратата и излязъл от жилището следван от Б..

Междувременно в 01.40 ч. Б. успяла да телефонира на свой колега – свид. Б. Г. – полицейски служител при Първо РУ при ОД на МВР- В., който за времето от 19.00 ч. на 15.04.2023 г. до 07.00 ч. на 16.04.2023 г. осъществявал автопатрул с позивна 112, съвместно с ответника С.Е. на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР-В..

В разговора по телефона Б. обяснила, че е последвала мъжа, с когото съжителства извън дома им, тъй като същият напускайки жилището им е заявил, че има намерение да сложи край на живота си като скочи от Аспаруховия мост и поискала съдействие от 3 полицейския екип за предотвратяване на евентуален суициден опит от същия. Б. споделила на Г., че се намират в района на ул. К.. Впоследствие полицейският екип от Г. и Е. установил Н. на ул. К. № 60. Г. забелязал, че жалбоподателят е във видимо нетрезво и неадекватно състояние, емоционално превъзбуден, с насълзени очи и говорещ несвързано, като приканвал полицейските служители да го задържат, „за да не направи някоя глупост със себе си или жена си“.

Предвид състоянието на Н. и получената информация за суицидните му намерения и предходни посегателства над личността на Б., полицейският служител С.Е. съставил Заповед за задържане на лице № 43333-306/16.04.2023 г., с която постановил задържане до 24 часа на жалбоподателя на основание чл. 72 ал.1 т.3 от ЗМВР. Като фактически основания за задържането на Н. в заповедта било посочено, че същият излага живота си или живота на другите на явна опасност. Заповедта била предявена и подписана от Н., като същият подписал и декларация, с която е уведомен за правата си, като посочил лица, които да бъдат информирани за задържането му в т.ч. и лице упражняващо адвокатска професия. Въз основа на посочената заповед Н. е задържан в 01.50 ч. на 16.04.2023 г. и приведен в сградата на Първо РУ при ОД на МВР-В.. На 16.04.2023 г. в 14.50 ч., същият бил освободен от ареста на посоченото полицейско учреждение.

Въз основа на депозирана на 18.04.2023 г. молба от Д.Б. до ВРС е образувано гр.д. №4747/2023 г., по което с определение 4656/19.07.2023 г. съдът е постановил издаване на заповед за незабавна защита в полза на молителите Д.Б., К. Н.а и А. Н. с оглед извършен акт на домашно насилие на 14.04.2023 г.

С решение №

2125/13.06.2023 г. по посоченото дело, влязло в сила на 01.07.2023 г., е наложена мярка за защита по отношение на свид. Б. и децата К. Н.а и А. Н. срещу ответника по делото А. Н. като същият се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях.

Въз основа на депозираната жалба и установената по делото фактическа обстановка, съдът установи от правна страна следното:

Съдът като съобрази, че жалбата е подадена от легитимирано лице -адресата на заповедта, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, я прие за разглеждане като процесуално допустима.

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

4

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, доколкото ответникът е заемал длъжността командир на отделение в група "Опазване на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Първо РУ при ОД на МВР-В., видно от приобщеното по делото заверено копие на удостоверение с рег. № 365р31375/26.05.2023 г. от Началник „Човешки ресурси“ при ОД на МВР- В.. Като действащ служител при ОД на МВР ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.

72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно отв. Е. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – да задържи лице в хипотезата, когато излага живота си или живота си на други лица на явна опасност.

Следователно издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.