Определение № 2579 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2579 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Р.

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501775 по описа за 2026 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от адв. Р. Р. от АК Пловдив, в качеството му на процесуален представител на

Х. С. Б./ищец в първоинстанционното производство/ против

Определение

№7649/19.06.2026г., постановено по гр. д. №19884 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, петнадесети гр. с., с което се изменя решението на първоинстанционния съд, в частта за разноските, като се намалява присъденато адвокатско възнаграждение от 245.42 евро на 70 евро.

Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивната инстанция да отмени обжалвания акт, като вместо това, отмени обжалваното определение и отхвърли молбата на ответната страна „Кредито“ ООД, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Ответната страна „КРЕДИТО“ ООД оспорва частната жалба като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт, като правилен и законосъобразен да бъде потвърден по съображения подробно изложени в отговора.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответникът по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

1

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По предявения иск за с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 312.73 евро представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит, получена от „КРЕДИТО“ ООД при начална липса на основание, районният съд се е произнесъл, като е уважил същия до 17.31 евро , съответно е осъдил ответникът да заплати на пълномощника на ищеца, предоставил му безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 245.42 лева.

С обжалваното определение районният съд е уважил молбата на „КРЕДИТО“ ООД по чл. 248 от ГПК, като в мотивите си е приел, че присъденото възнаграждение е прекомерно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адв. Р. Р. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и Т.а да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ, съобразявайки се и с защитавания материален интерес, 2 настоящия състав приема, че възнаграждение в размер на 245.42 с ДДС, съответства на вида и обема на осъществената правна помощ, и не се налага редуциране размер на първоначалното определено възнаграждение от 245.42 евро. Намаляването на първоначалния определен размер адвокатско възнаграждение от 245.42 евро на 70.00 евро., настоящият съдебен състав приема за несправедлив и неадекватен на положения от адвоката труд, поради което постановения от първоинстанционния съд обжалван съдебен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а молбата по реда на чл.248 ГПК оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ. Определение №7649/19.06.2026г., постановено по гр. д.

№19884 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, петнадесети гр. с, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх№.№4406/30.04.2026г. на „Кредито“ ООД по реда на чл.248 ГПК за изменение на Решение №1396/24.03.2026г. постановено по гр. д. №19884 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, петнадесети гр. с., в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4