Решение № 1017 от 24.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Стара Загора, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. при участието на секретаря А. П. Б. като разгледа докладваното от С. Ж. Гражданско дело № 20235530100306 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД твърди, че ответницата Д. С. Г. в качеството си на собственик на процесния имот е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно § 1 т. 2 а /Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /Обн.

ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм.

ДВ. бр. 38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм.

ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в 1 сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./ „Битов клиент„ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ /чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на КЕВР, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ02/03.02.2014 г. на КЕВР, публикуване във в-к „24 часа“ и в-к „19 минути“ в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 /чл.

33 от ОУ-02/03.02.2014 г./ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответникът/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от 2 него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е найкъсно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача“. В предвид цитираната разпоредба, „Топлофикация София“ ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи процесния период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София“ ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Съгласно влезлите в сила общи условия от 2016 г., клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите: Чл. 33. /1/ Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. /2/ Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № *******, е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 б от ЗЕ/ сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.“ ООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в 3 сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г./. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 328,25 лв., от които 251,00 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. - 04.2021 г., и 40,41 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.09.2022 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 08.2019 г. - м. 04.2021г. в размер на 30,52 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 6,32 лв. - лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.10.2019 г. до 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника. В откритото съдебно заседание не се явява адв. И. М..

Постъпила е молба от третото лице помагач „Б.“ ООД, в която прилага писмени доказателства и изразява становище: Сочи, че отчитането и 4 разпределянето на ТЕ –ДР на ТЕ за имота и сграда, от която е част, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. Абонатът не е отправял искания за допълнителен отчет и/или преработване на изравнителните сметки, не е правил рекламация на извършеното дялово разпределение в нормативно установените срокове.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, и не се представлява. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените разноски.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № **, том **, рег. № *******, дело № ************ г. на нотариус ********* /л. 10-11 от гр.д. № 52033/2022 г. на Софийски районен съд/ се установява, че ответницата Д. С. Г. е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.********, район „***********“, ж.к.“*********“ **, бл.

****, вх. „**“, ап. **, като със заявление - декларация лично ответницата е поискала да й бъде открита партида, като сама е посочила, че е собственик на недвижимия имот /л. 12-13 от гр.д. № 52033/2022 г. на Софийски районен съд/. Представени са и извлечение от сметка за абонат ****************с описани задължения л. 24 от гр.д. № 52033/2022 г. на Софийски районен съд и две фактури № ************/********** г. и № *********/********* г. /л.

20-23 от гр.д. № 52033/2022 г. на Софийски районен съд/, от които се установява, че посоченият абонатен номер е на ответницата Д. Г.. Представен е и сключен между Етажните собственици и третото лице помагач „Б.“ ООД договор за услуга „топлинно счетоводство“ № ************ г., ведно с решения на Общо събрание на етажните собственици /л. 14-19 от гр.д. № 52033/2022 г. на Софийски районен съд/, както и договор №Д-0-72/09.06.2020 г. за извършеване на услуга дялово разпределение сключен между ищеца и третото лице помагач „Б.“ ООД /л. 26-32 от гр.д. № 52033/2022 г. на 5

Софийски районен съд/, също Общите условия на ищеца /л. 33 от гр.д. № 52033/2022 г. на Софийски районен съд/. Третото лице помагач по делото представи и индивидуални справки за отчет за процесния период и формуляри за отчет на уредите /л. 15-17 от делото/, неоспорени от ответницата.

При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, с предмет доставка на топлинна енергия, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. / на топлинна енергия.